Михаил Кръстев: Убедителна победа на ГЕРБ или анти-ГЕРБ партиите, а не компромис, слага край на кризата

За генезиса на политическата криза в България разговаряхме с анализатора Михаил Кръстев.

Радио ВИДИН: В предишен наш разговор казахте, че не се вижда ясен хоризонт за преодоляване на мащабната политическа криза. Къде можем да потърсим нейните корени обаче?

"Имаме два избора. Единият е да си затворим очите, да следваме реториката на политиците и да живеем в заблудата, че тук става въпрос за национален интерес, за това как трябва да се постигне най-добре той, като разбира се винаги има някакви каузи, около които тези политически сили следва да се обединят. Ако искаме да си отворим очите и да видим каква е реалната ситуация, то става въпрос за борба за надмощие и докато една или друга сила не надделее трайно като победител в тази борба, то няма да имаме решаване на политическата криза. Всички компромисни варианти, които се предлагат на този етап, които за тези 4-5 предсрочни избори започнаха да се изчерпват, като че ли не работят. Не работят поради простата причина, че нямаме убедително лидерство в нито един от съперничещите си блокове. Докато не се стигне до такова убедително лидерство и съответно това лидерство да може да излъчи парламентарно мнозинство и убедително правителство, което да работи в спокойна атмосфера, няма да видим край на тази политическа криза".

Радио ВИДИН: Аз съм на мнение, че започна твърде много да се спекулира с т.нар. експертно правителство. Политиците пробутват широко идеята как едва ли не група хора от частния сектор ще поемат държавата и ще съумеят да я спасят.

"Не случайно публичният сектор се изучава и в отделни научни дисциплини. Той не оперира като частния. Наивно е да смятаме, че когато един човек, който е професионалист в своята сфера, реши да се заеме с политика той идва научен и нататък започва да управлява държавата така, както управлява своята фирма или институцията, която е управлявал преди това. Напротив, България има нужда от професионални политици, има нужда от професионална политическа класа, която да е устойчива във времето така че да се грижи не просто за тясно партийните си интереси в рамките на няколко месеца или години, а да мисли напред с хоризонт от десетилетия не само защото желае добруването на държавата както твърдят всички политици, а защото желае и продължението на тази политическа класа - да продължи да съществува и да не бъде обект на непрестанна революция от страна на масите и идването на нови хора. За съжаление, такова нещо не виждаме в България. За съжаление, виждаме компромисни варианти, в които се изтъкват едни хора като възможни бъдещи управленци. Излъчват се от политически сили, но се твърди, че не са политически лица. Те се посочват като професионалисти, но не в сферата, от която имаме нужда. Конкретен пример е номинацията на проф. Габровски, който най-вероятно е перфектен медик и хирург, но какво разбира от този човек от публични финанси? Във финансовата криза, която се задава и се разгръща, има ли той необходимата експертиза, за да знае кое е допустимо в публичните разходи и кое не, дали трябва да се промени данъчната система или не, дали трябва да се правят инвестиции от страна на държавата или да се правят повече социални разходи, дали трябва да се следва строга фискална стабилност или трябва да отпуснем малко края и да се превърнем в по-социална държава? Да, това е в прерогатив на министри на финансите, на социалната политика, но в крайна сметка човекът, който ще поеме отговорността, е министър-председателят. Той трябва да има понятие от тези неща, трябва да може да прецени кое е правилно и кое не, трябва да има политическа визия за това как ще се развива страната оттук нататък. Не стига само една професионална визитка и едно чисто към този момент име".

Радио ВИДИН: Минахме през четири национални вота, а равносметката е излъчено едно редовно правителство, което управлява с променлив успех, ако изобщо такъв има, шест месеца. Вече се чуват мнения, че парламентарната република не функционира. Вижда ли се нейният край?

"Към този момент видяхме, че парламентарната република не функционира най-вече заради законови решения от страна на парламента. Той беше санкциониран от Конституционния съд в опит да придобие свръх правомощия, разпореждайки се с разходите на изпълнителната власт и договорите, които тя е сключила. Това беше решението на КС за последните плащания, които трябваше да се направят по отношение на строителните договори. Както виждаме, че една парламентарна република, по-скоро е в някаква форма на буксуване в момента, но виждаме, че Парламентът, макар и с нисък рейтинг и не добро мнение в обществото за него, се опитва да придобива нови и нови правомощия и да влияе все повече на обществения живот. Колкото по-бързо се стигне до успокояване на обстановката и до нарушаване на този истеричен тон, в който всяка една политическа сила желае да придобие повече публичност чрез нови революционни идеи, толкова по-добре. Задават се много тежки икономически и финансови времена - не говорим само за инфлацията и енергийната криза, които така или иначе се сблъсква държавата с тях в последната година, а говорим за това, че посоката, в която сме поели - с много високи разходи за социални плащания - може да доведе до чувствително нарушение на публичните финанси в България, а те могат да бъдат набавяни единствено и само чрез емитиране на нов дълг или вдигане на данъците. Виждаме, че емисиите на държавните ценни книжа не се пласират толкова добре, колкото се иска на МФ и на политиците, които ги залагат в социалните разходи. Може да се стигне до ситуация, че или трябва да срежем тези социални разходи, или да вдигнем данъците, което ще унищожи българската икономика".

Радио ВИДИН: Икономиката е в основата на една качествено развиваща се държава. Какви са хоризонтите пред българската икономика за 2023 година?

"За добро - българската икономика е пазарна и не зависи изцяло от това, което се случва в политическите среди и в държавата. За съжаление обаче, колкото и да сме пазарна икономика, българската държава остава значителен играч в нея като най-голям работодател, като преразпределител на голяма част от БВП. Трябва да се действа възможно най-консервативно, трябва да се действа с увереност и с опит за привличане на колкото е възможно не само чужди, но и вътрешни инвестиции. Много подценяваме, че в българската икономика не се инвестира. Не се инвестира, защото няма прогнозируемост за това какво ще се случи. В момента се обсъжда повишение на минималната работна заплата със значителен процент и достигането и до средната работна заплата - 50 % от средната. Това е абсолютно вредно, противопоказно, може да доведе до унищожаването на цели предприятия в различни региони от страната. Средната работна заплата е прекалено изкривена заради по-високите доходи на част от населението, съответно не би могла да бъде ориентир какво е средното заплащане в страната. Далеч по-добър ориентир е медианната работна заплата, която не се тачи в България, изчислява се веднъж на няколко години от НСИ. Тя показва, че и в момента минималната работна заплата е прекалено висока. Може да се стигне до вариант, в който или повече хора да минат в сивия сектор, което ще удари и хазната, или да се стигне до преминаване на 4-часов работен ден за част от заетите. Може да се стигне и до фалити, до закриване на работни места. Когато виждаме, че се правят едни такива необмислени и неясно аргументирани решения само защото има избори след няколко месеца и трябва да се удовлетвори електората, това гони инвестициите - дали чужди, дали български, които не желаят да скачат в дълбокото без да знаят колко дълбоко е то".

Радио ВИДИН: Начертани са тежки червени линии, които като че ли няма да бъдат преодолени. През август Вие казахте, че е напълно възможно играчите на политическата сцена да имат еднаква визия за проблемите в страната.

"За мен няма начертани абсолютно никакви червени линии. Гласно обявените такива са оправдание за това защо трябва да се стигне до един сблъсък и защо не може да се стигне до компромис. Причината да не може да се стигне до компромис е още в генезиса на част от сблъскващите се. Демократична България и Продължаваме промяната са партии, които са създадени, техният генезис е сблъсък с ГЕРБ, отчасти с ДПС, но така или иначе вторите явно във властта не са били от 2014 година, т.е много трудно би могло да има явен сблъсък с ДПС. Сблъсъкът им с ГЕРБ обаче е ясен, заложен е в тях, а насетне всеки компромис, който направят те с ГЕРБ, означава че тези партии изчезват. Няма как да се стигне до компромис, независимо какви са аргументите зад този сблъсък, просто защото той не е заложен в структурата на тези партии. По същия начин много трудно може да се стигне до взаимодействия и коалиции между ГЕРБ и БСП, тъй като ГЕРБ беше създадена за сблъсък с партиите от Тройната коалиция. Разбира се, мина доста време от тогава, но ПП и ДБ са по-млади партии, тяхното партии зависи от това да се сблъскват с ГЕРБ. Докато не се получи конкретен сблъсък, в който има надмощие на ГЕРБ или анти-ГЕРБ партиите, няма да видим решаване на тази политическа криза. Няма и нужда да се стига до компромис между тези две очевидно противоречащи си сили. Българското общество в един момент ще трябва да направи избора коя от тези две сили да надделее, да управлява".

Радио ВИДИН: Липсва ли силна лява партия, различна от БСП, в България? Доста хора забелязвам, че споделят това мнение. Аз си мисля, че ни липсва модерна консервативна такава. 

"Трябва да направим разграничение за коя част от политиката и лявата политика говорим. Ако говорим за икономически лява политика, всяка една партия в България е такава, въпросът е, колко лява е тя? ПП откровено си заявяват, че са леви по отношение на икономическата политика. ГЕРБ в крайна сметка тичат по техните дири и приемат голяма част от нещата, които се предлагат, дори ги надграждат, това е изключително ляво. Не можем да говорим за десни политики нито в ДПС, нито във Възраждане, нито в ДБ. По отношение на икономиката едва дали има дясна партия в България. По отношение на културното измерение на лявото и дясното - тук може да се потърси някакъв по съществен сблъсък. Виждаме консервативна левица, това не е прието на Запад много, в лицето на БСП. Има достатъчно леви партии, включително ДБ и ПП, които са изключително леви в културно отношение, в тяхното разбиране за либерална демокрация. Аз не мисля, че има дупка за лява партия и ниша за такава нова. Ако имаше, тя щеше да бъде създадена. По-скоро лявото е фрагментирано, а дясното отсъства".

Радио ВИДИН: Какво е мнението ви за проектокабинета Габровски?

"Категорично няма да има успех (разговорът е записан във вторник, а кабинетът беше гласуван в сряда) поради простата причина, че политиката не е занимание, което би могло да бъде осъществено от хора, които не са политически ангажирани. Експертността и компромисните варианти може да работят в други сфери, но когато говорим за политическия живот - те не са устойчиви. Това е причината кабинетът да има по-скоро неуспешно бъдеще. Това ще си проличи и в гласуването. Личностите в него нямат никакво значение. Това, което мога да изведа като извод, е че за пореден път ГЕРБ не придоби самочувствие да включи свои личности, изявени такива, дори в един проектокабинет. Не говорим за кандидат за премиер, а поне част от техните изявени личности, в рамките на различните сфери на кабинета. Това означава, че в собствените им очи ГЕРБ не са махнали това петно, тази сянка на съмнение, и нямат самочувствието да предложат свои личности в един дори компромисен кабинет".

Радио ВИДИН: Очертават се нови избори през пролетта.

"Очаквах дори да са по-рано. Очевидно има метеорологични съображения от страна на президента по отношение на това кога да се проведе вота. Още на 2 октомври вечерта беше ясно, че няма как да има кабинет. Съответно щом няма как да има кабинет, отиваме на нови избори и така докато обществото даде своята финална дума кой да го управлява".