Българските продукти по нищо не отстъпват на тези на европейските производители, каза в "Земята, която ни храни" Марияна Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България:
"Участвали сме съвместно с колеги от Гърция, Румания и Кипър... Това е най-голямото специализирано изложение... Като посетители, търговци, дистрибутори, бяха от над 140 държави в света... Това наистина е най-голямото изложение в сектора...Форумът е полезен за нашите производители, защото освен с нови потенциални клиенти търговци, те правят срещи и и с хора, с които имат делови контакти, подписани договори, уточняват условия за новата реколта, за новия сезон...
...В нелеките времена, в които се налага да работим, успяваме да запазим позициите на българските плодове и зеленчуци като най-вкусните и ароматни... Качеството наистина е добро, но истината е, че положението, в което се намираме, не е леко и трудно успяваме да запазим тези позиции..."
Според Марияна Милтенова предизвикателствата пред които е изправен бранша, са много:
"Като се започне от производството и се стигне по веригата до крайната реализация на продукцията... Още с влизането ни в ЕС секторът ни бе поставен в неравностойно положение спрямо останалите сектори, превърна се в чувствителен сектор, защото системата за единно плащане на хектар даде условия еднакво плащане на хектар, дали 20 или 30 лева, независимо от културите, които се произвеждат - дали е зърно, дали е пипер, дали е домати, дали е череши или малини и това рефлектира върху интересите на производителите и тяхната конкурентноспособност и оцеляване. В 17 от старите държави членки подпомагането е базисно плащане на стопанство- в зависимост от културите, които се отглеждат и произвеждат, е съответно и подпомагането. Докато при нас, при плащането на хектар, особено за първия програмен период, доведе сектора до много голям спад в площите, голяма част от производителите се отказаха да произвеждат, тази тенденция продължава и в настоящия момент. По-лесно и по-печелившо е да произвеждаш зърнени култури, отколкото плодове и зеленчуци, където натоварването е изключително много... И ръчният труд, и пазарът е много по-сложен, продукцията е малотрайна- трябва да се реализира бързо, необходимо е напояване, има изключително много нерегламентиран внос... Изключително голям проблем е високият процент ДДС... Всички останали европейски държави, с които се борим за общ европейски пазар, са са много нисък процент на ДДС..., което ни поставя в неравностойно положение спрямо останалите колеги... Освен това в сектора има изключително много хора, които не плащат данъци, работят на тъмно и са с 20 % преднина пред тези, които съвестно се издължават към хазната..."
С по-добро разпределение на субсидиите секторът ще е по-конкурентноспособен, категорична е Марияна Милтенова. По думите й недалновидността при изработването на Стратегическия план и неработещи мерки отново поставят сектора в неравностойно и незавидно положение. Именно небалансираното разпределение на подкрепата за различните сектори, финансирането на непроизводствени сектори и редицата неуредици са проблеми, които карат голяма част от производители на плодове да изкореняват градините си. Необходимо е да се разреши и проблемът с напояването, нерегламентирания внос и сивия пазар на българска продукция. А ако има адекватната политика и малко повече помощ от държавата, секторът ще може да изплува, а родните плодове и зеленчуци ще заемат своето достойно място не само на трапезата на българина, убедена е Марияна Милтенова. Защото, нама съмнение, те по нищо не отстъпват на вносните.
Чуйте повече в звуковия файл.
Защо настоящата зима ще бъде по-студена от миналата? За да отговори на този въпрос климатологът проф. Георги Рачев обясни, че трябва да има база за сравнение. Миналата година не е база за сравнение, защото тя беше най-топлата зима откакто съществуват метеорологични наблюдения в България с температури почти 3 градуса над нормата. "А съвременната..
Село Ослен Криводол в община Мездра получи първа награда в категорията "Най-малкото населено място с голямо въздействие" в кампанията "Искам да съм полезен... рециклирай ме!" за 2024 година и парична награда от 1000 лева. Населеното място за втора година участва в инициативата, разказа Диана Иванова- председател на местното читалище "Развитие..
Засадени са още 500 дървета и храсти във Враца. В поредната инициатива на кампанията "Зелена Враца" бяха озеленени кварталите: "Дъбника", "Сениче", "Младост", "Медковец", "Металург", "Самуил", "Бистрец" и "Кулата", както и централна градска част. Новозасадените дървета са липа, акация, японска вишна, индийски люляк, розова акация, див рожков,..
Днес на терена на разкопките на Античния римски град Бонония във Видин ръководителят на екипа доц. д-р Здравко Димитров представи информация за проучванията. Над 200 находки са открити за краткия период от разкопките през този сезон, като те продължават. На събитието присъства и изтъкнатият български археолог и специалист по Средновековна история..
Известният български комик и шоумен Димитър Туджаров - Шкумбата гостува в рубриката "Час при зъболекаря". Той се върна години назад, за да си спомни първата си среща със зъболекаря и я определи като много трудна: "Вътре нещо бучеше: бзззз... Не беше страшно, но втори път гледах да не отида на зъболекар и си миех зъбите всяка сутрин, даже и..
Ронан Хардиман е ирландски композитор, роден в музикално семейство, където трите му сестри и един брат свирят на традиционни ирландски инструменти. Стартирайки с поп и рок музика, по-късно се ориентира към материал, следващ ирландските традиции. Един от върховете в творческата му кариера е създаването на музика за спектакъла на Майкъл Флетли..
По две интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони могат да кандидатстват земеделските стопани. Отворен е приемът на заявления за подпомагане на млади фермери и на много малки земеделски стопанства. До дни се очаква да бъде отворен приемът на заявления за стартова помощ и за нови земеделски стопани. Проектните..