Кула привлича с история и природни забележителности

Кула е един от най-богатите на историческо наследство български градове. Той е на 5-о място в област Видин от общо 11 общини и е разположен в подножието на Стара планина, заради което е познат и като "Последната точка на Северозапада", с последния връх на Стара планина- "Връшка чука", с височина 692 м. На 4 декември 2009 г. площта на местността е увеличена на 68.28 хектара. Целта на защитата е опазването на редки растителни видове като български ерантис, тъмнопурпурна метличина, томасиниев минзухар, ничичово прозорче и много други защитени видове. Забележителен е фактът, че животът в град Кула не е прекъсвал от ІІІ и ІV век, което го нарежда сред най-древните постоянно обитавани селища в цял свят.

Защо да посетите община Кула тази зима?

Посрещането на 2023 година в община Кула ще излезе евтино, новогодишните пакети в ресторантите са до 70 лева, а тази година цената за вечер в планинските категории къщи за гости и туристическа спалня започват от 15 лева на човек, ето защо Кула се нарежда сред най-предпочитаните места за предстоящите празници. За гостите на град Кула от общинската администрация припомнят, че в града има туристическа спалня, която разполага с 22 легла, просторни, слънчеви стаи и модерни санитарни помещения с всички удобства. А тези, които искат да прекарат незабравима и релаксираща почивка в полите на Стара планина, могат да се насладят на къщите за гости в селата Старопатица, Цар Петрово и съседния град Грамада, някой от тях предлагат местни специалитети. Планинският въздух в региона подобрява вентилацията и изчиства дихателните пътища. Това се дължи на умерено сухата температура на въздуха, като при астма в този район хората се чувстват много по-добре, и честотата на атаките е намалена значително. Тук е и единственото в света находище на защитения растителен вид български ерантис, което се намира в района на град Кула, природен резерват "Връшка чука“. Цветето на любовта, наречено още от бабите ни, цъфти само няколко дни в началото на лятото и е късмет да бъде видяно. Освен че трябва да улучите момента, човек трябва да има и местен водач, който знае къде точно се намира. Връшка чука е и удивително място с много други редки и застрашени растителни видове, като томасиниев минзухар, ничичево прозориче, тъмнопурпурна метличина, розов божур.

Богатата история на града е още една причини да посетите Кула. 

Късноантичната крепост "Кастра Мартис” се намира в самия център на Кула. Тя е и символ на града, една от малкото запазени крепости в България. Крепостта е обявена за архитектурно-строителен паметник в бр. 41 на Държавен вестник от 1965 г. Възникването ѝ е свързано с историята на българските земи през римската и ранновизантийската епоха (I- VI век). Останките от крепостта са разположени в историческия парк "Кастра Мартис”, недалеч от тях се намира и музейната сбирка с откритията, направени при проучванията на крепостта. Крепостта охранявала важния римски път от Бонония (Видин) за Сингидунум (Белград). Тук се съчетават следите на три от най-емблематичните крепости в региона и може да разберете за легендата на Вида ,Кула и Гъмза. Етнографската къща в град Кула отваря врати на 22 април 2016 година. В нея са изложени предмети от бита на Кула и околните села. Имотът, в който се помещава сбирката е принадлежал на някогашния кмет на Кула, Кирчо Йончов. Събирането на експозицията започва през 2010 година по инициатива на местния филолог, етнограф и общественик Емил Дичев. В момента сбирката съдържа около 1000 експоната с етнографска стойност, дарени от жители на град Кула и селата в общината и си заслужава да се види.

Кулчани са изключително гостоприемни хора. 

Ще имате възможността да бъдете приветствани по традиционния начин, с вкусни местни ястия и вино. Ако търсите нови приключения, ако спортът заема важна част от ежедневието ви, ако почивката за вас е свързана с движение, риболов на язовир Кула е вашето място. Водоемът от години привлича стотици риболовци от цяла България. Голяма част от брега е удобна за риболов и ежедневно мнозина се възползват от прекрасните условия там. Сгушен в полите на Стара планина, язовирът  предлага удивителна, недокосната от човешката ръка природа, но и богато рибно разнообразие.Това е най-големият язовир в област Видин с воден обем от 20 250 000 куб. м. и площ от 1 500 декара. Намира се на река Тополовец, на 33 км от град Видин и на 213 км от София. Друга част от красотите на община Кула е посещението на водопада "Петров церак“ до село Тополовец и цялата околност, която го заобикаля, те са обявени за защитена територия още през далечната 1982 година. Въпреки това, днес, както и преди, тук не идват много хора, макар че местността е наистина много красива. Причина е изолираността и отдалечеността на този район, което го прави дори още по-магнетичен. Посещение на чудната чешма в село Тополовец, построена от Осман Пазвантоглу на повече от 200 години, там ще ви помогне да разберете историята за дядото на османския дерибей, който управлява самостоятелно областта около Видин от 1795 до смъртта си през 1807 година, а водата ще ви омая. Село Старопатица е едно от двете места в България, където са намерени корали от праисторическо време. Селото е разположено върху територията на коралов риф от някогашно море. До реката в селото могат да се открият вкаменени корали. Храмът "Св. апостоли Петър и Павел" в гр. Кула е построен през 1859 година по поръчка на един чужденец, арменеца Афузин. Същият е бил полицейски чиновник в града. Иконостасът и стенописите са направени от най- добрите майстори на Дебърската школа- Данаил Несторов, Дичо Зограф и Евгени Попкузманов. Творби на Дичо Зограф има в църкви в Северозападна България, датирани 1863, 1865 и 1867 години. Македонският майстор Дичо Зограф, иконописец, според местни спомени е пребивавал в град Кула в 1863 година. Две от десетте царски икони са негови. Православният храм в Кула е паметник на културата, със статут на недвижима културна ценност, първа категория от 1975 г. Раковишкият манастир "Св. Троица" е основан през Средновековието, като единствената сграда оцеляла от тогава е църквата, датирана между 12-14 век. Останалата част от манастира е разрушавана неколкократно по време на османското владичество, а за последен път обителта е плячкосана в началото на 19 в. по време на бунта, ръководен от Осман Пазвантоглу. През 1848 г. в Раковишкия манастир е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът е бил и център на националноосвободителните борби на българския народ. Там водачите на народно-освободителните организации от Кулско, Видинско, Белоградчишко и Ломско вземат решение за въстание (Видинското въстание) през 1850 г. След Освобождението, в памет на загиналите във въстанието, е построена нова църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.