Красимир Георгиев: Българският манталитет не толерира законите, защото битието определя съзнанието

Проблемът с високата скорост, неправилното изпреварване и честото надценяване възможностите на автомобила и водача: потърсихме за коментар Красимир Георгиев, изпълнителен директор на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ).

Радио ВИДИН: През последните години зачестяват зловещите инциденти с участието на млади шофьори. Сигурен съм, че има съвестни сред тях, но като цяло изглежда, че младото поколение има афинитет към високата скорост. Откъде идва всичко това?

"Причините са комплексни, просто това е отражение на цялостния начин на живот на нашето общество, изобщо на съществуване. Младите гледат много филми, а като че ли най-много се дават филми от рода на "Бързи и яростни", където т.нар творческа фантазия няма нищо с реалната действителност. Гледат тези филми, след което яхват своите 20-30-годишни автомобили и тръгват да имитират тези герои от филмите по пътищата на България. Това е така. Аз мисля, че обществото няма особена полза от това да бъдат натрапвани непрекъснато такива филмови продукти, но явно това е действителността. Нека погледнем и малко по-задълбочено: аз смятам, че не може така с лека ръка да хвърляваме вината на този млад човек, защото все още разследването не е приключило (б.р. инцидентът на пешеходната пътека в София). Аз продължавам да си мисля, че има друга причина, която е в основата на случилото се".

Радио ВИДИН: Ние сме сред страните, в които най-много млади хора загиват по пътищата. В по-цивилизования свят ситуацията е по-различна. Къде е разликата? В Германия, често посочват, че се карало с придружител след изкарването на книжката.

"Ето откъде идва проблемът - някой, който няма нищо общо с професията, пуска една мантра - тази с придружителя, след което всички я яхват, но не се замислят. За мен тази дума придружител е много смешна. Кой дефинира понятието що е придружител? Никой. Ако на пътя нещо тръгна да се случва, какво би направил този придружител? Сигурни ли сме, убедени ли сме, че този придружител, ще напътства младия водач правилно при положение че самият придружител може да е един от многото, които са си купили книжката в България. Нали разбирате защо се отличаваме от Германия? Там няма купени книжки. В Германия няма придружители. Това беше една мода в Европа преди 10 години, която отшумя и постепенно изчезва, защото не може придружителят да носи отговорност, а той трябва да я носи, при положение че няма по какъв начин да реагира, няма педали, не е учил за тази професия да обучава и напътства. Ние в България смятаме, че щом един човек има шофьорска книжка, той е и рали състезател, и автоинструктор, и катаджия, той е и монтьор, той е всичко. Той има само една шофьорска книжка, съгласно която би трябвало да може да управлява. Това с придружителя звучи малко като със зидара, който изкривил стената и казал "после като я измаже тоя ще компенсира кривото". Той я измазал, но си останало криво, пък си казал, че боята ще го скрие. Така излиза и с придружителя. Ние няма да го учим, когато трябва да го учим, на шофьорски курс, където би трябвало да го учи човек, който е учил 4 години за това, да му се дават часове както трябва, да се обработват упражненията, да се въртят километри, защото с километри се става шофьор. Ние там няма да го учим, но после придружителят ще го учи... Как да стане? Аз не виждам. Не знам дали знаете, но има курсове, които не превишават за целия курс повече от 200 километра. Това е смешна цифра".

Радио ВИДИН: За съжаление, има пропуски в обучението на младите шофьори, а причината - сивият сектор.

"А кой го създаде този сив сектор и кой му прави изкуствено дишане? Автомобилна администрация. Те си го отгледаха, защото този сив сектор работи и за тях. Това е истината. Ако няма сив сектор, няма да има парички нагоре към Автомобилна администрация. Кой горе в тази Автомобилна администрация, който взима държавна заплата, а те не са малки тези заплати, кой от тях, има ли един от тях, който да разбира от обучение? Има ли един от тях, който да е обучил един курсист през живота си? Що за администрация е това?"

Радио ВИДИН: Много е жалко, когато млади хора напускат този свят.

"Жалко е, разбира се. Жалко е и за този млад човек, който на 18-годишна възраст ще влезе в затвора. Това е опропастен живот. Не се знае след еди-колко си години, когато излезе от затвора, колко ще бъде увреден, ще бъде с друг мироглед, с друг манталитет, това е съсипан младежки живот. Кой е виновен? Аз не мисля, че единствената вина е негова. Вината е на обществото, на държавата".

Радио ВИДИН: От вашия опит - младите къде най-грешат на пътя?

"Младите някои дори изобщо го нямат това чувство за координация на движенията. Младите имат стеснен мироглед, който до известна степен е увреден от електронизацията на обществото. Те са непрекъснато с телефон, с компютър, пространствената мисъл я няма, там всичко е, което е зададено наготово. Пътят не е компютър, пътят е едно място, на което ситуациите се менят непрекъснато. Много рядко една с една ситуация се повтаря. Тук се получава противоречието от начина на живот на младите хора с реалната действителност на пътя. Това е проблемът. Трябва много работа. Когато ние предлагахме часовете да се увеличат, да бъдат 45-50 часа, едни инструктурчета в кавички, защото те не могат да бъдат инструктури, правиха протест, носиха един ковчег пред Министерството на транспорта, бяха против предложенията на нашата асоциация. Защото така ще им се наруши рахатлъка, ще трябва да работят, при това качествено. Сега бих ги призовал тези с ковчега да отидат да носят тези два ковчега на тези двама млади невинни хора, които бяха убити онази вечер".

Радио ВИДИН: Често се отправят критики към полицията, къде е била, когато се случи нещо такова. Съгласете се, и полицията не може постоянно да проверява за каращи с 200 км. и т.н.

"И там нещата са малко комплицирани. Не може на всеки километър да има полицаи. Това безспорно е така. Дори тези, които ги има, за мен изобщо няма добра координация и организация на самия контрол. Те излизат от КАТ и вече никой не ги знае къде отиват и какво правят. Обикновено се покриват някъде на тихо местенце, направят десетина акта, изкарат още някой лев извън актовете, така свършва работния ден. Там липсва каквато и да е методика за контрол, какъвто и да е анализ на риска, а на базата на него - да се коригират местата за контрол. В нито една държава няма да ви спрат, за да ви проверят документите и като ги питаш какъв е поводът, те да ти казват, че е рутинна проверка. Няма такова понятие рутинна проверка. Това са милиционерски измислици. Виждаме къде са проблемите в полицията. Що се касае до случката в София - аз продължавам да си мисля, че тук има и друга причина, съпътстваща, която се потулва, премълчава и замазва. Дано не съм прав. Момчето, което е карало, най-добре ще каже. Смятам, че има причина този човек да увеличи скоростта, нещо му е отвлякло вниманието. Този 30-годишен Форд - ако всеки ден го кара с тази скорост, точно за една седмица ще изпуши и вече отдавна да е в моргата. Ако беше расов автомобил - окей, но с този автомобил не може да кара постоянно с такава скорост. За да го е направил сега, аз мисля, че има причина".

Радио ВИДИН: На колко години човек е достатъчно зрял и готов, за да получи свидетелство за управление? Често съм виждал да дават за пример САЩ.

"В САЩ на 16 се взима книжка, но там тя е и документ за самоличност. Естеството, особеността на територията на САЩ, е такава, че от една ферма до друга има 50 километра разстояние, няма добре развит обществен транспорт. Там така са решили - на 16 години да се взима книжка. Това е и една от причините американската шофьорска книжка почти никъде да не се признава. 18 години не е лоша възраст, не е лоша. Може би, но това е свързано с промяна на конституция, с промяна на много голяма част от законодателство, може би може да стане на 17 години, като една или две години шофьорската книжка да има временен статут, а при определени допуснати нарушения тази книжка обратно да се връща в КАТ и да се кара нов курс и нов изпит. Само че той на 17 години не може да носи отговорност. Това е големият проблем. Автомобилът е оръжие. Видяхме, че с автомобила се убива. Представете си, че този млад човек не беше на 18 години, в този случай законодателството е безсилно. Да, разбирам, любознателни са младите хора, те са добре информирани, но преди да преминем към намаляване на възрастта, в която може да се придобие правоспособност, трябва много други закони да се променят".

Радио ВИДИН: Подценен фактор е възпитанието вкъщи. Децата до някаква степен са отражение на родителите си.

"Абсолютно сте прав. Не може този млад човек, най-вероятно се е возил от малък при майка си и баща си, виждал е, казвам най-вероятно, не съм сигурен, че е така... но един млад човек се вози с родителите си, вижда нарушение след нарушение, как се погазва закона, как не го возят в детско столче, спазвайки законовите изисквания. От малки тези млади хора са се натъквали на такива очебийни нарушения. Постепенно в тях се е изградил манталитет, който не толерира уважението към закона. Тук сте абсолютно прав. Битието определя съзнанието. Ако отидем с вас да живеем в едно гето, ще станем като живеещите там".