Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Еврото е пагубно за икономиката ни, ще ни върне 26 години назад

Тодор Сапунаров, икономист: Еврозоната противоречи на идеята на ЕС за обединение на народите

Прототипът на единната валута се разпадна по ужасен начин

Снимка: Личен архив


Все още можем да се впишем в сроковете за приемане на еврото и да въведем валутата на 1 януари догодина. Очаква се през август да започне двойното изпизване на цените - в лева и евро. Вицепремиерът Атанас Пеканов обаче предупреждава, че има три законопроекта, които трябва да бъдат приети в парламента, както и да се намали още инфлацията.

България в Еврозоната - последици, притеснения, въпроси, митове и истини: потърсихме за коментар икономиста Тодор Сапунаров. 

Радио ВИДИН: Вие сте сред експертите, които са убедени, че България не трябва да сменя своята валута. Имате изготвен труд - аудиокнига, в която описвате 40 причини в полза на аргумента, че еврото е вредно за нас.

"Изготвих един анализ, една книга, която се нарича "40 причини да не приемем еврото". Представям в нея солидни икономически аргументи защо въвеждането на еврото в България би било пагубно за икономиката ни. Някои от тези аргументи, които излагам, почти не се обсъждат в обществения дебат, смятам че книгата ми е изключително ценна в тази насока. Може би най-важните аргументи за мен защо въвеждането на еврото в България ще е пагубно за страната ни - на първо място това е проблемът с третата по големина икономика в Еврозоната - италианската. За мен и за много други големи икономисти Италия е една де факто фалирала държава, защото коефициентът и дълг към БВП е вече 150 %, а икономистите знаят, че над 130 % коефициент, една страна трудно би могла да се измъкне от такъв дългов капан. В сравнение, България има само 25 % дълг към БВП. Като цяло дълговете на Италия наближават три трилиона евро. Ще дам още едно показателно сравнение: България изплаща само 0.5 % от БВП-то си за лихви по дълговете си, докато при Италия този коефициент е огромен, стигнал е почти 4 % от БВП-то им. Още по-опасно за Италия е, че матуритетът на държавните и ценни книжа е много къс - 35 % от всичките и ДЦК трябва да бъдат рефинансирани до края на 2024 година. При испанците този процент от ДЦК-то им е само 25 %, при португалците - 20. Тази ситуация е много тежка, защото с покачването на инфлацията миналата година лихвите по доходността по италианските държавни ценни книжа скочи изключително много, неколкократно, което значи, че облигационните пазари започнаха да се страхуват дали Италия е платежоспособна страна. Това, което потвърждава моите думи, че има огромен проблем с дълговете на Италия, е че юни 2022 година ЕЦБ изведнъж свика извънредно кризисно събрание, което обяви, че заради този проблем със скочилата доходност по италианските държавни ценни книжа се налага въвеждането на антифрагментационен спасителен механизъм за Италия, който да се бори с опасно разтворилия се лихвен диференциал между почти безрисковите германските ДЦК и италианските. Тази борба изглежда е обречена на провал, защото представете си инфлацията сега скача, а това означава, че за да се бори с нея ЕЦБ трябва да вдигне основния си лихвен процент, а това неизбежно ще доведе до още по-голям срив в доходността на италианските държавни ценни книжа. Това е неразрешима дилема. Италия е една цъкаща бомба, огромна. Ако преди 10 години Гърция беше на ръба на фалита - представете си, тя е толкова по-малка икономика, а Италия е много по-голяма. Още по-голям проблем с Италия е, че балансите на търговските и банки са пълни с необслужвани кредити. Това не го твърдя аз, твърди го може би най-големият икономист-практик Стефан Ингвес, гуверньорът на Шведската централна банка. Той в последните 10 години постоянно повтаря, че най-големият риск за Швеция, която е извън Еврозоната, за ръста в шведската икономика, са именно тези необслужвани дългове по балансите на италианските търговски банки, както и огромният проблем с колосалните италиански публични дългове. Това е единият от основните проблеми - Италия. В крайна сметка ЕЦБ няма механизмите, с които да се справи. В Еврозоната има страни като балтийските държави, където инфлацията е много висока, следователно ЕЦБ трябва да вдига лихвените проценти, за да се бори с тази инфлация, но не смее толкова силно, колкото го прави Федералният резерв. Защо? Защото трябва да спасява Италия. Монетарната политика на ЕЦБ е шизофренна. Тя помага на една страна - Италия, която е закъсала, но вреди на много други държави с тази инфлация, която е двуцифрена в цялата Еврозона. България, влизайки в Еврозоната, приемайки еврото, официално ще приеме в един момент солидарно да плаща тези италиански публични дългове. Представете си, ако се получи гръцки сценарий и Италия наистина изгърми? Тогава България ще има една валута, чиято стойност изобщо няма да е ясна. Еврото е една изключително високорискова валута".

Радио ВИДИН: Единият от вашите аргументи, че Еврозоната вече се е разпаднала. 

"Прототипът на Еврозоната, който е функционирал преди въвеждането на еврото през 2021 година, е ERM - прототип, който се е разпаднал по ужасен начин. Заради обединението на двете Германии Бундесбанката е принудена да вдигне лихвения си процент рязко, а в резултат на което от този прототип на Еврозоната, където валутите на основните европейски държави са били фиксирани, първо излизат Великобритания и Италия, а след това в един момент и Швеция. Прототипът на Еврозоната вече се е разпадал. Защо? Защото Еврозоната е един нескопосан геополитически проект, при който се създава валутен съюз между държави, които всъщност фискално и дългово са тотално различни. Без някакво фискало и дългово обединение в обща държава - подобен съюз много трудно може да функционира. Още по-лошото за Еврозоната е, че тя де факто в един момент води периферните държави от Южна Европа особено - вкарва ги в дългов капан, защото им отнема суверенното право на самостоятелна парична политика. Нещо, което България с Валутния си борд във всеки момент може да си възвърне. Още утре НС може да реши, че Бордът не ни е необходим, ако конюнктурата е различна в света и че ние ще имаме самостоятелна монетарна политика. Веднъж влезли в Еврозоната - няма такова нещо. Гърците го усетиха, няма излизане, тогава вече монетарната ни политика ще се определя единствено във Франкфурт. БНБ няма да съществува. Гърците изпитаха това на собствен гръб, защото при тяхната дългова криза - изпаднаха в дългов капан, нямаха инструментите на монетарната политика, с които да девалвират валутата си, бяха принудени да мизерстват, да намалят изкуствено доходите на работниците, за да станат конкурентноспособни. Така Еврозоната създаде омраза и ксенофобия между германци и гърци. Едните ги мразеха, че им дават дългове, че ги правят дългови роби, другите ги мразеха, защото не им разрешават да имат собствена валута, да се избавят сами от дълговия капан, в който са попаднали. По този начин Еврозоната противоречи на идеите на ЕС за обединение на европейските народи. Тя създава омраза между народите, създава ксенофобия и дългови капани, създава социално неравенство вътре в държавите, между отделните държави, създава принудителна трудова миграция. Гърците бяха принудени да напуснат страната си, да отидат в Западна Европа, за да търсят препитание. Еврозоната противоречи на идеята на ЕС за солидарност между европейските народи. Тя отнема най-важното нещо, което една европейска държава има - мощният лост на независимата парична политика. Ние го притежаваме все още с Валутния борд. Въпреки че сега сме все още в ERM-2, в Чакалнята, но във всеки момент, докато не въведем еврото, можем да си върнем тотално независимата монетарна политика. Най-добрият пример за това е, искам да го натъртя, е фактът, че в ERM-2 сме с Дания. Дания е там от 20 години. По никакъв начин няма намерение да приема еврото. Датчаните знаят, че могат да бъдат закачени за еврото. Подобно на нас, те имат фиксиран курс с еврото, който варира в малък интервал, но вместо Валутен борд, т.е обезпечение, те използват инструментите на Централната си банка, за да поддържат курсът на еврото фиксиран. Те могат по всяко време да излязат от тази си фиксация с еврото и да придобият тотално независима монетарна политика, ако това е в тяхна изгода. Преди 10 години Швейцарската централна банка, която имаше таван на франка към еврото, реши да премахне този таван, швейцарският франк подскочи много спрямо еврото, защото не можеше ШЦБ да поддържа този таван. Започнаха големи спекулации на валутните пазари, че същото ще направи и Дания. Напълно е възможно. Много хора купуваха тогава датски крони, очаквайки ДЦБ също да напусне. Де факто това е абсолютно доказателство, че Датската централна банка по всяко време може да излезе от ERM-2. Същото можем да направим и ние все още. Можем да си стоим в Чакалнята, да сме си вързани с Валутния борд за еврото, докато това е изгодно, точно както правят датчаните. Може в един момент, ако икономиката ни се развие много добре, да излезем оттам, въпреки че не го препоръчвам. Приемем ли веднъж еврото - край. Вече никога ние няма да имаме независима монетарна политика. Всичко ще се определя във Франкфурт. Като гърците, ако натрупаме бързо дългове, защото Еврозоната представлява едно изкушение за трупане на дългове, ние няма да имаме инструментите на суверенната монетарна политика, с които да рестартираме икономиката си. Така ще бъдем обречени на бедност, на миграция, още по-голяма бедност и още по-голяма миграция".

Радио ВИДИН: Как да тълкуваме случващото се в Хърватия?

"Това е нещо напълно очаквано. Емперически вече беше доказано в останалите държави от периферията на Еврозоната. Веднага с приемането на еврото, търговците просто закръглят нагоре цените, получават се спекулативни тенденции. Особено сега в този силно инфлационен момент в целия свят, а и в България, да прибавим допълнителна инфлация заради този феномен, който е доказан, би било като наливане на бензин в инфлационния пожар. Хърватите плащат цената сега под формата на инфлация, но това е само в краткосрочен план. В дългосрочен момент хърватите ще имат още по-голяма инфлация, защото се увеличава, Еврозоната е едно изкушение за теглене на кредити, тя дава за периферните държави едно измамно чувство на нисък риск в добрите години от присъствието им във валутен съюз с мощните френски и германски икономики. Това е изкушение да се теглят от правителствата дългове, които ЕЦБ подписва. Това е чисто печатане на пари, което не е обезпечено с нищо. В крайна сметка това води до големи дългове и до още по-голяма инфлация".

Радио ВИДИН: Защо тогава българският политически елит настоява за еврото?

"Най-голямата причина е това обезпечение на Валутния борд, еврото обезпечение, което е около 70 милиарда лева в отдел Емисионен на БНБ. Тези пари веднага с падането на Борда - част от тях ще отидат в ЕЦБ, а друга част, които ще са десетки милиарди левове, ще останат за българските политици. Вече много от тях започнаха да си правят планове - за повишаване на пенсиите, за проекти за нови магистрали и други такива "народополезни" социални дейности. Те си правят планове да използват тези пари за техните теснопартийни цели. Това ще бъде унищожително за българина, защото означава, че този валутен резерв от 70 милиарда, които са гарантирали стабилността на българския лев в продължение на 26 години, правейки го една от най-стабилните валути в света, изведнъж изчезват, новото еврото няма никакво обезпечение зад него, а тези пари ще бъдат изхарчени набързо. Това ще е още един от елементите, който ще предизвика още по-голяма инфлация. Тези пари изведнъж ще бъдат вляти в икономиката, допълнително ще увеличат инфлацията. Банкерите също имат голяма изгода от въвеждането на еврото, защото ще имат ЕЦБ като кредитор от последна инстанция. Вече няма нужда да пресяват кредитополучателите си, а могат да отпускат много повече заеми и изобщо без да си правят труда да проверяват получателя дали има средства да върне заемите си. Ако някакъв проблем настане - никакъв проблем, вдигат телефона, ЕЦБ веднага ще решат проблемите. Така функционираше, по този ужасен порочен модел, българската банкова система в средата на 90те години, когато се раздаваха кредити на близки хора. Това доведе до тотален срив и на валутата, и на публичните финанси, и на банковата сфера. С въвеждането на еврото ние се връщаме обратно 26 години назад. Махаме Борда и даваме пълната свобода на банкерите да правят каквото си искат с парите в банките, знаейки че има кредитор от последна инстанция - ЕЦБ, която да спасява. Ще се върнем към най-порочните практики на българското банкиране от средата на 90 години. Това, което пречеше това да се случва в последните 26 години, е именно Борда и левът. Той не разрешава развързването на ръцете на банкерите. Бордът дисциплинира българската банкова система и българските публични финанси. Не могат да се теглят кредити ей така. Трябва да бъдат целесъобразни. Въведем ли еврото - и банкерите, и политиците, ще могат да теглят кредити, знаейки че някой ще ги спасява. Няма такова спасение. Видяхме какво стана с гърците. Изпадаш в дългов капан. В Еврозоната не можеш да рестартираш икономиката си, нямаш лостовете на суверенната монетарна политика. Единственото, което можеш да направиш, е да продаваш на безценица остатъчните си ценни държавни активи. Какво имаме останало? След въвеждането на еврото след някоя друга година, когато потънем в дългове, ще трябва и него да разпродадем на чужденците. Само до това може да доведе въвеждането на еврото в България".




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Калоян Велчев

Калоян Велчев: Предизборната кампания трябва да повдигне въпроса за изказа и приличието

Парламентът обяви първия мандат за неуспешен, с което безпрецедентната ротация остава в историята.  Втората политическа сила не успя да състави кабинет, връщайки празна папка на държавния глава.  Защо се счупи Сглобката?  Кои са причините за разваляне на отношенията между доскорошните партньори?  Какво следва на политическата сцена?..

публикувано на 28.03.24 в 10:00

Има ли бизнесът ресурс да повиши заплатите?

Представителите на бизнеса у нас бяха песимистично настроени за 2023 година, като с подобни опасения навлязоха и в новата 2024 г. Това показват резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българска стопанска камара (БСК), проведено сред 784 микро, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на..

публикувано на 27.03.24 в 10:45

Румен Гълъбинов, икономист: Очаквам към средата на годината да сме изпълнили всички критерии за еврозоната

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проекта на Закон за въвеждане на еврото в Република България. Страната ни може да стане част от еврозоната още през 2025 г. Това каза председателят на Еврогрупата Паскал Донахю, който посети София. Единствено по-високата инфлация у нас спира към момента членството на България..

публикувано на 26.03.24 в 12:29

Социален фонд за климата– подкрепа на прехода към зелена икономика

Преходът към възобновяема и чиста енергия поставя за цел българската енергетика да се декарбонизира и да стане климатично неутрална до 2050 г. Това, обаче, не трябва да се случва по несправедлив начин, особено що се касае до енергийно бедната част от обществото и домакинствата, уязвими от цената на електроенергията и горивата. За тази цел от януари..

публикувано на 25.03.24 в 13:40

Село Рабиша - с прекрасна природа, но без работа за хората

Село Рабиша се намира на път, който води към известната пещера Магурата и към красивото Рабишко езеро.  Най-близкият град е Белоградчик, на 12 км, а на 38 км е Видин.  В миналото Рабиша е било голямо село. През 1946 година жителите са над 1200, с два големи площада и с еднотипни едноетажни къщи, с няколко големи сгради, в които се помещавали..

публикувано на 22.03.24 в 12:20

Тома Ушев: Сглобката е евтин заместител на луксозен продукт от китайски сайт

Бъдещето на властта зависи от извинение към Мария Габриел.  Ще бъдат ли подновени преговорите между партньорите, които не успяха до този момент да постигнат съгласие?  Предстои ли разглеждане на неодобрения проектокабинет?  Безпрецедентната политическа ситуация дискутираме с Тома Ушев , автор в дясната платформа Консерваторъ. Радио ВИДИН : Ако ми..

публикувано на 21.03.24 в 10:00

Намират ли успешна професионална реализация младите хора у нас?

Пазарът на труда в Европа става все по-динамичен, а по всичко личи, че тези процеси ще продължат и занапред. Първото голямо сътресение бе регистрирано с началото на COVID-19 пандемията, когато бяха освободени от работа много хора, а други бяха принудени да преминат към работа от вкъщи. Възстановяването и свързания с него недостиг на..

публикувано на 20.03.24 в 10:30