Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фолклорът на Северозапада бе представен на Първа сцена, видинските самодейци се завърнаха със 17 медала и грамоти.

Копривщица- песни, танци, багри и българска красота

Доц. д-р Веселка Тончева: Видинска област е съкровищница, по отношение на музикален и танцов фолклор

6
Едно от мъжките хора на състава от с. Косово
Снимка: Радио ВИДИН


420 участници от Видинска област се изявиха на XII -тото издание на Националния  събор на българското народно творчество в Копривщица. Съборът е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. 

20 видински читалища  и много индивидуални изпълнители представиха автентичното богатство и културните традиции на нашия край. Най-много бяха участниците от община Видин, следвани от община Брегово, която беше представена от 4 читалища- Гъмзово, Връв, Косово и Делейна. Те представиха предимно танцов фолклор. Именно в община Брегово са най-автентичните хора в област Видин - влашките хора. 

Хората на село Гъмзово са вписани в листата на материалното културно наследство- "Живи човешки съкровища" на ЮНЕСКО, затова и групата от Гъмзово участва и в програмата по откриването на събора, след което изиграха танците си и пред журито. 

Имаме какво да покажем, затова сме и тук, не без гордост каза Анжела Белдева, ръководител на Ансамбъл за изворен фолклор "Гъмза" при читалище "Просвета". 

"Участваме за пореден път, във всички събори Гъмзово е участвало и винаги сме били със златните медали... Мъжките танци са били най-хубави, винаги заради тях сме получавали медалите, щото те са най-впечатляващи... Буртаняска, Галаону и Чуда- това са мъжките хора, автентични, така сме ги научили, така ги изпълняваме, така и ще ги предаваме..."



Групата от село Делейна представи китка от влашки хора, а песните и изпълнението на обредните танци "Мър мустос" и "Пиперу" впечатлиха доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН:

"Истината е, че цялата видинска област се представя с изключително високо ниво на танцова култура, каквато очевидно има в този регион, при това- съхранена. Село Делейна ни впечатли с влашките хора, които изпълниха, с чистотата на движенията, с автентичния начин, по който се стъпва, по който се движи тялото... Наистина си личи, че това е знание, което е предавано по наследство, а не е научено по танцови клубове... Това много впечатли журито, но повече ин впечатлиха двата обредни танца, които са свързани със сватбената обредност... В българската обредна култура има подобни, свързани с това как се сади или как се чука чер пипер, подтекста е еротичен... Предимно мъже са го правили, тяхна е била привилегията, защото жените малко повече срам е трябвало да имат... В традицията те са се  забавлявали с това... Беше чудесно да видим такова нещо, защото в България почти няма място вече, на което да е съхранено, пък ето- Делейна са го запазили, знаят влашкия текст... Цалата видинска област са на много високо ниво и много се радвам, че тоя регион, колкото и да е неглижиран, но по отношение на музикален и танцов фолклор е една съкровищница на България, този край, откъм танци... Дано това нещо се поддържа, защото има смисъл да го пазим.... Носиите също са изключителни, това е важно, защото вече се явяват села, които са си ушили носиите и няма откъде да вземат... Тук виждаме голям брой, хубави, издържани автентични  облекла..." 


Кристиян Муша /в средата/ след изпълнението на самодейците от с. ДелейнаМного от танцовите състави представиха влашки хора, които са особено запазени в община Брегово. Именно познатото звучене привлича Кристиян Муша от Института по етнография и фолклор в Букурещ. 

"Исках да дойда в Копривщица и да видя какво се случва тук и след като чух моя език, реших да се запозная с тези хора и да видя какво изпълняват... Видях същите движения и стъпки като при нас- истински движения, не измислени, но ми липсваха подвикванията...", каза младият етнограф.

По традиция съборът в Копривщица се провежда с медийното партньорство на БНР и БНТ. Това е истински празник на традицията и фолклора, каза Милен Иванов, народен певец и водещ на фолклорно предаване по националната телевизия:

"Разбира се, самият събор няма как да е такъв, какъвто е бил в началото. Първо, защото ги няма онези носители на тази стародавна традиция, онези хора, които реално са живели и са битували във времето, в което се пресъздават сценичните интерпретации и на жътвата, и на всички други обичаи и песните... Няма как да е същото- това са техните наследници. Но е хубаво да се опитваме да съхраняваме тази стародавна традиция и да я предаваме през поколенията, защото това е нашата идентичност- това е белега на българите, разпознаваемостта, това е нашата визитна картичка пред света, защото чрез фоллора можем да впечатлим, да изненадаме всяко следващо поколение... Хубавото е, че има млади хора, които се запалват с българския фолклор и тук е отговорността на всички ръководители на фолклорни състави- да бъдат максимално близко до първообраза, да обясняват на тези млади хора какъв е смисъла, символа, значението на това, което правят и пеят, да обясняват този старинен диалект, който е неразбираем за съвременните хора... Фолклорът, това е нашият бит, нашата етимология, нашият код.... Съборът  не трябва да има такъв състезателен характер, защото фолклорът обединява, не разединява хората...." 

Обединени от любовта към фолклора и стремежа той да бъде съхранен, бяха всички, които отидоха на Копривщица в началото на август. Изпълнители от 5 до 95-годишна възраст се изявяваха в центъра на Копривщица и на шест сцени в местността "Войводенец". Фолклорът на Северозапада бе представен на първа сцена, видинските самодейци се завърнаха със 17 медала и грамоти. 20 читалища от Видинския регион участваха, а групата бе водена от Славена Петрова от Видински фонд читалища

"Повече от отлично оценявам участието на колегите от читалищата и самодейците, справиха се повече от блестящо... Медалите не стигаха- това бе оценката на журито като финал за цялостното представяне на област Видин. Представихме много танци и песни, журито беше изключително впечатлено, проведоха много интервюта с участници  тези обреди  и си набавиха много материал за размисли и трудове... В момента тече попълването на националната листа за "Живи човешки съкровища". От нашата област очакваме отново вписване, защото това, което ще лбъде предложено, ще бъде много интересно... Малка видинска област, но изключително запазена по отношение на фолклор и традиции... Оценката на журито за цялостно представяне беше повече от отлична, защото освен запазените хора и песни, показахме и запазени костюми, което е изключително ценно. Фолклорът ни не е драстично видоизменен, а напротив- съхранен е... Да се поздравим с достойното представяне на област Видин. Гордеем се!"

Позабравени обичаи и обреди, които рисуват бита на предците ни, багри, звуци и красота, всичко бе събрано на едно място в Копривщица. Съпътстващи прояви през трите дни бяха демонстрации на занаяти, изложби, кукерски и нестинарски игри, ревю на народни носии. Групи от Белгия, Нидерландия и Америка изпълниха българска народна музика. 

Като край на събора бе заснет заключителен концерт, с участието на самодейците от с. Делейна, който ще бъде излъчен на 4 септември по националната телевизия. 

Галерия

Вижте още

Предвижда се Бонония и Рациария да бъдат включени в листата ЮНЕСКО

Над 30 обекта от територията на България, сред които са останките на античните римски градове  Бонония и Рациария, са включени в индикативната листа на ЮНЕСКО като част от източния сектор на границите на Римската империя - Дунавски лимес.  В момента се работи по досието за вписването на част от обектите, които са подбрани да влязат в съкратен..

публикувано на 04.03.24 в 14:25

Румяна Димитрова: "Дами, имайте самочувствие и увереност- проявете своята сила като жена!"

В седмицата на празника на жената , се насочваме към почитането на женствеността и силата на самочувствието . Женствеността е изкуството да се изразиш с грация и елегантност, да излъчваш самочувствие и да се уважаваш като жена. Тя не е просто външност, но и вътрешност - сърце, ум и душа, които създават изключителната индивидуалност на жената...

публикувано на 04.03.24 в 12:00

Слушатели сигнализират за неверни съобщения за нарушения на пътя

Въведена е нова практика за известяване при издаден фиш, електронен фиш или наказателно постановление за нарушение на Закона за движението по пътищата чрез кратко текстово съобщение по телефона (SMS), по електронна поща или Viber. Възможно ли е обаче  уведомленията да са фалшиви и каква е причината за недоволството на шофьорите? Новата система..

публикувано на 04.03.24 в 11:00

Д-р Нели Драгинова: Обстойният стоматологичен преглед е важна профилактична мярка

Пациентите няма да доплащат при извършване на обстоен профилактичен преглед при стоматолог. Това предвижда анексът към Националния рамков договор /НРД/ 2023-2025, подписан от Българския зъболекарски съюз /БЗС/ и Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за 2024 година. Досега пациентите доплащаха по 1,80 лева, обясни председателят на Районната..

публикувано на 04.03.24 в 10:35

В „Музикална зона“ слушаме Даниела Мартинович

 Даниела Мартинович е една от най-популярните певици в Хърватия. Родена е в град Сплит. През 1989 г. за първи път участва на Сплитския фестивал с песента "Zumbuli" и за един кратък период пее в група "Delfini. От 1990 до 1996г. е вокал на група „Magazin”. След това започва самостоятелна кариера, която е на по- малко успешна. Има доста издадени албуми,..

публикувано на 04.03.24 в 09:00

"Неделник" от 3 март 2024 година

Честит празник. Празничният "Неделник" е тук. Във Видин на площад „Бдинци“ се проведе възстановка с живи картини свързани с освобождението. Подробности ще научим от Иво Иванов от Сдружение за съхранение на национални традиции „Бдинци“ . На 3 март ще посетим и  Лом за да поговорим за празника с литературния..

публикувано на 03.03.24 в 15:08

Да се завърнем в бащиния дом

Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение . "Една от подготовителните за Великия пост недели Светата Църква именува Неделя на блудния син. В този ден, по време на Божествената литургия, на нашето благочестиво внимание бе предложена притчата за блудния син /Лк. 15:11-32/. Слушайки тази притча,..

публикувано на 03.03.24 в 08:00