Чистият въздух- отговорност на всички

На 5 декември 1952 година се случва най- голямата екологична катастрофа в Европа- над Лондон се спуска смог и остава повече от три дни. Мъглата е гъста и задушлива, прониква в градския транспорт, офиси, театри. 4 хиляди души губят живота си, 150 хиляди са хоспитализирани. Когато се прави равносметка през следващите месеци, става ясно, че жертвите са много повече- 12 хиляди човека са загубили живота си в следствие на отровите, които са вдишали. Над 100 тона прахови частици са били изхвърлени, заедно с 2 хиляди тона въглероден диоксид, 140 тона солна киселина, 300 тона серен диоксид.

За събитието отпреди 70 години и взе ли си поука Европа говорим с Христо Панчев- д-р по информационни науки и семиотика, един от авторите на Климатека, с научни интереси в областта на социалния маркетинг, психологическите аспекти и ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата.

"Това е повратна точка, защото в следващите години се приема първото в света законодателство за чист въздух и това е началото на една промяна. Вижда се, че индустриализацията и икономическото развитие, може да носи и икономически щети, и смърт и разруха. Към днешна дата по света 4,2 милиона са смъртните случаи годишно, заради замърсяване с фини прахови частици, тези най- фините 2,5. България, към днешна дата, варира  позицията й, но е на около 22 място от 109 страни по мръсен въздух", каза Христо Панчев.

България има традиции на природозащита и опазване здравето на хората, както и добро законодателство, допълни д-р Панчев и даде пример за спирането на ТЕЦ-а от министъра на околната среда Борислав Сандов след поредица от обгазявания над допустимите нива в района на Димитровград:

"Има законодателство, което позволява да се реагира, държавата да се намеси. Сега, въпросът е дали се намесва в конкретни случаи или просто оставя бизнеса да си прави бизнеса на гърба на здравето на гражданите. Тук е големият въпрос".

Законодателството за чист въздух след лондонската екокатастрофа води до изместване на замърсяващите производства извън града, преминаването към по- чисти горива от производителите, които изгарят по-пълно без серни диоксиди, както при горенето на въглища. Горенето на петрол или газ, колкото и по-чисто да е откъм допълнителни примеси, то влияе и на климата. Колкото и по- чисти да стават градовете, въглеродните емисии не спират да растат всяка година.

"И като резултат имаме много силни промени в климата. Ето, виждаме сега какво става в България. Ние сме на някакъв септемврийски, в момента климат. Имаше доскоро прекрасни слънчеви дни, но това е свързано със засушаване, с риск от воден дефицит. Така че то може да изглежда засега много приятно, но големите въпроси за земеделието, за цели райони в Африка, които остават на суша и това тласка хиляди, милиони хора да напуснат местата си, защото вече не могат да разчитат на земята, която е хранила тях и дедите им в продължение на векове, защото температурите наоколо са над 50 градуса или не е капвала капка дъжд. Да, двете неща имат един корен, и това е начинът ни на живот. Говоря за замърсяването на въздуха и климатичните промени", каза още Христо Панчев.

Промяната в начина ни на живот зависи от всички нас. Какво може да се направи?

"Има много какво да се направи и на политическо ниво, и на ежедневно битово ниво. Преминаване към, да кажем отопление с термо помпи, и с климатик, които са засега най- евтините начини за отопление с електричество. Разбира се, повишаване на енергоефективността на сградите, които дори да не е с някакви грандиозни ремонти, човек може да помисли на битово ниво как за изолира там откъдето влиза студен въздух. Дори разположението на мебелите вкъщи има значение за градусите в апартамента".

Малките населени места могат да станат много по- бързо екологични и да се намалят рисковете за здравето на хората и въглеродният отпечатък, допълни Христо Панчев.