Теодора Йовчева: Идеологическите противопоставяния се изчерпаха след приемането ни в НАТО

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Теодора Йовчева в ''Посоките на делника'', 13 април 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Обречена ли е възможността за съставяне на редовен кабинет? Ще продължи ли да се задълбочава политическата криза в страната? Какви трябва да бъдат приоритетите пред 49-тото Народно събрание? 

Потърсихме за коментар политолога Теодора Йовчева.

Радио ВИДИН: Очаква ни Народно събрание, което стартира под обединителния слоган на евроатлантизма. От друга страна, водеща се очертава да бъде ролята на партии от другия лагер - Възраждане и БСП, т.е формации, които са с русофилски. Вие как виждате живота на новия парламент?

"Животът на новия Парламент така да се каже започна, т.е ще започне в много спешен порядък (б.р разговорът е проведен във вторник), за разлика от предходните два парламента. Това не означава задължително, че ще бъде много кратък, защото имаме един месец от официалните резултати на ЦИК за свикване на Народното събрание от президента, а след това реално времето започва да тече след връчването на първия мандат. Хипотетично можем да видим и по-разширена процедура между свикването на НС и връчването на първия мандат, където вероятно ще се гледа бюджета, тъй като срокът за внасянето му е до края на месец април. Тук за мен ще бъде интересно как ще протече гласуването. Относно евроатлантизма и другите партии - да, ние виждаме един електорален ръст на Възраждане, но също така виждаме и че партията е в изолация за важните решения, които трябва да бъдат взети".

Радио ВИДИН: Що се касае този прословут евроатлантизъм - да, посоката на страната категорично трябва да бъде европейска, но големите партии, при все че си приличат по възгледи почти изцяло, по генезис си остават различни. ПП и ДБ са на сцената, за да бъдат противник на Борисов. Възможно ли е някога да видим този съюз?

"Съдейки на този етап по заявките на партиите - не, не бихме могли да видим, ако това зависи от ПП. Според мен, ако ще има някаква форма на сътрудничество между тези две големи партии, то ще бъде такава форма, каквато видяхме при кабинета Петков - ситуационни мнозинства по дадени проблеми. Припомням, че когато Кирил Петков искаше да смени Стефан Янев като министър на отбраната със Заков, това стана с гласове на ГЕРБ. Когато става въпрос за такива решения, касаещи геополитическата ориентация на страната, вероятно ще можем да видим общи гласувания между двата лагера. Но не мисля, че можем да говорим за дългосрочна форма на сътрудничество, още по-малко що се касае за изпълнителната власт".

Радио ВИДИН: БСП се доказаха като изключително гъвкава партия, която използвайки темата за социалната си политика и  програма, е възможно да влезе във всякакъв съюз. Борисов и Нинова са стари врагове, но възможно ли е да ги видим в съюз?

"Ако претекстът на БСП да сътрудничи под някаква форма с мандат на ГЕРБ е провеждането на социална политика, то отговорът би следвало на този етап да е "не". ГЕРБ многократно са изразявали позиции за по-строга финансова дисциплина, за по-малко държавен харч, така че от тази гледна точка Нинова би имала аргумент да откаже някаква форма на сътрудничество. От друга страна, все по-слабите резултати на партията, сериозните вътрешнополитически проблеми, които тя има - има цели структури на партията, които не работят лоялно за БСП вследствие вътрешнопартийни проблеми, така че едни следващи избори за левицата могат да се окажат още по-неблагоприятни именно заради тези фактори. БСП ще бъде в разкъсана позиция - между това да остане вярна на политическите си послания и между това да се съхрани електорално".

Радио ВИДИН: Очевидно местните избори са големия приоритет за партиите. Кирил Петков вече заяви, че хоризонтът е насочен към тях. Това ли е този камък, застанал на пътя, който пречи политическият ни живот да се нормализира?

"Със сигурност местните избори са много силен отправен елемент за някои от партиите, защото са показали добри резултати в дадени населени места. Освен тях, както и вие казахте в началото на разговора ни, генезисът на някои партии е такъв, че ги задължава да предприемат определени политически действия. Визирам ПП най-вече, тъй като генезисът е анти ГЕРБ, ще бъде много трудно да се преглътне някаква форма на сътрудничество в изпълнителната власт с ГЕРБ. Местните избори определено са допълнителен стимул, но не трябва да подценяваме и генезиса. Вижте, аз съм съгласна с тезата, че местните избори са много сериозен препъникамък, но пък след тях идват и европейски избори. Ние сме обречени на една спирала от електорална калкулация, ако гледаме само това какви избори идват".

Радио ВИДИН: Последните три години са изпуснати години. Утешаваме се, че ще почнем да правим нещо, че не е късно, но тези три години никой няма да ги върне.

"Да, така е. Доста неща можеха да бъдат свършени. Въпросът е, дали има воля за тях?"

Радио ВИДИН: Изборите излъчиха ли този изненадващ резултат, за който твърдят доста хора? До съвсем скоро ГЕРБ бяха в изолация, бившият премиер беше изчезнал тотално от сцената. В крайна сметка обаче тази партия не губи позиции, въпреки всичките си милиарди грехове.

"Тези избори върнаха Борисов на политическата сцена от гледна точка на това, че той лично заяви, че ще води преговорите за съставяне на правителство. Не казвам, че ще оглави изпълнителната власт, със сигурност това искам да го подчертая, но в последните две години ние видяхме един изключително прибран Борисов към партийната политика. Сега той излиза, дори когато говориха за неговата фигура, той казваше "аз съм се оттеглил, гледам си партията". Виждаме, че този курс е прекратен. Борисов даде пресконференция, на която каза, че той ще води преговорите. Апропо, за мен настоящите дебати са дебати за това кой ще лидира преговорите. Ясно е, че преговори и непопулярни формирования - оттук в следващите 2-3 години - вероятно ще има. Между кого - това е друг въпрос. Факт е, че ще бъдат непопулярни. Диалогът и поляризацията между партиите е много изострена. Затова в момента наблюдаваме борба кой ще лидира процеса. Борисов казва, че това ще е той. От друга страна, имахме проблеми в предишния парламент и в по-предишния, когато мандатите се даваха на БСП. Тогава аргументът беше, че ще бъде много трудно с мандат на БСП да влязат формации като ДБ. Моята теза е, че ние се намираме в борба за лидиране на преговорите, защото е ясно, че няма как да има лидерство реално в изпълнителната власт и пълноценно лидерство такова, каквото е било в различни народни събрания".

Радио ВИДИН: Понякога анализатори, разбирам, мнения хиляди, твърдят че политическият живот на страната ще се 'отпуши', ако Борисов се отдръпне. От една страна, в нашата система имаме този вождизъм - един лидер, който да дърпа каляската, а от друга страна, аз не съм сигурен дали ГЕРБ без своя лидер ще съберат и 10 %.

"Напълно съм съгласна с вашата констатация, особено по първата точка. Партиите в България: ако се върнем още от началото на Прехода, нашите партии са създадени отгоре надолу. Те са институционални партии, създадени на ниво елит. Това е голяма разлика с партиите в Западна Европа, създадени като движение отдолу нагоре. Ще дам един пример: социалистическите партии в Западна Европа възникват като синдикални организации на работниците в големите индустриални центрове. В България няма такива партии, които да са възникнали от гражданското общество. Държавата ни е в ситуация, в която правим демокрация в условия на всеобщо избирателно право, но на липса на гражданско общество. Това е парадокс, защото в Западна Европа възниква гражданското общество, което се бори за своите избирателни прави и партиите са основни 'агенти' в този процес. Ние се намираме в една такава електорална демокрация, в която изборите са най-важния елемент. Това е в подкрепа на вашата теза, че партиите в България са вождистки. Нашата политика е персоналистка. В България много е важно кой е лидерът на дадена партия, защото той тегли каруцата. Забележете в последните години как се обявяват дори изборните резултати: на графиките, които ни се показваха в телевизията, виждахме лицата на лидерите, което още веднъж потвърждава тезата, че ние вървим към една персонализирана политиката. Не просто вървим, ние винаги сме били в хипотеза на персонализирана политика, но тя все повече се засилва в последните години. От гледна точка на ГЕРБ без Борисов: въпросът е не дали той ще бъде лице на ГЕРБ, за да разберем дали се е оттеглил. Въпросът е, къде ще бъде центърът на власт в ГЕРБ? Дори да се оттегли Борисов като водещо лице, ние не знаем дали той няма да бъде в позицията на Ахмед Доган. Не винаги формалното оттегляне може да бъде показател за това какъв е балансът в една партия".

Радио ВИДИН: Докато говорим, Борисов имаше нещо средно между брифинг и един от онези прословути негови монолози (б.р разговорът е проведен във вторник). Отново се обърна към ПП и ДБ. Очевидно на този етап нищо няма да се получи. За мен големият парадокс, когато в политиката няма идеология. Борисов 10 години беше партньор с Русия, а сега е такъв със САЩ.

"Проблемът с идеологията не е български. Ние в последните 20 години, даже след падането на Берлинската стена, партиите се намират в криза на идеологиите. Самото възникване на радикални и антисистемни партии е обяснимо от някои изследователи точно на базата, че левите и десните партии са станали твърде близки в програмите си и не защитават де факто различни тези. Проблемът с конвергацията на системните партии не е нито български, нито е нещо ново за нашата действителност. Наистина големите разкази и идеи липсват. Въпросът в българския случай е следният: аз бих казала, че идеологическият наратив приключи още 2004 с влизането на България в НАТО. Каква беше борбата между СДС и БСП? Беше за геополитическата ориентация и колко бърз да бъде темпът на икономическите реформи. Ако самата левица признаваше в някакъв аспект асоциирането на България към ЕС, тя имаше по-голям проблем с асоциацията към НАТО. След приемането ни в НАТО, вече се изчерпа идеологическото противопоставяне в България. Разбира се, сега на фона на може би последните 10 години - с проблеми като миграцията, натрупаха се поне в Западна Европа други противопоставяния, които за нас са чужди. Ние нямаме този проблем с миграцията. Проблемите на нашата демокрация са от друг тип. Нашите противопоставяния са свързани по-скоро с проблеми като корупцията".

Радио ВИДИН: Аз бях изненадан, че държавният глава действа толкова бързо.

"Прав сте. Аз също, мисля че и повечето анализатори бяха изненади, даже от самия тайминг: Страстната седмица, страдалната седмица не е най-подходящото време за разиграване на поляризирания спектакъл, който биха ни представители партиите в НС".