Павлина Върбанова: Грамотността е себеуважение

Може ли образованието да бъде основата на силното гражданско общество?

В Международния ден на грамотността по темата разговаряхме с филолога д-р Павлина Върбанова, създател на платформата "Как се пише".

Радио ВИДИН: Не малко хора твърдят, че някогашното поколение е било по-грамотно от сегашното. Не съм съгласен с това.

"Аз също смятам, че това е най-малкото силно преувеличено като твърдение. Ще се опитам да аргументирам позицията си. Мисля, че днес нивото на нашата грамотност стана по-видимо благодарение на интернет и на това, че всеки, който има достъп до тази световна мрежа, може да публикува свое съдържание. Като го направи, разбира се, това понякога е видео съдържание, давам си сметка за това, но не по-малко често публикуваме и писмено съдържание и там става ясно каква е степента на нашата грамотност, доколко сме овладели кода на писменото общуване. По времето на социализма, ще си позволя да кажа, че аз имам много добър спомен от това какво можеше да публикува един човек в обществото пространство, та мога да твърдя убедено, че тогава просто нямаше как средностатистическият човек да се изрази писмено, да заяви някакви свои мисли, позиции, съответно нямаше как да се съди за писмената култура на този средностатистически българин. Наскоро, докато търсих документи в бащината ми къща, попаднах на една квитанция за купен магнетофон от Кореком, в нея имаше попълнени не кой знае колко много полета, но бяха допуснати две правописни грешки. Казах си, че това е потвърждение на моята теза, че нивото на грамотността по времето на социализма не е било кой знае колко високо".

Радио ВИДИН: Всяка година излизат различни изследвания, част от които твърдят, че сме сред най-грамотните, а други - че сме сред най-неграмотните. Предполагам, че истината е по средата. Как обаче можем да повишим грамотността си като народ? Българският език е прекрасен, изключително богат, но аз мисля, че правописните и пунктуационните правила не са толкова сложни.

"Аз като специалист бих си позволила да кажа, че нашите правописни и пунктуационни правила са доволно сложни. Тук имам предвид всички онези правила, подправила, изключения, тънкости, които владеят едва ли не само специалисти - редактори, коректори, надявам се и журналисти. На мен ми се иска най-вече хората, които не се занимават професионално със словото, но все пак е добре да имат сравнително висока или поне прилична култура, да обърнат внимание на това да ликвидират грубите правописни грешки, които допускат. Ясно е, че няма как един обикновен човек да овладее правописа и пунктуацията до съвършенство. Според мен е хубаво хората да насочат усилията си към това да преценят кои са най-грубите грешки, които допускат, поне това да поправят в своя езиков изказ. Няма защо да се лъжем и да говорим неща, които са неосъществими. За грубите грешки всеки от нас може да се постарае, стига да си го постави като цел".

Радио ВИДИН: Вярно ли е, че сме усложнили твърде много българското образование, а това пречи на днешните младежи? 

"Може би част от същността, от корените на проблема, се крият тук. Аз ще се опитам да преформулирам това, което казахте. Ние като че ли сме поставили в основата на образованието едни теоретични постановки, които имат малко общо със съвременните езикови нужди. Целта на обучението по български език е да се даде системна, ясна, теоретична представа за българския език като цяло. Не се насочват усилията към основното, което трябва да може един човек след като завърши средното си образование - да се изразява прилично на родния си език, да се изразява адекватно, да може да превключва кодовете, защото по един начин този млад човек ще говори със свои връстници, но по друг начин би трябвало да говори, когато е в официална речова ситуация, когато общува с институции или когато трябва да напише някакъв документ. Към тези по-практически аспекти би трябвало да се насочи обучението по български език. Заявявам това и в качеството си на автор на учебници. Имам много добра представа какво залага Министерството на образованието и науката в учебните програми. В рамките, които са ни дадени, с колегите ми се стараем да бъдем максимално полезни на учениците, така че да извлекат и практически ползи, да формираме достатъчно умения и нагласи да боравят практически с родния си език".

Радио ВИДИН: Младите днес говорят на максимално опростен език, който в същото време е пълен с чуждици, за които не съм сигурен, че дори са официално част от нашия език. 

"Няма нищо лошо, ако използват тази реч, докато общуват помежду си. Това е естественият начин. Бедата настъпва тогава, когато същите тези млади хора вече трябва да общуват в друга речева ситуация. Тогава тези млади хора нямат достатъчния езиков капацитет да го направят. Тогава вече можем да мислим и говори за дефицити в езиково обучение".

Радио ВИДИН: В доминираната от интернет ера, когато младежите могат да използват мрежата както за глупости, така и за достатъчно полезна информация, времето на речниците и енциклопедиите в книжен вариант отмина ли?

"Не съм от хората, които се хващат за думите, но понеже Вие казахте, че младите хора използват интернет за глупости... от тяхна гледна точка това сигурно не са глупости, това са много важни и съществени неща, това са неща, които просто трябва да преживеят, да преминат през тях. Има време, ще настъпи и моментът за сериозните неща, с които да се занимават. Колкото до другата част от въпроса за надеждните източници на познание - трудно е да се доберем, за мен също е трудно да се добера до авторитетни и надеждни източници, когато търся информация в област, в която не съм специалистка. Ще бъде полезно за всички ваши слушатели да кажа, че все още официалният правописен речник на български език, с който би трябвало всеки грамотен българин да се съобразява, не е достъпен онлайн. Искрено се надяваме и всички разчитаме, че в края на следващата година вече този речник, това съдържание, ще бъдат достъпни в интернет, за да правим важни справки. До тогава - трябва да се задоволим със съществуващото. Всички речници, които са достъпни, те не са достатъчно надежден източник за правописа, граматиката и пунктуацията. Нека се има това предвид от слушателите".

Радио ВИДИН: Над 10 години вече е активен сайтът "Как се пише". Къде най-често грешат българите? Кое ги затруднява?

"Поддържането на сайта ме накара да преосмисля доста свои позиции и да преодолея свои предразсъдъци. Ако отворя статистиката на сайта, ще видя, а и всеки може да го види, че най-често отваряната статия не е тази за пълния член, а е за това как се пише "не знам или незнам". На трето място е как се пише "затова или за това". Пише се и по двата начина, но съобразно ситуацията. "Аз закъснявах, затова взех такси". Ето, в случая ще го напишем слято. "Тази тема е много обширна, нека не говорим за това". Българският правопис не е чак толкова лесен, той е ситуационен доста често".

Радио ВИДИН: В България доста често жените са наричани с мъжки съществителни. Не канцлерката Меркел, например, а канцлерът Меркел.

"Няма правилно или неправилно в случая. Проблемът е изключително сложен, не мога да отговоря с две думи как е правилно. Много хора са останали с впечатлението, че е грешно да се използват думи, които са от женски род тогава, когато трябва да се назовават жени. Никой никога никъде не е забранявал, нито пък е казвал, че е грешно да се употребяват такива думи. За мен неприятното е, че тези женски условно съществителни имена системно се пренебрегват, защото тяхната употреба се свързва с една принизеност, доста хора ги смятат едва ли не за обидни, даже има жени, които не искат да се определят като преводачка, журналистка, лекарка, а представят себе си като преводач, журналист и лекар. Лично аз не приемам това, бидейки жена. Няма нищо обидно една жена да е лекарка или учителка. Тези думи са отдавна утвърдени в българския език".

Радио ВИДИН: Как ще се обърнете към слушатели с призив на днешния 8 септември, международният ден на грамотността.

"Стремежът към по-висока езикова култура е част от себеуважението на една съвременна личност. Искам да призова вашите слушателите - ако нещо не ви е ясно, потърсете информация в сайта Как се пише. Мога да гарантирам, че информацията там е проверена и надеждна. Лично аз съм съставила всичко".