Малинка Башлийска: Възрастните хора не сме безполезни за обществото

публикувано на 20.09.22 в 15:09

Снимка: Радио ВИДИН

Малинка Башлийска в ''Гледна точка'', 20 септември 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Посоките на делника" търсим мнението на представители на различни социални групи в българското общество за това какво трябва да свършат политиците след изборите на 2 октомври.

"Очакванията ми са на тези избори да излязат повече хора да гласуват, да се изберат най-достойноте хора, които са предложени в листите, да се създаде колектив, който да няма наши и ваши, едни хора, които да издигнат на пиедестал обикновения човек с неговите грижи, с неговия начин на живот, защото човекът в нашето общество е най-важното нещо. Има достойни хора, които ще помогнат на децата ни да се почувстват обичани, уважавани и да почувстват грижата не само на семейството, но и на обществото, на парламента. Политици, мислете за нас- обикновените хора, защото нас, ако ни няма, няма да има какво да работите", каза Малинка Башлийска, председател на областната организация на "Обединен съюз на пенсионерите 2004" във Видин и добави, че е оптимист за ситуацията след изборите:

"Цял живот съм оптимист. Дори и в най-тежките моменти вярвам, че в хората е заложена обичта на един към друг, че има достойни хора, че има хора, които умеят да прощават и да правят ново начало във всяка една област. Още преди 15 години започнахме упорита борба за достойни пенсии и за Закон за възрастните хора. Сега съм удовлетворена от това, че от 1 октомври ще бъде извършено призчисляване на пенсиите. Това означава, че се изравняват нашите пенсии- на хората, които са на по-пределна възраст, с пенсиите на младите пенсионери, които получават по-високи пенсии, защото осигурителният доход е увеличен най-малко с три пъти."

Възрастните хора имат и други нерешени проблеми, каза още Малинка Башлийска.

"Голяма част от възрастните хора останаха сами, а това предполага, че се нуждаят от допълнителни грижи. Проблем е, че в нашата страна все по-бавно и по-несигурно се изграждат Домове за възрастни хора, където самотните хора да бъдат обгрижвани, да имат социални контакти, да могат спокойно да прекарат старините си. Една от задачите на бъдещото социално министерство е да се изградят повече такива центрове. Ясно е, че голяма част от децата на възрастните хора са в чужбина. Другото е социалният патронаж- може да бъде разширен, хората да бъдат обслужвани по домовете. Може да се въведе и здравно обслужване по домовете. Има много неща, които се правят в развитите страни. Ние също сме развита страна и трябва да си припомним това и да изградим система за обгрижване на възрастните хора. Ние не сме безполезни за обществото, можем много да дадем. Може ли трябва да изградем система, както в Германия, възрастни професионалисти в различни области да оказват помощ на младите си колеги. Друга възможност е, както е направено в други страни, близо до детските градини да има Дом за възрастни хора. Децата и възрастните хора да могат да общуват. Това е една прекрасна среда, в която децата попиват цялата мъдрост, събрана във възрастните хора."

Необходима е цялостна и последователна политика в тази сфера, смята Башлийска.

"Не може на парче да се работи. Едно правителство година, две, три, идва друго- сменява системата, сменява подхода на работа. Ние станахме едно разкъсано общество, едно болно общество, което търси начин да излезе от това. Трябва всеки с нещо да помогне и отново да започнем да градим."

Малинка Башлийска призова към единение и мисъл за бъдните поколения.

"Моята мила родина са децата ми, семейството, роднините, близките, градът, цялата страна. Това са децата ни, разпръснати из целия свят. Много неща трябва да се свършат. Най-напред трябва да изберем Народно събрание, което да мисли за обикновения човек. Приоритет трябва да е грижата за децата. Децата са бъдещето. Цялата работа, която извършваме в момента, независимо кой на какъв пост е, за помисли днес с какво ще помогне нашите деца да бъдат по-добре, да бъдат добри хора, да умеят да обичат, да уважават, да умеят да посрещат трудности и радост като достойни хора. Очаквам и зная, че България отново ще бъде онази усмихната държава, с онези усмихнати хора, които да срещам по улиците. Защо в чужбина българите винаги са успешни и ги уважават и обичат, а тук не умеем да се уважаваме и да се обичаме? Трябва да се замислим и да си помогнем един на друг иначе за какво сме на тази Земя? Какъв смисъл ще има от нашия живот, ако затрием всичко?"

Повече- в прикачения файл.