"Децата пораснаха, отидоха да учат в друг град и аз трябваше да остана сама. Не върви- той да е на път, аз да съм вкъщи, децата да ги няма. Предложи ми да започнем заедно, нави ме, изкарах курсове... В началото ми беше много страшно... На курсовете освен притеснения относно габаритите, нямах други- просто качването на голям камион отначало е малко стресиращо".
Женя признава, че със страх е подкарала за първи път камиона, под ръководството и с подкрепата на съпруга си:
"Той беше много смел, мен ме беше страх, непрекъснато задавах въпроси накъде да карам, накъде да гледам, за какво да внимавам... Той ме успокояваше и много ме подкрепяше, ако не ме подкрепяше- нямаше да се справя... "
Още в началото на шофьорската си кариера Евгения е видяла разликата в пътищата у нас и извън България:
"Нашите пътища са наистина ужасни- нямат маркировка, в дупки са... Пътната обстановка е под всякаква критика. Натам всичко е както трябва да бъде- широки платна, аварийни ленти, маркировка, всичко е обозначено. Да, движението е в пъти повече, но е ясно защо... Трафикът е доста натоварен, но като се спазват правилата, няма никакъв проблем..."
Признава, че най-друдно понася липсата на елементарни удобства, когато е на път:
"Това е нещото, с което най-трудно свикнах. Почти навсякъде има бензиностанции, има паркинги, които са оборудвани с всичко необходимо, но не е като да си си вкъщи... Нашият работен ден е много дълъг, ние караме на двойка, това означава, че работният ни ден е 21 часа, от които 17-18 са само шофиране, без спиране. От тази гледна точка е уморително и е добре да имаш предварителен план къде ще спреш. Свиква се, има си чисто женски нужди, които няма как да ги пропуснем... "
За трите години зад волана, Женя и съпругът й са се стиковали и са се научили да разчитат един на друг. Свикнали са да са непрекъснато заедно и това не им пречи. Среща разбиране и добро отношение и от другите шофьори. Признава, че понякога има за какво да й се завижда- най-вче заради хубавите гледки:
"... Има и за какво да се завижда на професията, защото докато пътуваш, ставаш свидетел на невероятни гледки, има много красиви места, природа, залези, изгреви, слънцето го виждаш от различни места- много е красиво..."
Да е на път на празници, не е изключение за Женя, а на днешния празник е по пътищата на Франция.
"...Един красив залез и изгрев- това са подаръците, които ми прави моят съпруг всеки ден... Ще празнуваме в кабината... Във Франция за 8 март е супер- имат хубаво вино, хубаво сирене... Пожелавам си, не само на мен, а и на всички дами здраве, късмет, споделена любов и да се усмихват често..."
Нова самостоятелна изложба представя в Художествена галерия "Никола Петров" във Видин уредникът там Катерина Дюлгерова . Експозицията е наречена "Пречистване" . Основен мотив в творбите на художничката е водата, като една от стихиите и първичен елемент, която носи памет, и е свързвана с чудодейства, смисли и метафори. Катерина..
В разгара на лято‘ 2024 сме, жегите се стовариха отгоре ни ;) Не, че се оплакваме, но би било добре да има малко повечe прохлада … А кои са първите неща, за които се сещаме, като чуем "лято"? Може би море, плаж, бански, диня, мента, цаца (и бира, може би?), морски дарове, дълги дни, весели нощи и задължителните към тях летни коктейли!..
Отново сме заедно. "Неделник" е тук. За начало преглеждам ретро вестниците. След това, ще се потопим в темата за българската техника, защото нова книга посветена на българската техника издаде изследователя Антон Оруш. През 2019 и 2020 г. излизат две издания на неговата ,"Голяма книга за българската техника", а през тази - новата му книга..
В Третата неделя след Петдесетница, почитаме и възхваляваме светите Отци от шестте Вселенски събора. В тази неделя, Църквата си спомня и за светите мъченици просияли в святост пред Бога, дали живота си за Бога в Доростол (Силистра). "Не можете да служите на Бога и на мамона." /Мат.6:24/ Няма съмнение, че въпросните думи от..
Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с една смразяваща история, от която побиват ледени тръпки. Време е за четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, докато границите между реалност и фантазия са..
Казват, че Африка е единственият континент, в който можеш да се влюбиш. Доказателство за това са видинчаните д-р Мая Бориславова и съпругът ѝ Стоян Иванов, които за четвърти път отидоха на континента, за да видят нови приказни места и да се докоснат до чара и непринудеността на местното население. Приключенското им пътуване се случва през..
По професия Митко Славчев е архитект и активно упражнява професията си, но може да се каже, че по душа е винар . Разказва за хобито си разпалено с часове и предизвиква истински, искрен интерес у събеседника си. Произведеното от него вино е "бутиково", с него радва близките и приятелите си на специални за тях поводи, като всеки път подготвя..
Ясно
Разкъсана облачност