Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Надеждата, че някой някога ще победи окончателно, е нелепа надежда"

Първан Симеонов: Партиите са чудесни кандидати за властта, но не са подготвени да я упражняват

"Големият въпрос е, дали българите този път ще се ядосат или ще бъдат апатични?"

Първан Симеонов
Снимка: БГНЕС

Избори. След изборите – отново избори.

Изречение, което обрисува живота в България през последните почти три години.

Ще бъде ли втори април първата стъпка към излизането от кризата? Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?

Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни решения, от които зависят съдбините на държавата, дискутираме с Първан Симеонов, изпълнителен директор "Галъп интернешънъл".

Радио ВИДИН: Позволете ми да ви върна в началото на годината. Гостувахте в едно популярно предаване, където казахте, че "при следващ вот обществото няма да позволи на политиците да си играят". Още ли сте на това мнение?

"Това е големият въпрос на тези избори: дали българите този път ще се ядосат или ще бъдат апатични, т.е. дали ще надделеят само твърдите ядра или отнякъде ще избие нетърпимост към импотентността на политическата прослойка. Това наистина е големият въпрос, който и вие задавате. Аз не съм сигурен, че имам отговор. Със сигурност обществото трупа раздразнение, въпросът е, дали това раздразнение ще налее в нечия мелница или пък обратното - хората ще се въздържат от гласуване? Това е големият въпрос".

Радио ВИДИН: Мисля над сблъсъка на по-традиционната форма, по-консервативните, този консервативно-балкански лагер, както вие го наричате, срещу модерното, по-либералното. Тези проявления могат да съществуват заедно, макар в България категорично да се отрича от политическите играчи.

"Те нямат много голям избор, а и трябва да свикнат, че другият съществува. Съответно в един момент може би трябва да търсят пътища един към друг в такива трудни ситуации, защото няма как да променят, да очакват толкова бързо мисленето на българите да се променя. Мисленето на българите, като всички въпроси на социалната психология, се променя по-бавно. Надеждата, че някой някога ще победи окончателно, е нелепа надежда. Тук няма окончателни победи, тук има гъвкаво позициониране спрямо наличните предпочитания на българите. Промените са плавни и неусетни, така че ако народът направи така че и единият, и другият лагер, да имат солиден резултат, то тогава по-разумните между тях ще трябва да търсят пътища един към друг. Разбира се, политиката е игра. Може да се окаже, че има лагери и хора, за които бързи следващи избори са добра опция. Нека първо видим резултата, това ще се решава след изборите. Тогава ще му мислят партиите. Тогава ще си проличи и дали обществото е ОК играта да продължава или наистина ще иска правителство".

Радио ВИДИН: Като слушате по Радиото дебатите, като ги гледате по телевизията, как ги усещате, каква оценка им давате?

"Аз не съм гледал нищо".

Радио ВИДИН: Признавате си.

"Да, абсолютно. Ще ви кажа и защо: имам прекалено много работа и в хода на тази работа аз добивам информация, която не искам да замъглявам с политическа пропаганда. В политическата пропаганда няма нищо лошо, тя е част от политическия процес, съществена част в хода на избори, но аз лично бих предпочел да си я спестя. Нямам и времето да ги следя. Това, което наблюдавам, е ежедневният новинарски поток, а не толкова как го интерпретират политиците".

Радио ВИДИН: В тези кампании надприказването, изобщо съсредоточаването в това да изкараме отсрещния по-виновен, чрез този подход е опитът за печелене на симпатии. На мен пък това не ми е достатъчно, за да бъда убеден да гласувам за Х или Y.

"Да, това не е достатъчно. Да се мобилизират повече хора трябва да се види идея, цел, трябва да се види позитивна програма, път, решение. Затова повечето партии акцентират, че имат решението. Забелязвате ли - това е новото, особено на тези избори последните - през октомври и сегашните, това е основното - вече се търси като че ли позитивната програма, пътната карта. На предишните избори през 2021 година се търсеше по-скоро негативна програма, гласуваше се срещу, за променяне на нещо, а сега и двете са балансирани. Личи си и от резултатите от социологическите проучвания. Наистина като че ли този път има търсене на пробив и на път, а не просто на смяна на лицата. Тук е голямото предизвикателство за партиите: да покажат как би могло да се случи".

Радио ВИДИН: Според мен не може темата за джендърството да бъде основната ти точка в предизборната кампания. Мога да се съглася, че е важна тема, но не е времето да акцентираш точно върху това за печеленето на гласове.

"Този тип ценностни въпроси се връщат в политиката напоследък не само в България, а на много места по света, така че не съм изненадан. Вярно е, че големите въпроси едва ли са това, големите въпроси са свързани с непосредственото качество на живот, с жизнения стандарт, непосредствените въпроси са свързани с реалната опасност от разрастването на военния конфликт, с финансовото състояние на държавата. Понякога, за да изпъкнеш на терена, използваш доста екзотично позициониране. Това не е нещо, което трябва да ни учудва. Едва ли всички можем да се съгласим с всичките радикални гледни точки по тези теми, но аз лично не се учудвам, че се проявяват".

Радио ВИДИН: Очертават ли се изборите на 2 април да бъдат най-оспорваните поне в най-новата ни история?

"Ще бъдат любопитни със сигурност, около бариерата ще е любопитно, както ще е любопитно и за челото. Може да се окаже, че и третото място е любопитно. Изобщо наистина може да се окажат доста оспорвани избори. Това, което знам, е че когато има такова оспорване, ние допълнително мотивираме хората да излязат и да решат спора в едната или другата посока. Това, което се вижда като моментни снимки на масовото съзнание в неговите електорални нагласи, не е сигурно, че ще се произведе дословно в изборните резултати. Не просто защото по принцип е така, нали знаете, това са моментни снимки, а не прогнози, но този път може да се окаже и важно именно това, което казвам: че когато дадем такъв ребус на хората, те обикновено излизат и го решават. Накрая се явяват по-големи дистанции в едната или другата посока. Да не избързваме с очакванията, но при всички положения за нас изследователите няма да е лесно".

Радио ВИДИН: Казвате, че последните няколко дни са изключително важни, така ли?

"Да. Последният път, аз погледнах по молба на ваши колеги, какъв дял от гласувалите на последните избори са взели решението в последния ден или дни. 1/4. Това не е никак малко. Ако 1/4 от вота решава в последния момент, това е нещо като 600 хиляди гласа. Това е доста голям брой гласове. Той ще бъде решен в последния момент, ако отново са такива дяловете. Това означава, че нямаме право на прогнози. Финалните изследвания на агенциите обикновено свършват някъде по това време, агенциите обявяват данните ден-два по-късно, а това означава, че докато се обработва изследването, то старее вече. Аз призовавам вашите слушатели да гласуват с разума си, със сърцето си, както искат да ги степенуват, да следват собствената си съвест, а не толкова да се оглеждат в огледалото на обществените нагласи, което ние им предлагаме. Ние им предлагаме това огледало като още един източник на информация, а не като мотивация за гласуване".

Радио ВИДИН: Мен много ме тревожи, че тези кампании, които така или иначе са пародийни, но са насочени към затвърждаването на твърдите ядра. Не виждам новаторски опит за достигане до по-широк кръг от хора, да ги надъхаш, да ги спечелиш тези хора. Да им дадеш най-вече причина да ти се доверят.

"Както и Андрей Райчев отбеляза наскоро - сред партиите има сериозна умора. Не съм сигурен колко пари са им останали. Уморени са самите партийни дейци. Тази умора буквално е умора. Аз не се учудвам от липсата на въображение. Да не забравяме, че липсата на ярка кампания работи по-скоро за формации, които имат по-твърда подкрепа. По-ярката подкрепа обикновено мобилизира повече периферия, това е добре за формации, които разчитат на периферия. Имайте предвид, че в една кампания понякога пасивността също може да е похват. В една такава ситуация на умора - или разчиташ на твърда, предвидима подкрепа, или пък разчиташ на ярка мобилизация на хора, които иначе не биха гласували".

Радио ВИДИН: През лятото на 2021 година една партия неочаквано, поне за масовия човек, спечели изборите. Има ли шанс сега друга партия, не някоя измежду двете големи, да триумфира?

"Неочаквано за мнозина, но не и за изследователите. Струва ми се, че ние бяхме първата агенция тогава, която показа тази възможност. Нека не прогнозираме отсега. Нищо не е изключено, но с голяма доза вероятност можем да кажем, че все пак българското общество е далеч от най-големите крайности. Струва ми се, че шансовете на различните формации варират, от избор на избор нарастват или спадат, но във всеки случай - когато има две ярки алтернативи, които се конкурират, обикновено досега това е лупата именно върху тях. Това прави тази кампания толкова любопитна, освен с отсъствието на яркост, но аз не за да се застраховам за трети път, но защото такава е обективната реалност - с любопитство ще наблюдавам всички развития в изборния ден, защото може да се окаже, че тук-там се явяват подкрепи, които не са много уловими с методите на демоскопията. При по-ниски активности, каквито има основание да очакваме, понякога много натежават разни по-прагматични типове гласуване. По-скоро трябва да гледаме в тази посока. Мобилизациите, опияненията, скъсванията с прагматизма - винаги се проявяват. Това е големият въпрос, пак казвам: ще има ли избори, на които българинът ще покаже раздразнението си от случващото се като не гласува или ще покаже раздразнението си случващото се като гласува за някого наказателно и протестно? Да видим".

Радио ВИДИН: Проевропейско общество ли сме или сме местни изолационисти? Интересно разделение що се касае до външнополитическите възгледи се забелязва сред масовия българин.

"Винаги са надделявали проевропейците, защото българинът е прагматичен човек. При нас Европейският съюз е прагматична полза, бих казал НАТО е прагматична полза. Каквото и да носиш в сърцето си, в разума си нямаш против ЕС и НАТО. Да, тези две наднационални, многонационални или не знам как вече да го наречем, защото това не е точно външна политика, Европейският съюз е политическа система, от която сме част на практика, то е квазидържава, макар че и той не може да се определи - много държави в мрежа ли е или ще се пробва сам по себе си да бъде държава, но във всеки случай ЕС е харесван от българите, но не е защитен срещу предизвикателства. Както навсякъде в западния свят, ценностите на мултикултурализма, на космополитизма, на глобализма, са поставени на изпитание от една консервативна, понякога националистическа вълна. Това го наблюдаваме навсякъде, то се обостря сега от войната. Това разделение го има в България, но не бих казал, че е точно разделение. В България има нюанси. Тук няма чак такива културни войни, каквито има в политизираните прослойки в САЩ между радикалните представели на демократическата идея и радикалните представители на републиканците, бидейки автентични агенти на либералното, прогресивисткото и консервативното. Тук нещата са по-меки. Както и вие сте забелязали, при всички положения има известна драматизация по темата. Не е толкова голяма. По една елементарна причина: в България на ЕС се гледа като на финансиране, в България на ЕС се гледа като шанс някой да дърпа ушите на родните политици. Българите харесват това: ако има финансиране и ако има наказание за политиците".

Радио ВИДИН: Младите хора излизат ли да гласуват? Ако се поставим на мястото на един 18-годишен човек, който гледа целия този цирк, ще разберем, че е трудно да се ентусиазираш.

"Ентусиазираха се на 4 април 2021 година следобед. Тогава нещата вървяха точно в рамките на финалните прогнознозвучащи изследвания на агенциите. Следобед всичко се промени, набра сила една формация, която тогава беше новия и младия избор за промяна. След това като че ли делът на младите поспадна отново. Това се дължеше тогава на отглас от протестите, бяха първите избори след големите протести от лятото на 2020. Да ви призная откровено - тогава младите наистина съставляваха по-сериозен дял от гласуващите. След това това поспадна. Младите винаги избират новото, протестното, понякога радикалното, понякога звучащото модерно. Те гласуват обикновено за освежаване. Обикновено не са твърди привърженици на някого. Ако младите се появят в едни избори, това е сигурен знак, че социолозите ще берем ядове, защото много стихийно гласуват те. Това е нормално".

Радио ВИДИН: Ако отново ударим на камък с нормализирането на политическия живот и съставянето на правителството, изразителите на тезата, че парламентарната република е изчерпана, не мислите ли, че биха имали право?

"То няма право и грешно. В тази история има пригодни за едни реалности варианти и за други реалности варианти. Може да се окаже, че в България системата на парламентарното представителство не действа толкова ефективно, колкото в други страни. Както и обратното - може да се окаже, че тук действат по-еднолични модели на власт. Аз обаче съм скептичен, вплитан личното си мнение, към такива радикални промени. Ще ви кажа коя е най-простата причина да съм скептичен: за да си преучредим политическата система, да я заменим с друга, трябва да направим сериозно усилие. Ние от 2 години правим усилието един кабинет да си съставим, а какво ни кара да си мислим, че можем да си съставим нова система на политическо представителство? Иначе говорителите на тази теза вероятно имат своето право, правото да сочат към неефективността. Няма правилна и неправилна система, има ефективна и неефективна. Има и едно понятие за правилно и грешно, това е понятието за свобода. Ако има широки обществени кръгове, които се увличат по по-еднолични модели на властване, това може да значи ефективност, може и да значи отдалечаване от свободата. Трябва да се внимава именно затова".

Радио ВИДИН: Според мен, поне гледайки хората, писали тогава Конституцията, гледайки всичките политически дебати, нека го кажа така - разликата е няколко вселени. Има класа, изказ, мисъл. Сега е махленско.

"В началото на промените в България с политика се занимаваха много интелектуални кръгове, те бяха въвлечени, но сега странят от политиката. От друга страна, политиката се професионализира. Превръща се в скучно занимание. Това махленското, което вие казвате, това е вкусът на времето въобще. Времената са такива - заради медийното пресищане най-вече - винаги се търси по-ярко поведение, само така можеш да бъдеш забелязан. Това далеч не е само в България. На много места по света се появяват скандално изглеждащи политически играчи. Освен това, границите се размиват. Социалните медии, всеобщото проникване на технологиите, правят така че да имаш достъп до политическия процес, ти не трябва да минаваш някакъв висок праг. Напротив, достатъчно е да си активен комуникатор. Започваш да увличаш хора. На активните комуникатори даже им е най-лесно, защото тези с високото ниво, за които вие говорите, те са много придирчиви и към себе си обикновено. При тях винаги е по-трудно. Хиляда пъти по-лесно е да си поредният инфлуенсър буквално или преносно, каквото и да значи това, и да влизаш през широко отворената врата на хорското харесване. Яркото поведение е по-лесно. Смисленото поведение е по-трудно".

Радио ВИДИН: Винаги се сещам за Местан. Друга категория, изключително труден дори за слушане.

"Не само той, много политици от този сектор са придирчиви към собствената си подготовка. Това е всеобща оценка на хората, които активно наблюдаваме политическия процес. Тук може да се вземе пример от останалите политически кръгове и лагери в страната: че подготовката понякога се подценява. Като че ли те са подготвени да играят играта за спечелване, но не са подготвени да упражняват властта. Всъщност ние това виждаме в момента в България: политически сили, които могат да са чудесни кандидати за властта, но не е сигурно дали са толкова добри, когато вземат самата власт. Тоест много добри в политиката, но не толкова добри в политиките. Това е големият проблем пред страната ни - във времена, когато е нужен ясен път, ние предлагаме по-скоро яркост, а не разум. Както вие казахте, това може да се окаже отблъскващо за мнозина".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Видинският музей представя нови издания

Две нови издания на Регионален исторически музей - Видин ще бъдат показани за първи път на започващото днес в София Международно туристическо изложение "Ваканция и Спа Експо". "Спомени от стария Видин" е книжка с кратки текстове, снимки и гравюри на града. От нея читателите ще могат да научат както за миналото на Видин, така и за бележити негови..

публикувано на 13.03.24 в 09:52

Прекъснат ток възпрепятства подготовката за изборния ден в община Ружинци

Работи се по отстраняването на аварията, която остави част от община Ружинци без ток.  От няколко часа в част от Ружинци, Дражинци, Бело поле, Роглец, Черно поле, Плешивец и Гюргич е прекъснато електроподаването. "Прекъсва захранването в района между Дражинци и Черно поле, локализиран е районът, търси се къде точно се намира повредата, за да бъде..

обновено на 01.04.23 в 15:01

500 полицаи и пожарникари охраняват изборите във Враца

Изборите в област Враца ще бъдат охранявани от 500 полицаи и пожарникари.  Още днес ще бъдат предприети допълнителни мерки, с които да бъдат ограничени последствията от евентуални бомбени заплахи, съобщи началникът на "Охранителна полиция" в областта Иван Коцев. "Допълнително, което ще направим, е тези хора, които ще охраняват нощта, когато..

публикувано на 01.04.23 в 13:25

ЦИК с указания за сгъването на хартиената бюлетина

Гласуващите с хартиена бюлетина да я сгъват два пъти, а за да бъде валидна тя - трябва да има два печата на гърба. Това препоръчително указание направи днес Централната избирателна комисия, разяснявайки к ак да се сгъват хартиените и машинните бюлетини преди да бъдат пуснати в прозрачните урни, за да се запази тайната на вота в утрешния изборен ден...

публикувано на 01.04.23 в 13:07

Предават хартиените бюлетини на СИК-овете днес

Днес Секционните избирателни комисии в област Видин ще получат хартиените бюлетини. Първите бюлетини - 50 000 на брой, пристигнаха в крайдунавския град на 23 март, след което бяха приети за съхрание. Втората част от ценните книжа беше доставена на 27 март. Охранявани са денонощно от полицията. "Идват оттук с Общините и наши представители,..

публикувано на 01.04.23 в 07:50

Над 152 хиляди са гласоподавателите в област Враца

Районната избирателна комисия е готова да посрещне изборите за парламент. В неделя ще се гласува в 325 секционни избирателни комисии в област Враца. Освен стационарните СИК, има 9 допълнителни секции и 25 подвижни – това стана ясно от брифинг на областния управител Георги Митов, в който участваха и представители на РИК – Враца. Машинно ще се гласува в..

публикувано на 31.03.23 в 18:27

"Галъп": Победителят в изборите се решава в последния момент. Интрига и за другите места

Ако изборите бяха в последната десетдневка на март, резултатът щеше да е следният: ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС щяха да имат сходна подкрепа с 26,9% и 26,5%, ДПС и "Възраждане" биха оспорвали третото място, съответно с 13,3% и 13%. На пето място е БСП със 7,2%. В борба за шанс за достигане на бариерата "в пакет" са "Български възход" с 3,5% и "Левицата" с 3,3%...

публикувано на 30.03.23 в 14:34