Ромел Гаврилов, Диана Димитрова и Георги Цолин са хората, които са ежедневно в обора. Разговораряме за началото и за това- как оцеляват, при условие, че много техни колеги разпродадоха овцете си:
"Не може да чакаме все държавата да ни помогне. Ти ако искаш да се занимаваш с това нещо и ти идва отвътре... Трудно е, ако не си произвеждаш фуража- поне 30 тона зърно оставям всяка година, иначе не става... Но като си се захванал с нещо и имаш желание- няма защо да се отказваш. Вярно, ако не рискуваш, няма да разбереш дали ще ти провърви или не... Някои започнаха да отглеждат животни заради субсидиите, но се отказаха- тук няма печалба... Имаме четирима работника, които смятат, че щом ние сме добре, и те са добре- това ме радва. Аз идвам в 7 и се прибирам в 9-10 часа. Няма събота, няма неделя, няма празник... Удоволствието е да вляза в кошарата и да хвана онова агънце...", казва Диана.
В редиците на овцевъдите са от 2008 година- тогава са започнали със стадо от 40 овце, което отглеждат у дома. По-късно заради изискванията, закупуват постройките в бившия стопански двор, където разширяват производството.
Агънцата са разпределени в боксове по възраст- има родилно отделение, където агънцата престояват двайсетина дни, след това преминават в отделенията за подрастващи. Има отделение и за "самотни" агънца- за тях е осигурена изкуствена майка.
Към персонала са и четирима гледачи, отделно са хората, които се занимават със земеделие. Обработват 6000 хиляди декара земя- наета, собствена и арендувана, за да си произвеждат фуража- това им спестява голяма част от разходите по отглеждането на животните. Най-големият им пролем е, че няма пасища и ветеринарни лекари.
"Нямаме пасища, никога не е имало... Изкарваме ги да се разхождат, когато се ожъне, тогава са по стърнищата... Сега ги пасем до дигата- на Дунав, а там има заболявания- Дунав носи бацили, вируси, овцете се обеззаразяват два пъти в годината... Не съм доволен и от ветеринарното обслужване- няма ветеринари, които да искат да работят с фермите... На обекта е тежко... " - раказват Ромел и Георги.
Сред проблемите се нарежда и този- какво да се прави с вълната, защото никой не я изкупува. Иначе не се оплакват от липса на клиенти- и за мляко, и за сирене, и за прясно агнешко. Изграждат пасище с електропастир- зад фермата, за повече свобода на овцете. Справят се с всички трудности, защото са задружни и защото безкрайно обичат и работата си, и животните, за които се грижат...
Диана знае цената на всяка минута от ежедневния труд, който полага във фермата, но прави всичко с любов, без да мисли за печалба. Младата жена има и простичък съвет към онези, които са решили да поемат по пътя, който те са извървели:
"Трябва да имат желание и да обичат животните. И да не смятат, че ще спечелят от днес за утре. Ако мисли за печалба, по-добре да не се захваща..."
Шарен и непредвидим ще е април. Как променливите температури ще се отразят на културите, има ли опасност от измръзване на цъфналите овошки, ще попречат ли валежите на пролетната сеитба- агропрогнозата е от Леночка Ангелова- директор на Хидрометеорологичната станция в Монтана- чуйте я в звуковия файл.
Нова самостоятелна изложба представя в Художествена галерия "Никола Петров" във Видин уредникът там Катерина Дюлгерова . Експозицията е наречена "Пречистване" . Основен мотив в творбите на художничката е водата, като една от стихиите и първичен елемент, която носи памет, и е свързвана с чудодейства, смисли и метафори. Катерина..
В разгара на лято‘ 2024 сме, жегите се стовариха отгоре ни ;) Не, че се оплакваме, но би било добре да има малко повечe прохлада … А кои са първите неща, за които се сещаме, като чуем "лято"? Може би море, плаж, бански, диня, мента, цаца (и бира, може би?), морски дарове, дълги дни, весели нощи и задължителните към тях летни коктейли!..
Отново сме заедно. "Неделник" е тук. За начало преглеждам ретро вестниците. След това, ще се потопим в темата за българската техника, защото нова книга посветена на българската техника издаде изследователя Антон Оруш. През 2019 и 2020 г. излизат две издания на неговата ,"Голяма книга за българската техника", а през тази - новата му книга..
В Третата неделя след Петдесетница, почитаме и възхваляваме светите Отци от шестте Вселенски събора. В тази неделя, Църквата си спомня и за светите мъченици просияли в святост пред Бога, дали живота си за Бога в Доростол (Силистра). "Не можете да служите на Бога и на мамона." /Мат.6:24/ Няма съмнение, че въпросните думи от..
Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с една смразяваща история, от която побиват ледени тръпки. Време е за четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, докато границите между реалност и фантазия са..
Казват, че Африка е единственият континент, в който можеш да се влюбиш. Доказателство за това са видинчаните д-р Мая Бориславова и съпругът ѝ Стоян Иванов, които за четвърти път отидоха на континента, за да видят нови приказни места и да се докоснат до чара и непринудеността на местното население. Приключенското им пътуване се случва през..
По професия Митко Славчев е архитект и активно упражнява професията си, но може да се каже, че по душа е винар . Разказва за хобито си разпалено с часове и предизвиква истински, искрен интерес у събеседника си. Произведеното от него вино е "бутиково", с него радва близките и приятелите си на специални за тях поводи, като всеки път подготвя..