М. Чорбаджийски: Съединението е извършено с вяра и любов към родината

За събитията преди 137 години разговаряме с историка от Сдружение "Българска история" Мартин Чорбаджийски:

"В съзнанието на всеки българин остава споменът за всенародните усилия за този акт. Често чуваме, че Съединението е най-висока точка на нашето национално обединение, че целокупният народ се е стремял към него, което всъщност не е точно така- има някои изключения. Например Драган Цанков и неговите привърженици. Това, разбира се, не омаловажава актът на Съединението, но трябва да гледаме и детайлите."

Радио ВИДИН: Припомнете накратко историческите факти около тези събития.

- Идеята за съединението на Княжество България и Източна Румелия възниква 1-2 години след Освобождението. Първоначално инициативата е в Източна Румелия. Но до 1884 година няма благоприятна обстановка за това съединение. Тогава се появяват и т.нар. македонски комитети, които след създаването на Пловдивския комитет еволюират в БТЦРК- Българския таен централен революционен комитет. Именно той поема инициативата за организирането на всенародна акция, която да обедини Източна Румелия и Княжество България. В този комитет участва група известни дейци като Захари Стоянов, майор Коста Паница, Димитър Ризов и т.н. Те са ядрото на тези акции, но в самия ден на съединениуто множество чети тръгват към Пловдив. Съединението става малко преждевременно, не според първоначалния план, но БТЦРК действа своевременно и обявява Съединението няколко дни преди планувата дата. Интересното е, че Захари Стоянов подема няколко инициативи за подготовка на настроенията в Румелия. Едно от тях е чественето на 9-годишнината от смъртта на Ботев, голямо събрание на Бузлуджа в памет на Хаджи Димитър. Интересна е ролята на българския княз Батемберг. Той вижда в съединението възможност да укрепи своя разклатен авторитет. Интересна е и ролята на Петко Каравелов, който първоначално не е съгласен да стане съединението, защото не вярва, че има подходящи условия за този акт. Естествено, когато то се обявява, и Петко Каравелов, и княз Батемберг, и председателят на Народонот събрание Стефан Стамболов енергично възприемат тази идея. Интересно е да си види каква е съдбата на тези хора- колко различна е. Ако Стамболов и Захари Стоянов впоследствие застават начело на държавата, то хора като Коста Паница и Олимпи Панов намират гибелта си в бунтовете, които се раждат след времето на Съединението.

Трябва да подчертаем, че процесът на съединението не приключва с победата на България във войната със Сърбия или с Топханенския акт, тъй като в Топханенския акт не се казва, че това е съединение, а че българския княз става управител на Източна Румелия. Когато Батемберг е свален, това създава казус за съдбата на съединението. За да бъде легитимно от гледна точка на международното право, трябва да има български княз, който да е одобрен съгласно условията на Берлинския договор. До Независимостта Съединението не е международно признато. То е признато като компромисна формула, в която князът управлява двете области, но българите приемат съединението без уговорки.

Какви са последствията от обявяването на Съединението в международен план?

- Най-голямата последица от гледна точка на България е влошаване на отношенията с Русия. Противно на тогавашната логика Русия се обявява против Съединението, което пък е сигнал за Великобритания, която го подкрепя. Основната причина е конфликтът на руския император с княз Батемберг на лична основа. Има, разбира се, и геополитически причини- ангажираността на Русия с централна Азия, нежеланието ѝ в момента да решава българския въпрос. Българите действат без да се съобразяват с това какви са настроенията в международен план. Действат директно и след като Съединението става факт, тези, които го извършват, отстъпват от сцената, за да може дипломатите, кабинетът да решат въпроса за неговото признаване.

На какво се дължи този кураж?

- Обяснявам си го с това кои са хората, които правят Съединението. Захари Стоянов е човек с дългогодишен революционен опит. Цялата обстановка след Санстефанска България и Берлинския договор националното бединение се превръща в наша основна кауза. Тя е налагана системно независимо кой е начело на управлението почти до Първата световна война. Енергията все още е много силна. Малко след приемането на Берлинския договор избухва въстание в Македония. Т.е. има настроение сред обществеността за нарушаването на Берлинския договор. Тези желания не са романтичен идеализъм, а имат своите основания макар и да са рисковани. След Съединението ние реално се лишаваме от Македония, защото след този акт нашата карта за автономия на Македония не се приема от нашите съседи и от великите сили. Гърция и Сърбия се опасяват, че при даване на някаква автономия на Македония като Източна Румелия, това рано или късно би довело до същия сценарий. Даже в гръцките медии можете да видите, че там говорят за съдбата на гърците в Източна Румелия, т.е. при тях е запазен този термин Източна Румелия, което показва колко внимават за всяка една българска инициатива за автономия на Македония.

Съединението довежда и до война.

- Да, противно на очакванията войната идва не от Турция, идва от Сърбия. Може да е клише, но е вярно, че нашата войска показва чудеса от храброст в успеха срещу тази сръбска агресия, която, между другото, има за цел да реши чисто вътрешни проблеми в Сърбия. Но нашата армия успя да спечели. Интересен епизод е с италианските ЖП работници, които участват в битката за Сливница в един моного тежък момент от сраженията. Отрядът на капитан Кисьов, който се сражава около Брезник, въпреки численото превъзходство на противника, успява да удържи сръбските войски. Това е първоначалната идея- да успеят да удържат възможно най-дълго сръбските армии, които смятат да направят една "разходка" до София. Чрез това задържане успяват да дадат сражение на Сливница, когато пристигат нашите войски от източната част на България. В крайна сметка не само отблъскат сърбите, но провеждат и контранастъпление, достигат до Пирот, преди до получим ултиматум от Австро-Унгария, че ако България продължи настъплението, ще срещне войската на Австро-Унгария. Интересен факт е, че договорът за мир със Сърбия е един от най-кратките международни договори. Той включва един единствен член, който гласи, че мирът между Княжество България и Кралство Сърбия се възстановява. Т.е. въпросът за репарации, за териториални промени не стои. Но това не е важно, защото целта на тази война и на този договор е да се гарантира Съединението, да се защити не само пред нашите противници, но и пред великите сили.

Работата по обединението на всички български земи обаче остава незавършена. Какво попречи?

- Чисто като политическа тежест не е възможно нито един балкански народ да постигне своето пълно обединение. Например случаят със Съединението- ако дейците на БТЦРК бяха решили да продължат своята активност и в Македония, означава действие на един много по-широк фронт, тъй като, когато говорим за Македония, не разбираме само Вардарския край, но тогава това е и Пиринският дял, и Егейският дял, където населението не е чисто българско- имаме и гърци, и турци, арумъни и т.н., т.е. стява много по-сложно и всъщност тази невъзможност българската външна политика да направи компромис по отношение на териториите, населени с българи, както тя ги разбира, е един голям проблем. Дълго време много политици не могат да приемат компромиса да се подели Македония. Това го прави едва кабинетът на Гешов по един спорен начин, но от друга страна може би невъзможен. Според мен, реално не е могло да се реши македонският въпрос така, както ние го желаем.

Често чуваме, че Съединението е най-бългата дата в новата ни история- събитие, което сами сме организирали, постигнали и защитили. Споделяте ли това мнение?

- Ако погледнем чисто като фактология- да, защото това е наистина наше усилие, което провеждаме противно на желанието на тогавашните велики сили. Това е безспорно една чисто българска акция, която има и своите рискове. Не бива да забравяме, че Съединението не е било толкова лесно, колкото ние го виждаме. То има своите жертви. От друга страна тази акция не е еднаква за всички българи, например българите в Пиринска Македония не биха могли напълно да се вложат в Съединението, тъй като то касае само Източна Румелия и става за сметка на Македония. Едва след Балканската война Пиринският край е присъединен. Т.е. трябва да гледаме на Съединението от една по-реалистична представа, която не омаловажава делото.

И днес на Народното събрание стои надписът "Съединението прави силата", но в наши дни фактите говорят друго. Защо днес не можем да се обединим около някакъв национален идеал?

- Това е най-големият въпрос. Това, което мен ме притеснява е, че в момента нямаме някаква голяма и сплотяваща цел. Никога не може да има цел, която да сплотява всички, никога не може да има пълно обединение, но трябва да търсим нещо, което да е достатъчно голямо за национално обединение. Притеснявам се, че в днешно време мненията са твърде поляризирани, диалогът отстъпва все повече на пламенната риторика, което не е ненормално, но при отсъствието на голямата цел, не вещае добро за нас.

Какви поуки можем да си вземем от онези времена около 6 септември 1885 година?

- Освен очевидното, че е изцяло български акт, това е действие, предприето в противовес на баланса на силите. Това е акт, извършен с много вяра и от хора, които не бих казал, че са с нещо по-различни от нас, но са хора с голяма вяра и любов към своята родина. Ако и ние имаме тези две неща, със сигурност можем да постигнем не по-малки успехи.

Повече- в прикачения звуков файл.