Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Ролята на България в завладяването на Космоса

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Космонавтиката в България води началото си от космическите изследвания в страната, чиито върхове са разбира се полетите с български космонавти през 1979 и 1988 година.

 
България е единствената държава от членовете на международната програма "Интеркосмос", която е изпратила двама космонавти на околоземна орбита. В подготовката активно участва и тогавашната Централна лаборатория за космически изследвания, днес Институт за космически изследвания и технологии на БАН. България се разви през годините и стана една от космическите сили на планетата, обясни за Радио Видин директорът му, проф. д-р инж Георги Желев.

"Институтът за космически изследвания и технологии към БАН приоритетно работи в почти всички сфери на космическите изследвания. От астрофизиката, през медико-биологичните изследвания, дистанционните изследвания на Земята и планетите, нанотехнологии, до развитие и иновации в аерокосмическите техника и технологии. По- важните етапи от развитието на България в космическите изследвания започват през 1972 година с изстрелването на първия изцяло български прибор с "Интеркосмос-8", с което България става космическа държава..."

Едно от значимите научни постижения е програмата "България-1300”. В Рамките й са изведени в орбита два изкуствени спътника на Земята с комплекс от българска научна апаратура за измервания на физическите параметри. През 1972 г. България извежда собствен прибор за изследване на космическа плазма.

"Друга важна стъпка в развитието ни като космическа сила е наша апаратура, която се намира на Международната космическа станция в момента. Тя работи и дава данни... България е и член на Споразумението по Плана на европейските коопериращи държави. Тогава наш основен партньор в космическите изследвания става Европейската космическа агенция /ЕКА/. И можем да се похвалим, че нашият Институт по космически изследвания и технологии /ИКИТ/, през първите 6 години печели 14 от 38-те проекта, подадени и одобрени от ЕКА.   

Не трябва да забравяме и дозиметрите "Люлин", които по програмата ЕкзоМарс пътуваха до Марс и в момента дават данни от орбита около планетата..."

Освен двамата космонавти, България е изпратила два спътника и е извела в Космоса над 150 прибора и апаратури. Българска техника е участвала в повече от 500 международни космически експеримента. Връх на българските космически изследвания бележи полета на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г. Тогава България изпраща в Космоса 11 отделни апарата, с които след това дълги години работят космонавти и астронавти на космическата станция "Мир" и на Международната космическа станция. В момента на Международната космическа станция работят български прибори за измерване на радиационната обстановка. Българска спектрометрична апаратура прави първите снимки с уникално качество на спътника на Марс - Фобос.

Така България продължава да бъде сила в областта на космическите технологии.

Цялото интервю и подробности по темата - в звуковия файл

Вижте още

Реплика на римски кораб акостира във Видин

Късноантичен римски фестивал озаглавен "Бонония оживява" ще се проведе във Видин този уикенд . На 1-и октомври гр. Видин ще се върне в славните времена на Римската империя и ще пресъздаде историческата атмосфера на римския град Бонония. Жители и гости на крайдунавския град ще се потопят в света на римляните и ще станат свидетели на техния..

публикувано на 26.09.22 в 17:20

Отбелязваме Европейския ден на езиците

Видинската библиотека "Михалаки Георгиев" ще отбележи  Европейския ден на езиците. Денят се отбелязва на 26 септември всяка година от 2002 г., а ц елта е  да се популяризират ползите от изучаването на езици, езиковото разнообразие в Европа и да насърчава изучаването на езици сред хора от всички възрасти.  Тази година културните институции..

публикувано на 26.09.22 в 15:00
Борислав и Камелия

Приемната грижа- призвание или професия

Професия, с чиято помощ се изкарват пари ли е приемното родителство? Или по-скоро призвание, на което трябва да посветиш време, емоции, опит и грижа?  Отговорът на този въпрос зависи много от мотивацията на хората, които искат да станат приемни родители, както и на онези, които ги обучават, оценяват и одобряват. Това са и отговорите на Борислав и..

публикувано на 26.09.22 в 13:30

УНИЦЕФ алармира за образователна бедност сред децата

Само една трета от 10-годишните деца в света не могат да прочетат и разберат проста писмена история, посочват от Детския фонд към ООН. От УНИЦЕФ наричат този дефицит "образователна бедност". Данните отпреди пандемията показват, че в България едно от осем деца, които завършват четвърти клас, не може да прочете и разбере прост текст, обясни  Мария..

публикувано на 26.09.22 в 09:43

"Неделник" от 25 септември 2022 година

Хайде. "Неделник" брой 430 - ти вече е на сайта. Говорим си за вино с Павлин Първулов, за фестивала "Нашенци у старо време" в Покрайна и за сватба. Каква сватба ли? Вместо букети на сватбата си семейство Антонови от Враца събраха средства, които дариха на социалното предприятие във врачанското село Челопек . Младежи от Център за..

публикувано на 25.09.22 в 14:30

Винаги да сме готови да следваме нашия Спасител

В Първа неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към осъзнаване на висотата на духовното служение и в същото време неговата простота и достъпност за всеки един от нас.  "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек" (Лука 5:8) Светото Евангелие, прочетено на днешната Неделя първа..

публикувано на 25.09.22 в 08:00

Жестовият език - връзката със света на хората с увреден слух

23 септември е Международен ден на жестомимичните езици. Отбелязва се от 2018 година. Целта е да се повиши информираността за този начин на общуване. Хората с увреден слух имат нужда от жестов език, за могат да бъдат информирани и за да са достъпни за тях услугите в институциите.  Да ползват жестов език е не само потребност, а право на глухите..

публикувано на 23.09.22 в 16:37