"Беднякът милионер" - съвременна приказка за доброто

Така започва "Беднякът милионер". Не, не филмът с осем награди Оскар, а дебютният роман на индийския писател и дипломат Викас Сваруп, който през 2008 г. става основа за заснемането на едноименния филм.

Историята започва в затворническа килия в индийската филмова столица Мумбай, за да ни поведе през Индия такава каквато е – пъстра, ароматна и бляскава като базар в сърцето на Ню Делхи, но и мръсна, опасна и уродлива. А в килията е Рам, изтезаван от полицията, за да подпише фалшиво самопризнание, че е спечелил наградата в телевизионното шоу с измама. И точно когато е готов да се пречупи и да признае всичко, което искат от него, в ареста нахлува младата и нетърпяща възражения адвокат Смита Шах.

С нейната поява Викас Сваруп без да се бави разгръща една почти дикенсова история, разказана в първо лице в дванайсет глави – по една за всеки от дванайсетте въпроса, на които един безимотен индийски сирак не би трябвало да знае отговорите. Защото Рам Мохамад Томас е именно това – сирак, отгледан от английски свещеник, принуден след смъртта на благодетеля си да отиде в сиропиталище, където обаче среща най-добрия си приятел Салим и… това е само началото.

За разлика от спретнатия сценарий на филма със същото заглавие, романът не следва някаква хронология в случките, разказвани от главния герой. Те следват дванадесетте въпроса от злополучното предаване. Всяка глава разказва история, в която се крие ключ към отговора на един от въпросите, зададени на Рам в играта. Всичко това Рам разказва с откровеността на сирачето, което никога не е чело вестник, не е ходило на училище и не би трябвало да знае нищо. Разказва ни собствената си невероятна история от деня, в който е намерен в кутия с дрехи, дарени за бедните, до деня, в който печели един милиард рупии.

Дванадесетте глави, както казах, не са в хронологичен ред, но затова пък правят една смущаващо детайлна дисекция на социалната система, нравите, тъмните кътчета в съвременна Индия. Макар и дипломат по професия, Викас Сваруп показва необикновено дълбоки познания за съвременния живот в страната си и подлага на язвителна, понякога дори брутална дисекция злоупотребите, престъпленията и жестокостите, широко разпространени дори през ХХІ век там. И въпреки че е почти невероятно всички тези жестокости да се случват чак толкова често, колкото в разказа на Рам Мохамад Томас, те всъщност са реални, случват се и в момента, при това много по-често, отколкото ни се иска да повярваме.

"Беднякът милионер" не е книга за убиване на скуката. Не е и за сладко прекарване на свободното време. В нея има твърде много нецензурни думи, секс, убийства, бедност, престъпления, жестокост, безнадеждност, мизерия, несправедливости и отчаяние. Достатъчно, за още поне няколко романа. Има добри и лоши герои, бели и черни души, покварени богаташи и фалшиви филмови звезди, бедност и експлоатация и всичко останало, което можете да добавите към сместа, за да получите една истинска индийска филмова история.

Макар и не особено обемен роман, развиващ се сравнително бързо, "Беднякът милионер" ни запознава от близо с Индия в нейния най-зловещ и екстремен вариант. Може би твърде кинематографичен, почти абсурден на моменти, той всъщност разказва преди всичко история за човечността, оцеляването в мрака, възмездието и в крайна сметка за надеждата, че аутсайдерът все пак ще намери своето място в света. Една пленителна смесица от комедия, драма и романтика, типични за Индия. Ако искате да погледнете към тази необятна страна отвъд рекламните трикове, отвъд захаросаните кадри и клипове, отвъд сладникавите романтични филми, романът на Викас Сваруп е едно добро начало.

И да, ако търсите дълбока психология, може би трябва да потърсите другаде. Правдоподобно ли звучи цялата история? Със сигурност не на сто процента, дори не и на осемдесет, но кого го е грижа? Не това е била идеята на автора, който очевидно е искал да създаде една фантастична, малко шокираща, леко зловеща на моменти съвременна приказка за вярата в крайната победа на доброто, независимо от всичко.