Милиарди за образование, а учениците у нас отново с най-ниски резултати в Европа

Българските ученици отново са с най-ниски резултати сред връстниците си в Европа, показва мониторингът на Европейската комисия през 2022 г. В същото време България получи над 1,3 милиарда лева от Европейския съюз по оперативната програма за наука и образование за периода 2014-2021 г. Време е нещо да се промени. Мнението е на д-р Нели Колева- ръководител на екип “Стратегически партньорства” във фондация “Заедно в час”.

"Настина вече в училище има прекрасни условия, но не се проследява качеството на самото обучение. Няма проследяемост на процеса. Да речем, примерно училище с изградени STEM центрове. В резултат на изградения STEM център, което разбира се е прекрасно, с какво и как се е повишило качеството на образованието. Ето това липсва в нашето образование и това създава усещането, че нещата се правят на парче, а не последователно, систематизирано“, каза Пролетка Цветкова- директор на ОУ "Иван Вазов“ във Видин.

Ако родители и учители гледат в една посока и синхронизират действията си в посока благополучието на ученика, нещата се получават, допълни Пролетка Цветкова.

Профилирана природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I“във Видин също има прекрасни условия за учениците. Училището е едно от двете в града, на които беше направен голям ремонт. В същото време се забелязва спад на резултатите, като тенденцията не е от последната година и не е само за видинската математическа гимназия. Традиционно учениците на ППМГ "Екзарх Антим I“ са с добри успехи и не само в училище, както и успешна реализацията на завършилите.

"Не само в образованието се наляха пари и в други сектори се наливат. И там резултатите не са много добри, примерно - здравеопазване, социални дейности“, коментира директорът на училището Ивайло Милушев и посочи какво трябва да се направи, за да се постигат добри резултати: 

"Промяна на нормативната уредба, намаляване на административната тежест на учителите, които се товарят с всевъзможни справки, изисквания, списъци, разпределения и т.н., което им пречи пряко да се занимават с децата. Една част от времето те отделят за тези неща. Също така е необходима промяна и на много от наредбите и на Закона за предучилищно и училищно образование, както и за мен е необходима една по-голяма ангажираност на родителите. От трите звена в образователния процес - ученици, родители и учители, родителите в момента, може би, са най- слабото звено. Много малко са родителите, които се ангажират с децата - интересуват се, помагат. По-голямата част очакват някакви резултати без никаква ангажираност.“

Инвестициите в образование - за ремонти, нова техника и въобще учене в красива и уютна среда, имат смисъл, смята и Жулиета Босилкова- дългогодишен учител по немски език във Враца.

"Последните  години съм преподавала на изключителни ученици, които имат цел, които знаят защо са там. В междучасието имаше четящи на истинска книга, на истинска книга и не от телефона, а книга на хартия. След това имаше ученици, които играят шах, шах с фигури, донесен от вкъщи и изпълващ цялото им време. Това е радостното. Но по-голямата маса е страшно. Затова защото учебният материал е твърде академично написан. Написан е повечето не от учители, не от хора, които пряко са изстрадали всеки един ден с учениците, с учебника, с тетрадката. Твърде много помощни материали има, които правят раницата на едно дете във втори клас 6 килограма и половина“, смята Жулиета Босилкова.

Вече трябва много да се работи вкъщи. Първите 7 години са много важни, а родителите са най-големият фактор. Те влияят вече повече от учителя. Ако нямаш четящ, учещ, разбиращ до себе си родител, естествено, че и ти няма да четеш, допълни дългогодишният преподавател.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.