Петър Колев, българин от Македония: България е длъжна да защити своето и нашето достойнство

Въпросът е към Петър Колев, българин от Македония, роден е в град Щип, дълги години е председател на Гражданския демократичен съюз в Република Северна Македония.

„Само наивник може да вярва, че това са инциденти. Това всъщност е олицетворение на институционалната омраза, която в Македония от 1919 година- влизането на сърбите във Вардарска Македония, та до днес, се проявява през различни форми. Всъщност тук не става въпрос за инциденти и за някаква група в Македония, която иска нещо срещу Македония или срещу България, а се вижда, че става въпрос за политика, провеждана от тези, които имат лостовете на властта, реално- институциите в Македония. Най-ясен пример за тази институционална омраза са събитията на Деве баир и как изведнъж системата за пропускане на граничния пункт спря да работи, нямаше ток и т.н. Това са онези стари югославски номера, което се прави с ясната цел да се търси провокация, да се търси обида, да се търси унижение на тези, които са там. Това са ясни сигнали, че македонското общество за съжаление все още не е подготвено, не е реформирано, за да може да стане една нормална, модерна и европейска страна.“

В Македония ние сме си българи и ще се борим за правата си, добави Колев:  

„Ако погледнете историческата литература и книгите на нашите дядовци, спомените на воеводите, ще видите, че те говорят за „македонски българи“ и за „българи“. Ние сме хора, които са запазили своята традиция, това са семейни ценности, възпитание, дух, който е останал наследство от нашите баби и дядовци. Като знаете в македонските училища какви неща се учат, ви е ясно, че това няма как да сме го научили в училище, а е изградено като семейни ценности в домашна среда. За мен е чест, достойнство и гордост да съм македонски българин. До голяма степен това е и сериозно предизвикателство, защото в тези ненормални условия, в които живеем, да продължаваш да отстояваш една идея, която е по-стара от 100 години и която винаги е завършвала трагично за тези, които са я изповядвали, до голяма степен не е и толкова разумно като виждане, но какво да правим- от тази кожа в друга не можем, това е нашата съдба и ние нямаме никакво намерение да отстъпваме от пътя, по който сме тръгнали, а това е българите в Македония да бъдат пълноправни, нормални и равнопоставени членове на македонското общество. Ще използваме всички демократични средства, които са на наше разположение, за да постигнем тази цел. Без значение на политиканството в София, защото виждаме някакви пробойни на разни политикани, които се опитват да ни обвиняват, като че ли ние сме виновни, че ни бият по Македония, че ни палят клубовете и че сме предмет на агресия. Ние сме жертва на някакви хора, които отдавна са загубили здравия си разум. Без значение на това, че доста година бяха нужни на европейските институции да проявят отношение към нашите проблеми, но вече, както виждате, проявяват такова отношение и без значение на това каква цена трябва да платим. Ние ще платим всяка една цена по пътя, по който сме тръгнали, за да постигнем тези цели пред нас.“

Представители на македонските българи се срещнаха в Брюксел с еврокомисаря по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархей. В срещата участва и българинът от Македония Петър Колев.

„Самият факт, че днес един европейски комисар приема граждани на Република Северна Македония, които не са официални власти, а са представители на българската общност там, е достатъчно показателен за отношението на европейските институции. Самият факт, че ние имаме вече възможност да общуваме с европейските институции директно, без посредници, показва, че те са готови да чуят това, което имаме да кажем. Набелязахме много неща и очаквам, че в близко бъдеще един по един тези въпроси съвместно ще ги изчистваме. Първото нещо, което е нужно и което е повече от належащо, е диалогът с македонските институции. В Македония институциите се правят, че такъв проблем не съществува и че такива хора не съществуват. Това е онзи сталинистки подход- няма такива хора, няма такъв проблем. Надявам се, че европейските институции, включително и Европейският парламент, самата Европейска комисия, ще подпомогнат този диалог да започне. Убеден съм, че това нещо ще се случи в близко бъдеще.“

Вписването на българите в македонската конституция е важно не само заради самите нас, а и заради европейското бъдеще на Северна Македония, каза още Петър Колев.

„Има много неща, които са важни, не е само това, но това е условие, което е важно за Македония. Македония не може да започне преговори с Европейския съюз, ако не впише българите в конституцията. Но това е само предварително условие. След това- в преговорната рамка, да не забравяме, че има още много, много въпроси, които трябва да бъдат изчистени, за да може Македония да стане част от Европейския съюз. Без вписването на българите в конституцията излиза, че Македония сама си слага вето по пътя за европейската интеграция, защото това предварително условие Република Северна Македония го прие сама, тя го гласува в собствения си парламент като условие за започване на преговорите. От гледна точка на българската общност това е важно, защото след 1944 година за пръв път на политическата карта на Република Северна Македония ще се появи терминът „българин“. Това, което е било забранявано със сила, с репресии, с убийства, със затвори... Внуците на тези палачи на съдбите на нашите дядовци ще бъдат принудени в Народното събрание в Скопие тържествено да признаят съществуването на такава общност. Това до голяма степен не е само политическа, а и морална победа за нас, от която нямаме никакво намерение да се отказваме. Нашата първа цел е да върнем на политическата карта на Македония понятието „българи“. Оттам нататък в процеса на преговорите трябва да се изчистят учебниците, трябва да се реши спорът с историческата комисия, трябва да се направят конкретни мерки за борба срещу езика на омразата, имаме конкретни мерки в правораздавателните органи и ред други неща. Това е един много дълъг път. Т.е. промяната на конституцията е само възможност Македония да си отвори вратата за започване на преговори, а не за членство в Европейския съюз. Надявам се, че колегите в Скопие, а и голяма част от политиканите в София, разбират това.“

Петър Колев е убеден, че каузата на македонските българи ще бъде доведена до краен успех.

„Аз съм участник в тези процеси и ще дам всичко по силите си да успеем в това нещо. Подсещам ви, че Варшавският пакт вече не съществува и ако 1961 година някой ви беше казал, че ще се разпадне, никой нямаше да вярва. Югославия също не съществува. Ако някой 1981 година беше казал, че ще се разпадне, едва ли някой щеше да повярва. Така че много неща на Балканите са по-различни и се променят. Същото ще се случи и с Македония. Въпрос на решителност и на воля е. Ние имаме тази решителност, очаквам, че и българският политически елит ще има тази решителност да върви заедно с нас по този път и да успеем да постигнем нещо, което е съвсем логично в 21 век- да защитим правата, достойнството, историята си, културата си, езика си, идентичността си. Говорим за нещо съвсем нормално, човешко и разбираемо, което могат да го разберат и французите, и германците, и целият Западен свят. Едва ли някой от тях си мисли, че е нормално в 2023 година да се извършват престъпления от етническа омраза, какъвто беше случаят с това дете на 20 години - Пендиков. Да се съберат трима лумпени и идиоти, насъскани от някого, повече от ясно е, че това е организирано събитие, да го пребият до такава степен, че да трябва да лежи половин месец в болница. И това престъпление да бъде извършено само и единствено от етническа омраза. Едва ли някой нормален човек по света може да оправдае това. Само някакви политикани тук по София, чуждопоклонници, хора, които са си продали душите... Знаете, в България още едно време македонизмът е имал сериозен съпорт, започвайки от Георги Димитров та до днес, където ще видите същите чудно оформени комунисти, но този път под друга шапка, които подпомагат македонизма и стимулират неговите средства за разправа с българите в Македония. Така че с изключение на тях, целият останал нормален свят ще ни разбере...“

Хората с българско самосъзнание в Македония, разбираемо, живеят в страх и несигурност, обясни още Колев и дава следния пример:

„Ако в радиото, в което работите, преди месец беше стреляно, ако по Вашето радио бяха хвърляни камъни, ако Ваш колега беше пребит на улицата, ако преди това Ви беше подпалена вратата на радиото, ако близките Ви бяха уволнявани от работа, защото вие работите в това радио, щяхте ли да се хвалите, че работите в БНР? Ако децата Ви в училище ги тормозят, защото работите в БНР, щяхте ли да се хвалите, че работите там? Искам българското общество да види нещата такива, каквито са. Да, те са груби, те са невъзпитани, но са такива. Хората в Македония се пребиват, палят им се работните места, каквито са техните културни центрове, техните деца в училище се индокринират с омраза, подиграват се, тормозят ги, защото са българчета. Какво очаквате – тези хора да излязат на улицата и да развеят трибагреника ли? Малко са тези, които са готови да жертват всичко в името на дадена кауза, но не очаквайте от хората, че всеки един ще постъпи по този начин. Разбира се, че българи в Македония има. Самият факт, че тази идея повече от 100 години е жива и се предава от поколение на поколение, показва, че такива хора има. Факт е, че такива хора всеки ден можете да срещнете, включително днес, и в България. Няма болница в София, в която да няма поне двама доктори от Северна Македония. Тези момчета що са дошли в София? Защото нямат перспектива там. Как тези момчета са кадърни да бъдат хирурзи в София, а не са кадърни да бъдат обикновени селски доктори в Македония? Т.е. става въпрос за системна омраза, системна дискриминация и системен тормоз върху тези хора и разбира се, че много малко от тях ще говорят публично за това нещо. Но дали ги има? Разбира се, че ги има. Ако се разходите във всеки един град в Македония с един микрофон на БНР, поне пет души ще ви спрат на улицата да Ви кажат, че са българи, но ще го направят тихичко и много внимателно. А в моя град Щип нещата са още по-интересни. Може да се окаже, че не може да си тръгнете 3-4 дни, защото много хора ще искат да пият кафе с Вас.“

Какво очакват българите в Македония от българската държава?

„Очакваме България да продължи по пътя, по който е тръгнала, защото смятаме, че този път е верен, този път е достоен и България е длъжна да защити своите национални интереси. Тези национални интереси включват няколко компонента. Първо, да защити достойнството на онази част от българския народ, която поради историческите събития е останала извън границите. Ние не сме искали да бъдем извън България. Ние сме извън България, защото така са се стекли историческите обстоятелства. Нашите дядовци също бяха доброволци в Балканските войни, моят дядо е отличаван с кръстове за храброст, но какво да направим - България е загубила войната и ние сме останали извън България. Така че тя е длъжна да защити нашето достойнство, нашите деца и бъдещите ни поколения. Второ, тя е длъжна да защити собственото си достойнство. Никой не може да се отнася с неуважение и гавра към България, към българската държава и към българския народ. Трето, да защити достойнството на дядовците ни. Историята, културата, езикът ни са нещо свято за нас, българите. 500 години турците не са успели да ни пречупят, да пречупят нас и съзнанието ни, няма да позволяваме някаква си държава, каквато е Северна Македония - два квартала в София, да се подиграва и да се гаври с паметта за дядовците ни. Каквато и цена да е нужна, трябва да бъде платена, този въпрос да приключи по правилния начин, защото нито французите ще се откажат от достойнството си, нито германците ще го направят, нито италианците, нито американците. Така че нека да следваме западноевропейския пример. Ако някоя от тези държави се откаже от достойнството си, тогава да го направим и ние. Но аз съм дълбоко убеден, че такава западноевропейска държава няма и България трябва да бъде на висотата, на която се очаква да е в този момент.“

Повече - в прикачения звуков файл.