Първан Симеонов: Най-трудно създадените неща са най-трайни

Първан Симеонов в ''Посоките на делника'', 8 юни 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

102-рото правителство в историята на България вече е факт.

Представен като програмно управление, чиято цел е да рестартира парламентарната република, кабинетът "Денков-Габриел" е изправен пред редица съдбоносни задачи, сред които новият бюджет, законите по Плана за възстановяване, съдебната реформа и потвърждение на прозападната ориентация на страната.

С Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл", проследяваме събитията, които доведоха до формирането на първия в историята ни ротационен редовен кабинет, търсим и отговор на въпроса, възможно ли е сложната формула да постигне чаканите от обществото резултати?

Радио ВИДИН: Размишилявам аз и стигам до заключение, че в българската политика основен принцип от години насам е историческият компромис. Това обаче не е положителен знак за избирателите, които остават демотивирани и крайно разочаровани.

"Несъмненото тригодишно желание за промяна сред поне 60-70% от българите у нас, което завършва с някаква форма на съглашение, ще подейства фрустриращо на много големи кръгове от обществото. Това няма защо да ни учудва. Също така, няма защо да ни учудва, че две големи формации, които са в патова ситуация, се опитват да намерят компромисна формула. Политиката е изкуство на компромиси в крайна сметка. Българската демократична система е устроена така, че съществуват поне няколко солидни обществени сектора, които не могат решително да надделеят един на друг, така че те трябва да намират начин да се договарят помежду си. Има демокрации по света, нека се вгледаме в европейския континент, където има почти официално договаряне на властите, така е в Австрия, в Швейцария институционално е така, на страшно много места пропорционалните системи пораждат такъв тип ситуации. Това не бива да ни учудва. Това понякога е и обучително за самите политици, пък и за нас, гражданите, да свикваме с идеята, че все пак има повече нюанси, няма само черно и бяло в политиката. Това, което се случва в момента, ми прилича на 50 нюанса сиво, но да видим. То няма как да не е и сиво: това трябва да бъде едно експертно изглеждащо, скучно правителство, това ще донесе известно успокоение. Да видим дали ще стане. Имам чувство, че обществото ще погледне все пак на това, което се случва, с известно облекчение."

Радио ВИДИН: Тези политически послания, които слушаме и гледаме, когато теглим чертата, не ви ли се струват, че остават единствено за медийна консумация? Реално не отразяват идеите на партиите.

"Отдавна съм свикнал. Като човек, който работи с партии и отблизо, а се мъчи да е еднакво далеч от всички тях, много отдавна съм свикнал. Аз изобщо не бях смутен от онзи запис. Даже бях приятно изненадан, че тези хора са по-прагматични, отколкото изглеждаха. Те изглеждаха доста наивни на моменти. В същото време аз знам, че така се говори в партийните централи. Естествено, че не ми харесва. Естествено, че не ми харесва, но това не ме изненадва. Лицемерието е постоянен спътник на политиката. Номерът е накрая да има някаква полза. В конкретния случай има известна полза за страната, известна стабилизация. Големият проблем е не толкова, че те са се разбрали, а че три години преди това се канеха да се унищожават един друг. Това е големият проблем. Ние сме го повтаряли, включително във вашия ефир, че това е контрапродуктивно. Очакването някой някого да унищожи, при положение, че този друг представлява широки обществени слоеве в България, беше вредно очакване. Ето, че сега наблюдаваме ефекта на този дефект."

Радио ВИДИН: Този ход, тази прегръдка, колкото и да се отрича, че не е коалиция, за коя от формациите е по-положителна? ГЕРБ или демократичното обединение?

"За Борисов, не толкова за ГЕРБ. ГЕРБ скърца със зъби, защото е малко унизително това, нали? За Борисов си е спасение: излизане от изолацията, прелегитимиране, как беше - "изпиране"... За президента е негативно, защото някак си става за негова сметка, но той е в нелошата ситуация да обере неминуемите негативи, което това управление ще събере, т.е. да се възползва от тях. Няма да е само Костадинов по този начин, даже гледам, че БСП и ИТН също се канят да бъдат яростна опозиция, даже ДПС. В известна степен това е нормализационен процес за страната, защото ако застанат всички срещу Костадинов или той срещу тях - това не е много положително завършващо политическо разделение. По-добре да има различни типове опозиция, не защото една или друга партия ми харесва или ме плаши, а просто защото е добре тази пъстрота на българското общество да бъде отразена. Неминуемо ще загубят от Демократична България, но ми се струва, че те много отдавна мечтаеха за този момент, в който ще могат да ползват Борисов като свой инструмент за идеите си за съдебна реформа, така че те ще могат да разказват нещо на своите хора, а за много от тях ще има и постове. По-прагматично настроените знаете, че тази коалиция има своите корени в сините управления назад в годините, които бяха също доста идеалистични на приказки, но доста прагматични на действия. Да не се притесняваме много за тях, струва ми се, че ще оцелеят и този път. Имам притеснения за Продължаваме промяната. Колкото и прагматици да бяха в този запис, на мен ми се струва, че те нямат своите структури по места, нямат своята идеология. Дори ГЕРБ успяха да изработят някаква интуитивно ясна, битово консервативна идеологическа същност или неидеологическа, но все пак същност. А каква е същността на ПП? Тяхната същност беше анти-ГЕРБ, това беше техният шанс. Техният шанс беше да бъдат полюс и бидейки полюс, взаимно да се укрепват с ГЕРБ, сражавайки се така, както бяха ГЕРБ и БСП, преди това БСП и СДС. Тогава партийната система беше стабилна, имаше кризи, но поне беше ясно кой е на власт, кой е в опозиция, кой е отговорен. Това поддържаше процеса, тази конкуренция поддържаше процеса жизнен. Сега ми се струва, че долепяйки се до ГЕРБ, ПП правят това, което насекомото прави, долепяйки се до лампата... Просто ми се струва, че малък е шансът им да се спасят от съдбата, която имаха Патриотите, Реформаторите, всички, които ГЕРБ използваше за вършене на черната работа."

Радио ВИДИН: Когато проследим събитията, които доведоха до кабинета "Денков-Габриел", виждаме много странни неща: Борисов едва ли не се отказа от мандата си, не предложи правителство, още в началото прехвърли топката на съперника, който да представи кабинет... Как си обяснявате тези неразбираеми на пръв поглед събития?

"Колкото повече се занимавам с политическия процес в България, толкова по-ясно мога да кажа, че единственият начин тук да си експерт, е да имаш дългия опит поне от наблюдение. Тук няма наука или нещо особено. Борисов е такъв. Той още през февруари и март заговори, че "не е ясно кой от нас ще победи, някой от нас ще победи с малко, а после ще трябва да се разберем нещо". Месеци преди изборите се говореше, че мачът е уреден, че така ще свърши, помните буквално, че либералната преса дни преди изборите излезе със заглавия "ПП-ДБ бие", което наистина излизаше във финалните данни, следователно после ще трябва да се прави някаква форма на сработка с ГЕРБ, разбира се, от позиция на победилия. Станаха няколко десеткихиляди гласа в обратната посока по един или друг начин, но това не промени нещата, защото Борисов беше убеден, че ще трябва да се прелегитимира през този вариант. Няма как да се прелегитимираш през хартиената коалиция. Единственият ти шанс е през прозападните сили у нас. Както е известно, в България като част от западния блок жреците на западността са тези, които могат да ти дадат индулгенция, други няма. ДПС трудно може да ти даде такава, камо ли БСП или Слави Трифонов. Този план Б на Борисов беше малко вдигане на цената му или плашене, защото той никога не е искал да управлява с ДПС, БСП и Слави. Не че нямаше и това да бъде прието в обществото, но яростна щеше да бъде съпротивата. Борисов намери шанс, ако щете, включително за себе си, защото не е шега работа главният прокурор да те погне... Освен това, по парадоксален начин емоцията, която президентът Радев не успя да сдържи от това, че той не е фен на идеята за такъв тип правителство, тази емоция по парадоксален начин спои това правителство. Даде на либералите нова мишена. На тях им беше трудно как да вземат завоя, как Борисов е лош и изведнъж "Борисов не е лош". Трябваше да се намери друг лош. Такъв може да бъде Радев, както и Кремъл. Кремъл вероятно има своя интерес в България, както и много други страни, Кремъл вероятно се радва на нестабилността в България, но за мен е твърде пресилено Кремъл да се вижда зад всеки ъгъл. Това гранични с параноя. Това, извинявам се, е много удобно обяснение. Изведнъж Борисов не е лош... Българският народ не е на тези вълни, ако трябва да бъдем честни. Тук Костадинов има какво да печели, но пак парадоксално това скрепя правителството. Не на последно място, но реакцията на ДПС също скрепя правителството. ДПС скочи много яростно, донякъде бяха изиграни от Борисов. Той ги беше оставил с впечатление, че ще правят нещо заедно. Помните ли Слави Трифонов и хората му как казваха, че нямат нищо против Мария Габриел? БСП участваше в преговорите, заедно с ИТН, те също мислеха, че ще бъдат част от хартиената формула. В момента, в който се разбра, че Борисов пак ги изиграва, те изведнъж яростно и много принципно казаха, че няма да участват в това. Ходовете са много видими, много видими. През цялото време Борисов е бил воден от желанието да бъде "изпран" в този западен прах за пране. Струва ми се, че му се получи."

Радио ВИДИН: Мен това ме фрустрира. Така го представят и продемократичните кръгове: ако не се хванем с Борисов, ние отиваме към руско влияние. Ако пък не си доволен от случващото се, значи си русофил. Аз не съм доволен, защото смятам, че този съюз е грозен.

"Тя ситуацията не е много красива. Води се война. Двете страни спорят за това кой е виновен, че няколко десетки хиляди души ще останат без дом заради причинената авария. Това се случва. Няма как да е красиво. Ясно е, че трябва да се правят компромиси. Съгласен съм, че проповядвайки и аз нюансите, няма как да не се съглася, че единственият начин да се постигат цели в съдебната реформа и къде ли не, е бавният начин - бавно и постепенно, с много компромиси и усилия, с убеждаване. Беше наивно много да се смята, че някой някого ще "изчегърта". Отдавна сме си говорили във вашия ефир, че единствената здрава конструкция ще бъде между балканските консерватори в лицето на ГЕРБ и прозападните прогресисти и либерали в лицето на ПП-ДБ. Това стана. Представете си, че беше станало хартиеното. Щеше да има летни протести. Това е някакво облекчение. Не съм казал, че е лечение. По-скоро някакъв мехлем, който да успокои раната. Иначе е грозно, не е много далновидно. За пореден път ми се струва, че либералите правят същата грешка в двусмисленото си отношение към Борисов. Едни от тях го приемат за свой месия, други - чакат истинския месия на дясното някога да дойде. Пак могат да настъпят същата мотика, мислейки си че се възползват от Борисов, а накрая той да се възползва от тях. Това може би ще стане за трети път. Това е положението... Войната раздели хората отново на Запад-Изток, а не на статукво-промяна. Това беше шансът на Борисов."

Радио ВИДИН: Да се дистанцираме от това, че сте политолог и експерт. Според Вас, имат ли чужди посолства влияние в българския политически живот?

"Да. Имат. Ние сме част от блок. Ясно е, че в този блок има съобразяване с големите. Много тънък психологически анализ може да се направи на този запис. За мен там до голяма степен тези сравнително млади за политиката хора малко преиграват, правейки се на големи. Тези лафове "аз там на Урсула ѝ казах", пък това с посолствата, така говориш, когато пред своите хора искаш да покажеш, че си сериозен. Да не надценяваме стойността на тези реплики. Освен това, какво се правим на ощипани? Много ясно, че посолствата имат интерес от стабилна България, ние сме фронтова държава. Освен това, много ясно, че страни като нашата, за съжаление, не могат да мислят за безкраен суверенитет, те са част от блокове. Това, че съгласуваме назначенията със службите - те, службите, са част от сферата на сигурността, армията нима не я съгласуваме с НАТО-вските армии? Съгласуваме я, разбира се. Тя, нашата армия, се съгласува с турската армия - нещо, което ще прозвучи като кощунство за мнозина, но ние сме съюзници в НАТО. Аз не съм скандализиран, не съм изненадан. Това предизвиква в мен една тъжна усмивка на човек, който си дава сметка, че трудно би могло да бъде иначе за страна, в която възрастното население е 5,5 милиона. Ние сме страна на сериозни икономически трудности, бедност, социални различия. Тази страна как да е силна? Ние не успяваме да уважаваме себе си като народ. Това е големият проблем. Това, че сме чули някой да го казва? Ние с Вас сме си го говорили десетки пъти в ефира."

Радио ВИДИН: Как разбирате "рестартиране на парламентарна република"? Какво се крие зад тези думи?

"Крие се заклинание срещу Радев. Сега Радев трябва да бъде произведен в мишена, за да бъде по-удобно. Истина е, че действително много стана това служебно управление, много дълго стана. В началото Радев, според мен, не държеше на тази отговорност. После ми се струва, че той свикна с нея, даже намери свой интерес в това, прояви даже известен талант, нека не забравяме, че той няма чак толкова голям стаж в политиката, но ми се струва, че го усвоява. Вероятно не е толкова лесно да се разделиш с влияние в политическия процес. Пак казвам, но в дългосрочен план това, което става, за Радев е добро. Дава му изгодна позиция. За масовия политически вкус в България това правителство е тежък компромис, донякъде даже е прекалено експертно. Българите се увличаме, не само ние, по ярки личности. Тук е обратното, има отказ от ярки личности. Това ще предизвика много добра популистка среда, в която Костадинов ще плува в свои води. Тук могат и други да се намесят. Не случайно мнозина казват: "Сега идва време за проатлантическо правителство". Идва време и за онази част от ГЕРБ, която е по-консервативна. Някои хора припознават Гешев, а не Борисов. Другото, което със сигурност се отваря, е някаква ниша в средата между крайно атлантическото правителство и крайния русофил Костадинов. Въобще, отварят се ниши. Тук Радев някъде може да намери своето място в дългосрочен план като конструкция дори за бъдеще партия. Знаем, че той ще стъпи върху кметове, върху надребненото ляво пространство, което колкото по-надребнено е, толкова по-лесно може да се обедини под неговия юмрук. За него е изгодна ситуацията, макар че вероятно в непосредствен план не му е много приятно да се окаже мишена и да се окаже, че той и либералите са срещу Борисов, сега пък се оказа, че Борисов и либералите са срещу него."

Радио ВИДИН: А дали е възможно Радев да оглави БСП?

"Не знам дали точно БСП. Лявото пространство вече... рано или късно, то всеки е бил БСП там. БСП беше монополист в това пространство, вече не е. По-скоро аз на негово място бих мислил за някакво широко социално и национално звучащо движение, което обаче да се уплътни, да не стане като с ПП - без структури, само на силни личности. Големият проблем на тези движения е, че имат много силни личности - кметове, бивши бесепари, ярки млади хора като Зарков и Пеканов, но пък е и прекалено индивидуалистично, да не вземе да стане като с дясното? Вроденият индивидуализъм на десницата у нас - тя така и не можа в някакъв момент да развие вътрешно сцепление. Това няма как да не е проблем за президента. Той все още е в президентска роля, не е започнал да прави хоросана за партийното стройтелство все още. Не знам дали точно БСП... Това пространство вече е по-голямо от БСП. БСП е част от това. Преди БСП беше шапката, но вече не съвсем".

Радио ВИДИН: Какво очаквате от този брак по сметка? Официално има сравнително кратък хоризонт, какво обаче ще се случи?

"Не знам, не сме виждали това, иновация е. Първият голям тест, разбира се, ще бъдат местните избори, защото там някак ще се види дали спогодбата между двете сили има своите местни измерения. Това може да е шанс Борисов да омекоти падането, защото той в противен случай щеше да падне тежко от тях в София. И сега най-вероятно ще падне, макар че ако се изпокарат те... виждате, че Борис Бонев вече казва "това е разочароващо", а втората част от изречението, която не казва, е "защо да не играя сам"... Това е вариант Борисов да омекоти падането, но и обратно - вариант за тях да компенсират липсата на структури тук и там. В Пловдив имат едно ярко лице, но това ярко лице, според мен, не става за кмет. Г-н Пейков е много ярка звезда, но представяте ли си го като кмет? Аз не. Кметът трябва да има друг тип задължения, такива на стопанин, не на активист, това са различни неща. Г-н Бонев също е активист. Може да се окаже взаимноизгодна тази сделка и за двете страни, може и обратно - местните избори да увеличат вътрешното напрежение и това да се разпадне. Ама защо да се разпадне? За Василев и Петков това е последният шанс в политиката, те си мечтаят това управление да е толкова дълго и успешно, че хората ще забравят как е заченато. Имат интерес това да продължи - и ПП, и ГЕРБ в лицето на Борисов. Защо да не продължи? Колкото повече продължава, толкова повече ще се смесва амалгамата и някак накрая той пак ще се окаже на върха на новопоявилата се, както се казва в кулинарните предавания, така приготвената смес. Освен това, ако войната продължава, посолствата също ще имат интерес това да продължава. А и нещо да кажа: всички ние мислим, че утре ще се разпадне. Окей, може. Ама най-трудно създадените неща са най-трайни. Вие представяте ли си криво-ляво след три години нещо е създадено и изведнъж някой пак да го взриви? Трудно ми изглежда. Това са сметки без кръчмар, всичко става".

Радио ВИДИН: Виждаме доста шпагати на хора, които претендираха едно, то пък друго излезе.

"Не е като да не сме предупреждавали. До онзи ден за ГЕРБ гласуваха по милион души. Сега гласуват 600-700 хиляди. Това е жизнено нещо. Не можеш да го изчегърташ. Защо ще го чегърташ? Това са реални хора. Кажи нещо, примерно, нужна е решителна промяна или нещо от сорта, а после викаш "ще се смиря, нямам претенции". Ние загубихме две години. На Борисов хората пък един щеше да си реже ръката, нали, вместо да гласува... човекът поне си го спази. И на ДПС не им е много леко. Ние хубаво смятаме, че те са всепобеждаващи, но и тяхната не е лека да ги удържат тези гласове. И какво направиха? Видяха, че или ще са част от менюто, т.е съдебната реформа... Няма какво да се лъжем, съдебната система вероятно е място, в което ДПС има своите интереси. Другият вариант е да седи встрани и да гледа как правят реформата. Реформата, каквато и да е тя, защото аз не съм сигурен, че имат много ясна идея.... другият вариант е да участват. Г-н Пеевски е част от реформата. Как да го кажа, това е като ходещо меме, като реална шега във Фейсбук. Какво да се прави обаче, живеем го и това е. Ще трябва да се усмихваме, да се надяваме, че дефицитът ще е обуздан, пенсиите да се плащат навреме и като се сложи страната на релси - след някой друг месец пак да си говорим за големи неща".