Румен Гълъбинов: По-подготвени сме от Хърватия за еврото

България в Еврозоната - последици, притеснения, въпроси, митове и истини: потърсихме за коментар икономиста Румен Гълъбинов. 

Радио ВИДИН: Част от нашите сънародници приемат темата изплашено и плахо. Има ли място за притеснения, каква е истината що се касае еврото?

"Българите не правим изключение от други народи от ЕС, когато са приемали еврото, да изказват известни опасения, да имат страхове относно увеличение на цени или други неудобства. Това се е наблюдавало във всяка една от държавите, като се започне дори от първите страни, присъединили се към еврото - Германия и Франция. Имаме и примерът на Хърватия от началото на тази година, която се присъедини към Еврозоната. Да се върнем обаче на този пример: очакваното драстично покачване на цени обаче не се случи. Имаше покачване на някои цени, на някои пазари, най-вече на открити пазари, а не в големите вериги на международните дискаунтъри, т.е в тези вериги, които ги има и в България. Тук в началото някои недобросъвестни търговци са се опитали да направят по-голяма печалба, съответно държавата се намеси с надзорни и регулативни правомощия, цените започнаха да се успокояват. Ако наблюдаваме цените на горивата от миналата седмица, в Хърватия цените на бензина и дизела се отличават с 5-10 стотинки от България, т.е не е голяма разликата. Основните хранителни продукти - малката потребителска кошница също е съпоставима. Ние в България през последните 2 години наистина имахме голямо покачване на цените и без да сме членове на Еврозоната, и без да имаме евро, а като си останахме с лева - цените пак се покачиха, защото произходът на причините, които диктуват това повишение на цените, не е обезателно членство в Еврозоната, напротив. За миналата година средната инфлация в Еврозоната е почти два пъти по-ниска, отколкото средногодишната инфлация в България. Причините са други: глобалното поскъпване на енергоносителите следствие както на COVID-19, така и на войната в Украйна. Когато се говори за връзка между членството в Еврозоната и повишаването на цените, аз мисля, че трябва да сме коректни към всички потребители и да не се злоупотребява с това, че България ще влезе в Еврозоната. Членството ни в зоната предполага по-ниска инфлация, отколкото сме имали досега. Тази тенденция все повече ще се забелязва. Ние наблюдаваме поведението на големите Централни банки, Федералният резерв в САЩ започна да вдига лихвите от началото на миналата годината и към края на 2022 в САЩ веднага се почувства и видя намаления на инфлацията. В Еврозоната ЕЦБ започна същото увеличение на лихвите по еврото от средата на миналата година. Сега към края на годината се финишира с 9.2 % инфлация. Преди беше повече. В България също това ще се усеща постепенно, това увеличение на лихвите, ще се отрази плавно, ще действа против увеличението на инфлацията, ще я стопира и намалява. Ние се надяваме за 2023 година България да има под 10 % средногодишна инфлация, което да ни доближава до средната такава в Еврозоната, за да изпълним критериите за членство".

Радио ВИДИН: Кои други неща ще благоприятстват българската икономика от влизането в Еврозоната?

"Това е, че наистина намаляват транзакционните разходи. България е туристическа държава така, както и Хърватия е такава държава. От големия туристически поток ние досега имахме едно превалутиране, макар и малко, тъй като България има фиксиран валутен курс, което е предимство, сравнено с Хърватия, защото те имаха свободен валутен курс, до средата на миналата година куната се разменяше свободно на международния валутен пазар. Ние имаме фиксиран валутен курс от 25 години. Ние ще имаме още по-малки рискове от тези т.нар закръглявания на цени, тъй като все по-малко са аргументите, когато говорим за България, за такова увеличение. Курсът ни е фиксиран. Дори някой да иска да каже, че преди година-две е зареждал на други цени, че е търпял някакви валутни курсови разлики, те са минимални в рамките на под 1 %. Бихме могли да заключим, че дори да има закръгление на цените за България, те ще са в рамките на няколко процента. Ние изглеждаме по-добре, отколкото Хърватия на прага на кандидатстването си в Еврозоната. Това, което трябва да държим под око, са два показателя, свързани с бюджетния ни дефицит, който за 2022 година е под 3 %. Ако за тази година го превишим, не би следвало да е с много. Другият показател, на който трябва да държим, е инфлацията - и с помощта на големите Централни банки и тяхната лихвена политика, и с възможностите, които ние имаме като държава да въздействаме на инфлацията, трябва да се опитаме да сме със средна инфлация, близка до тази, която е средната в зоната. Има някои неблагоприятни обстоятелства, чисто наши са, свързани са с политическата обстановка, с честите избори, които правим, сега предстоят пети избори за НС в рамките на последните три години. Фактически ние можем да изостанем от графика за членство, който е 1 януари 2024 година по тези причини, че ще се забавят някои технически мероприятия по въвеждането на еврото. Трябва, примерно, да си изберем дизайн на монетите, как да изглеждат на обратната страна, трябва да проведем мероприятията, свързани с адаптирането на цялата ни финансова система, трябва да направим и ценовата политика. Вероятно от средата на тази година да започнем да въвеждаме надписи на цените в магазините и в лева, и в евро, за да свикнат хората. Това не е толкова лесен процес, доста е широкообхватен. Трябва да започнем да следим за съотношението на държавен дълг към брутен вътрешен продукт, което при нас е доста добро, то е към момента нетно под 30 %, дори с нови заеми - ние сме далеч от 60 % таван по Маастрихтските критерии".

Радио ВИДИН: Ние ще загубим суверенитета си, това е една от често изказваните тези от противниците на еврото.

"Не, не е така. Ние нито губим суверенитет като държава, защото сме член, примерно, на ЕС, ние не сме загубили такъв суверенитет. Ние си решаваме нещата в рамките на европейското семейство. Нито губим суверенитет, когато левът влезе в Еврозоната, защото той и досега беше фиксиран към еврото, той зависеше от еврото. Когато на международния пазар еврото се покачва или пада спрямо друга валута, то и левът следва същото движение, защото ние сме фиксирани към него. Ние и досега сме имали тази свързаност, това не е продиктувано от суверенитет, а е по-скоро следствие от това, че сме във Валутен борд повече от 25 години, който макроикономически ни стабилизира, но с времето Валутният борд като някакво временно решение най-логично е да прерасне в членство в Еврозоната - друг вид Борд, само че на много по-широка основа, обединява още 20 валути и държави в ЕС".

Радио ВИДИН: Много хора казват "нека погледнем Полша, Чехия и Унгария, които са против еврото". Каква е разликата между тези страни и България?

"Ако погледнем Унгария, разликата е, че там лихвеният процент е над 20 % годишно. В Унгария инфлацията също е над 20 %. В Унгария местният форинт загуби 1/4 от стойността си за една година и девалвира спрямо еврото и спрямо долара, така че аз не смятам, че Унгария е много добър пример за нас в момента. Унгария стои макроикономически по-зле от България. Ако вземем другите две държави - Чехия и Полша - те си имат своите специфики. Чехия като част от бивша Чехословакия, там Словакия влезе в Еврозоната и в момента в Словакия фактически цените са по-благоприятни за пазаруване за унгарците, които ходят през граница, за да си пазаруват. Очевидно е, че Словакия е по-добрият пример. Ако вземем Полша - в момента тя е в доста сложна геополотическа ситуация. Има дълга граница с Украйна, войната там при всички положения влияяе на развитието на икономиката. Полша в момента има други приоритети, с които да се справи. Аз съм убеден, че и Полша съвсем скоро ще вземе решението за присъединяване към Еврозоната така, както такова решение се обмисля и от Румъния".

Радио ВИДИН: Има ли шанс да повторим съдбата на Гърция?

"Не, няма аналогия с Гърция. Ние трябва да гледаме какво ще е развитието в Хърватия, то е по-близко до нас като пример. Гърция беше едно неприятно стечение на обстоятелствата и не добро икономическо развитие, защото Гърция направи много голям дълг. Съотношението на държавен дълг към брутния вътрешен продукт на Гърция стигна стойности над 150 % - нещо, от което ние сме пет пъти по-ниско. Няма опасност в скоро време да ги достигнем, дори да искаме да взимаме нови дългове. Ние можем да увеличаваме дълговата ни експозиция, но внимателно и умерено. С Гърция ние нямаме възможност да се сравняваме, за да можем да кажем дали ще бъдем като тях или не. В Гърция като цяло целият сектор, който е на публичните услуги, включително и публичните им разходи, беше неимоверно раздут спрямо собствените приходи, когато настъпи кризата. Ние, разбира се, трябва да имаме едно наум, когато си разширяваме разходната част от бюджета - да държим сметка за това колко ни е дефицитът, какво ни е състоянието на икономиката, което да позволява обслужването на по-нататъшното разширение на разходите в бюджета, защото тяхното финансиране става по няколко начина - или с повече и по-голяма събираемост на собствените средства, т.е събираемост от данъци, такси, мита, ако това не е достатъчно, вероятно трябва да се обсъди въпросът, дали да не се увеличават някои данъци, за да се увеличат приходите. В нашите социални системи трябва също да се обсъди както за пенсионното, така и за здравното, дали не трябва да се увеличават осигурителните вноски, така и възрастта за пенсиониране, годините за стаж, все неща, през които са изправени всички държави от ЕС заради застаряващото население, заради ниската раждаемост, заради големия миграционен натиск, който се оказва на Европа. България споделя същите проблеми, които има цяла Европа. На този фон, пак повтарям, изглеждаме добре заради макроикономическата стабилност на Валутния борд, чието най-естествено продължение е влизането в Еврозоната".

Радио ВИДИН: Въпреки всичко, като цяло липсва широката информативна кампания, която да осветли същността на тематиката, която да разсее мнителността.

"Струва ми се, че трябва повече политическа воля и повече работа, включително и на служебното правителство, визирам новото такова, което трябва да проведе новите избори, но така или иначе следващите два месеца това служебно правителство трябва да си свърши техническата работа по подготовката за Еврозоната, а и за членството в Шенген. Или първо получаваме потвърждение за членство в зоната и после за Шенген, или обратното. Те вървят в общи линии заедно. При Хърватия стана по този начин - първо ги приеха в Еврозоната, после потвърдиха и за членството в Шенген. Другото, което е, че разяснителна кампания безспорно е нужна. Това също е част от отговорностите на управлението, което и да е то. Държавните институции трябва да вземат отношение с една комуникационна кампания, с ясна стратегия за въвеждане на еврото, надявам се това да се случи в следващите месеци с конкретни стъпки и мерки. Трябва да отпадат все повече тези опасения, които има. Аз смятам, че въпреки всичко, възможността България да стане член на Еврозоната от началото на 2024 година е налице".