Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България остава извън еврозоната - какви са реакциите в обществото?

България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г. Това  съобщи миналата седмица министърът на финансите Росица Велкова. На заседанието на Еврогрупата страната ни не е била изслушана за готовността ѝ, макар точката да е била в дневния ред. Причината е, че България не изпълнява инфлационния критерий по Маастрихт и не е приела необходимото законодателство, за да поиска оценка за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 година. 48-то Народно събрание одобри бързото присъединяване на България към еврозоната, но така и не успя да гласува ключови законопроекти по пътя към еврото. В момента се водят разговори със Съюза за стопанска инициатива заради промените при "Зелената карта", които сериозно ги тревожат. Необходими са промени и в Закона срещу изпирането на пари. Всички те отново ще бъдат одобрени от кабинета и внесени в следващото Народно събрание, уточни още министър Велкова. Освен приемането на четирите законопроекта, свързани с членството ни в еврозоната, трябва да постигнем и критерия за инфлацията, както и да бъде поддържана перспектива в периода 2023-2026 г. на ниво планиране на дефицита по консолидираната фискална програма в размер на три процента. Как българите приемат отлагането и какви са реакциите в обществото? Министърът на финансите Росица Велкова обясни, че са водени преговори с партньорите от Брюксел, когато страната изпълни критериите, да поиска необходимата оценка, като няма задължение новата валута да бъде въведена задължително от 1 януари, а може да е първото число на всеки месец. Новата целева дата е 1 януари 2025 г., но може оценката да бъде поискана още тази година, каза в интервю за БНР Росица Велкова


"Причината, поради която няма да подадем конвергентен доклад до края на февруари е първо, че ние не сме си изпълнили ангажиментите, които произтичат от присъединяването ни във валутния механизъм две. Това е законодателството, което не е прието. Това са 4 закона, които трябва да бъдат приети, за да може когато извършва конвергентния доклад, Европейската комисия, да отметне, че тези ангажименти са спазени от България. Другата причина е инфлацията, като ние не покриваме критерия за инфлация. Тъй като се прави аналогия с Хърватия, Хърватия също не е покривала на 100% критерия за инфлация, но там са извадили три страни, които са били с най-ниската инфлация и вече тогава Хърватия е покрила този критерий"- обясни министър Велкова.


Какво означава за българите неприемането на страната ни в еврозоната от началото на 2024 година? Това попитахме Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ): 


"За обикновения човек не мисля, че има кой знае каква разлика с изключение на това, че няма защо да се готвим за 1-ви януари да сменяме валутата, тъй като на практика пътят е ясен и остава в посока подготовка и изчакване на момент, в който ще бъдем готови за членство в еврозоната. Към момента се вижда, че това не може да случи на 1-ви януари, най- малкото заради политическата нестабилност у нас, която доведе до това, че не бяха гласувани някои закони и заради по-високата инфлация, която отдавна усещаме.”


Ако няма ясен целеви период за замяната на лева с евро, кредитният рейтинг на страната ни ще се влоши, което ще има негативно отношение и по лихвите по дълга, поясни още служебният министър на финансите Росица Велкова. Какво означава това, попитахме Петър Ганев, икономист от ИПИ: 


"Когато агенциите дават кредитния рейтинг на страната и го оценяват, те отдавна отделят внимание на пътя ни към еврозоната и всъщност това, че влязохме в чакалнята, че предстои приемането на еврото е нещото, което поддържаше и дори повиши кредитния ни рейтинг с обещанието, че влезем ли в еврозоната той ще бъде допълнително повишен. Нормално е, ако има отлагане, това да бъде отбелязано в докладите. Не знаем дали ще повлияе макар и минимално на оценката, на перспективата на кредитния рейтинг, но едва дали ще има драматична промяна"- обясни Петър Ганев.


Как обикновените българи приемат удължаването на срока в чакалнята на еврозоната за страната ни? Видинчани изказаха разнопосочни мнения по темата: 


"Всички се страхуват от инфлацията, истината е това. Корупция до небесата, никой с нищо не е запознат. Аз съм тук от едно съседно село и никой нищо не знае. Мисля, че по-добре е с българския лев, отколкото в еврозоната. Аз не знам за къде бързаме толкова … Губим, както казват. На българите май не им е много ясно какво губим, но на някои, както и на мен ми е ясно. Всеки има мнение и както хората казват, че губим идентичността си още преди 20 години с обвързването си към валутния борд."


Притеснени ли са представителите на бизнеса от отлагането на присъединяването на страната ни към еврозоната? Разговаряхме с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България: 


"В малкия бизнес тези, които от нас изнасят много се надяваха това да се случи от 1 януари, но, за съжаление, се оказва, че нито 1 юли е сигурна дата, нито някоя друга, защото тази наша стратегическа цел стана жертва на политическата ситуация. Всъщност сега цената ще я плати не само бизнеса, а и цялото българско общество. Ние, много се надявам, че след като има взето решение на Народното събрание, ще се търсят варианти това да се случи. За тези колеги, които разчитат на вътрешния пазар, това не е толкова фатално, но за експортно ориентираните компании това щеше да бъде наистина много добре"- уточни Елеонора Негулова.


Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Румен Гълъбинов: Ползите от еврото са дългосрочни

С гласовете на 114 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и 10 независими на първо четене в парламента беше подкрепен внесеният от Министерския съвет законопроект за въвеждане на еврото в България . Преди това мнозинството в Народното събрание подкрепи и проект на решение, внесено от ГЕРБ, с което се изисква от Министерството на финансите, в координация с..

публикувано на 30.07.24 в 12:50
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Политическият ни елит не може да управлява

Последната възможност за съставяне на редовен кабинет разделя страната от поредните предсрочни избори.  Къде обаче е генезисът на превърналата се в перманентна криза, започнала от партиите и обхванала целия политически живот?  Има ли път напред за демократичния процес?  Статуквото дискутираме  със Светлин Тачев , политолог от "Галъп", асистент в..

публикувано на 29.07.24 в 10:00

Златко Живков: За мен Монтана е мисия, аз вярвам в това, което правя!

Отправяме се към Монтана- дни след празника на града Свети дух и за да видим новия център на града край Огоста.  От пръв поглед прави впечатление  елегантността на фонтаните, чистотата край тях и свежите ландшафтни решения около водните пространства. Край алеите висящи петунии в различни окраски радват очите на минаващите, а..

публикувано на 26.07.24 в 12:55
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Няма как да има стабилност, докато не премине борбата за надмощие между олигархичните кръгове

Готовност за разговори по приоритети и конкретни политики обявяват парламентарните формации.  Въпреки това, шансовете третият мандат да доведе до съставяне на редовен кабинет изглеждат все по-илюзорни с всеки изминал ден.  Защо се провали 50-тото Народно събрание?  Започна ли процес на разпад в партиите, който е предпоставка за пренареждане на..

публикувано на 25.07.24 в 10:00

КНСБ: 1/3 от българите работят за под 1000 лева месечно - достатъчни ли са?

1453 лв. е необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота за работещ, сам живеещ към месец юни тази година. Това е почти колкото за предходното тримесечие - с един лев по-малко. Намаление не е имало от десет години, макар и минимално, което отразява овладяването на инфлацията и по-ниския ѝ темп. Това каза президентът на КНСБ Пламен..

публикувано на 24.07.24 в 10:45

Ще спре ли вносът и продажбата на по-стари автомобили в България

Забрана на вноса на стари автомобили в България е една от мерките, предложени в актуализирания Интегриран план за енергетика и климат.  Документът определя националните цели по петте измерения на плана до 2030 г. - декарбонизация, енергийна ефективност и сигурност, вътрешен енергиен пазар, както и научни изследвания, иновации и..

публикувано на 23.07.24 в 11:00

Успешно ли е лято 2024 за туристическия бранш?

Посланието, което туристическият сектор в България излъчи за лято 2024 е "В България си желан". Около това се обединиха представители на туристическия бранш, държавни институции, експерти в областта на туризма, учени и общественици по време на форума "БГ туризъм - лято 2024", организиран в курортния комплекс Албена през юни. Служебният..

публикувано на 22.07.24 в 10:45