Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Далече ли сме от еврозоната?

През септември месечната инфлация у нас е 1,2%, а годишната инфлация, спрямо септември 2021 г., е 18,7%, сочи изследване на Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината е 14%, а средногодишната инфлация за периода октомври 2021 г.- септември 2022 г., спрямо периода октомври 2020 г.- септември 2021 г., е 12,8%. Проучвания на Евробарометър във всички страни членки на ЕС, които все още не се присъединили към еврозоната, показват масов страх от покачване на цените след преминаване към еврото. Бърз поглед към данните за инфлацията при потребителските цени показва, че в повечето страни, присъединили се към еврозоната през последните 10 години, се отчита по- ниска месечна инфлация (дори в няколко страни има дефлация) в месеца, в който се присъединяват към еврото спрямо тази за предходните 12 месеца. При инфлацията на годишна база картината е по-смесена - в три от седемте страни годишната инфлация е видимо по-висока от средната за предходните 12 месеца, в две е малко по-висока, но сходна с нея, а в други две е по-ниска. Как темповете на инфлация се отразяват върху процеса по присъединяването ни към еврозоната? Разнопосочни са мненията в българското общество, относно приемането на еврото у нас. В България последното проучване на Евробарометър от април 2017 г. показва, че делът на българите, които очакват покачване на цените след приемане на еврото, е 69% и този дял остава стабилен от предходното аналогично проучване, проведено през април 2016 г. Едва 17% от българите очакват цените да останат стабилни след преминаване към еврото, а 6% - да намалеят. Каква е ситуацията днес? Потърсихме Адриан Николов икономист от ИПИ.

"Като цяло положението е много много мъгляво- от една страна имаме един план, който казва, че ще се присъединяваме през 2024 година, а от друга страна има риск да имаме правителство, което няма такива цели, заложени целенасочено, ако изобщо имаме правителство ... Като цяло шансът да решат да ни приемат с толкова висока инфлация през 2024 година не е много голям, тъй като няма изглед инфлацията да се забави толкова бързо. От друга страна, обаче има и възможности за изключения. Пример за това е Хърватия, която прие в началото на тази година еврото, като тя реално погледнато не отговаряше на инфлационния критерий."

Голяма част от българското общество остава ревностен защитник на българския лев и до днес. Какво, обаче би ни дало влизането в еврозоната, особено в напрегнатата международна и вътрешнополитическа ситуация?

"Еврото е политически и интеграционен инструмент. Приемането на еврото ни е от полза по- скоро не толкова от гледна точка на икономики, на спестяване на разходи, а по- скоро като инструмент, който демонстрира нашата принадлежност към западния лагер- НАТО и ЕС, към целия този клуб на демократичните и либералните държави. Лично аз не виждам силен аргумент за запазването на лева в дългосрочен вариант. Трябва обаче да имаме стабилно правителство, което да прави каквито и да е било политики и чак след това да пристъпим към толкова резки промени в макросредата и приемането на еврото."- обясни Адриан Николов от ИПИ.

Повечето видинчани са категорични, че все още не сме готови за еврозоната. Според голяма част от тях българският лев не трябва да бъде заместен от еврото:

"Според мен влизането ни в еврозоната трябва дап се забави, защото пенсионерите много ниско ще паднат ... Ние не сме за тая работа, много държави са се объркали по този начин. Много зависи от това кой как може да се оправи. Ние сме завистлива нация- като орел, рак и щука. На този етап не сме все още готови, но към 2025- 2026 година може и да стане ... С еврото просто няма да оцелеем, левът си ни е български и не трябва да го сменяме с евро."
 
Далече ли сме от еврозоната и как темповете на инфлация у нас се отразяват върху процеса по присъединяването ни?Разговаряхме с Любомир Дацов, финансист и бивш заместник-министър на финансите в две последователни правителства- на НДСВ и на Тройната коалиция. Неговото име се свързва с реформата на публичния сектор и въвеждането на бюджетните рамки в България и бюджетиране ориентирано към резултати т.нар. "програмно бюджетиране". 

"Ние де факто сме в еврозоната, въвели сме еврото и предстои чисто технически влизането ни в еврозоната. То е към институциите, към институционалната среда, политическата част, която включва членство в тази еврозона и участие в заседанията, изработването на определен тип документи. Ние икономически няма кой знае какво да очакваме от този процес, освен че мястото на България в Европа трябва да бъде осигурено. Икономическият аспект на признаването на членството е нещо, което трябва да заслужиш. Ти трябва да докажеш, че имаш капацитета да направиш една крачка напред и нагоре, а не надолу, както много хора се опитват в момента да представят този процес."

Защо повечето българи смятат, че все още не сме готови за еврозоната- това попитахме още финансиста Любомир Дацов:

"Това е въпрос на образование и на култура. Гледайте какво се случва в Хърватия, защото Хърватия върви няколко месеци преди нас. Добре е да е само една година разликата между, тях и нас, но с този темп нещата трудно ще се случат. Нека хората сами си дадат отговор на въпроса къде в момента е по- ниска инфлацията- в еврозоната или в България? Елементарният въпрос е защо ще се променят цените, след като в момента лева и вързан към еврото, ние де факто сме в еврозоната с валутния борд още 1998 към марката и 2001 към еврото."

Голямата разлика между очакваната инфлация във връзка с приемането на еврото и отчетената след това се наблюдава повсеместно. Явно гражданите на България не са изключение, колкото и ирационални да са тези притеснения. Предвид това, че страховете от инфлация са сред силните фактори, подклаждащи настроенията срещу еврото в повечето страни, обаче, е много важно тези страхове да бъдат оборени с данни и анализи в момента, в който страната поеме ясен политически курс към единната обща валута.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Обсъдиха състоянието на пътищата в област Видин

На проведено заседание на Областната комисия по безопасност на движението по пътищата (ОКБДП), ръководено от областния управител на област Видин Ани Арутюнян, бе представен анализ на пътнотранспортната обстановка на територията на област Видин за второто тримесечие на 2024 г. В заседанието участваха представители на регионални институции и общини ,..

публикувано на 15.07.24 в 14:53

Село Гомотарци - с бъдеще във винения туризъм и с грижа за опазване на миналото

Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав.  Голямо  и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...

публикувано на 12.07.24 в 12:00

Калин Виденов: Геноцидът над Северозапада от страна на ГЕРБ продължава

Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание.  Политическата криза в страната продължава да се задълбочава.  Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат.  Как се отразява дългогодишният..

публикувано на 11.07.24 в 10:00

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни?

България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..

публикувано на 10.07.24 в 10:45
Боян Минков, кмет на община Белоградчик

Боян Минков: Липсата на редовно правителство затруднява работата на общините

Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..

публикувано на 09.07.24 в 14:26
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..

публикувано на 09.07.24 в 13:31

Засилен контрол на Инспекциите по труда за недеклариран труд в рискови сектори

Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв.   Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..

публикувано на 08.07.24 в 15:03