В Салаш вече не чакат обещания граничен пункт със Сърбия

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес виртуално ще сме в село Салаш, в община Белоградчк, на границата със Сърбия. До него се стига по недотам добър път, а и друго не се очаква, като се има предвид обезлюдяването на този район, което личи дори от неподрязаните отстрани на пътя храсти. Как постепенно западат населените места от този край и как върви живота тук, независимо от всичко, разказва кметският наместник на Салаш, Румяна Алексиева, която заема този пост вече трети мандат:

"Младите хора тук останаха съвсем малко. Останалите са възрастни и болни. Аз като кмет имам само едно едно момиче, което е на 44 години. Тя е на 14 -дневка към Общината. В Дома за възрастни с деменция в селото също има работници. Доста от тях дойдоха очаче от Белоградчик, защото в Салаш няма подходяща работна ръка. Работа друга няма, но пък и никой не се връща на село... 

А и как да се върнат. Инфраструктурата ни е много лоша. Пътя към селото трябваше да го ремонтират още през 2014 година. Тогава направихме първата копка на международния път през прохода към Сърбия и трябваше да се почне още от Филипови кошари насам да се асфалтира. Какво направиха- не знам. Започнаха от началото на селото и нищо не направиха. Извадиха ни само хубавите бордюри, които бяха от дялан камък, после сложиха някакви плочки на тратоара, между тях пък избуя трева още на втората година, защото не са фугирани- те цимента го слагаха на сухо. Не знам-. нито път се прави- нищо. Няколко пъти дори писах и писмо до Пътно управление Белоградчик да изчистят надвисналите клони над пътя и храстите- то на някои места от пътя вече има само едно платно. Никой нищо не направи... 

Старият Граничен контролно-пропускателен пункт в Белоградчишкия проход на запад от селото е закрит през 1960 г. С това постоянната връзка между България и Сърбия през Салаш е прекъсната и селото запа̀да. Хората започват да го напускат към 1960 г. Останали без поминък, те търсят спасение в големите градове, най-много в най-близкия Белоградчик. Днес къщите пустеят и се рушат. Заради изселването, през 1973 е закрито и училището, което днес е превърнато в старчески дом.

Лек лъч надежда се появява през 1994 г., когато правителството на Жан Виденов решава да възстанови пункта. Отпуснати са първите средства за проектиране на път от селото до границата. Процесът спира при следващото правителство на СДС.

 

През 2007 г. по време на едно военно учение край границата президентите на двете страни, тогава Георги Първанов и Борис Тадич, подписват ново споразумение за отваряне на пункт в прохода "Кадъ боаз". Но до 2014 г. не е направено нищо и от двете страни на границата. С това социално-икономически спад в Салаш се задълбочава.

Провеждането му става възможно след подписването на официално споразумение от смесената българо-сръбска комисия. Организатори на събитието са общините Белоградчик и Княжевац. Уточнява се културната програма, привеждането на терена и пътната инфраструктура в необходимия им вид, захранването с питейна вода, електроенергия, медицинско осигуряване, противопожарна защита и други дейности. Много духови оркестри и самодейни състави представят автентичен и обработен фолклор. 

Дали държавата ще се погрижи за населените места от пограничните райони, предстои да видим. Много от хората обаче в този регион не вярват нещо да се промени и с носталгия си спомнят за едни други времена от тяхната младост, когато къщите били пълни с народ, а оборите - с добитък.