Михаил Кръстев: Отлагането на капиталовата програма ще доведе до още по-голям дефицит през 2024 година

За икономическите предизвикателства пред страната разговаряме с икономиста и анализатор Михаил Кръстев.

Радио ВИДИН: През 2022-ра, когато Асен Василев изготви тогавашния бюджет, Вие го определихте като продължение на всички леви политики на ГЕРБ. Очаквате ли сега министърът да предложи отново ляв бюджет? Да си спомним, че Василев е човекът, който роди максимата "леви цели с десни мерки".

"Категорично бюджетът ще бъде в същата философия, тъй като това е философията на финансовия министър, който тогава изготви актуализация по бюджет, отново предложен от него. Съответно, тази актуализация получи парламентарна подкрепа. Ние продължаваме да живеем в тази начертана парадигма, тъй като от лятото на 2022-ра, та досега - имаме удължаване на тази актуализация на бюджета, която беше приета тогава. Този бюджет де факто не е спирал да функционира. Какво ще бъде новото, новата постановка в тази бюджетна политика, предстои да видим, но по всяка вероятност тя отново ще бъде свързана с различни социални политики, които държавата не може да си позволи да изпълнява. Достатъчно е да погледнем, че спорът е дали и как можем да се сведем до дефицит на 3% заради изпълняването на някаква нормативна разпоредба, свързана с евентуалното ни присъединяване към еврозоната, т.е. бюджетът е сведен до една бюджетна процедура, в която се гони стойност от 3%, а не дългосрочни бюджетни политики. След като има дефицит - очевидно България не може да си позволява да харчи толкова, колкото нейният финансов министър и съответно останалите министри се опитват да имплементират във фискалната рамка. Оттук нататък трябва да решим дали искаме да финансираме тези дефицити по различен начин -  с емитиране на нов дълг, с вдигане на данъчната тежест или искаме да вкараме финансите в някакъв ред".

Радио ВИДИН: Министерството на финансите има амбиция бюджетът да е с дефицит малко под 3% на касова основа, каза заместник-министър Георги Клисурски пред депутатите от бюджетната комисия в парламента. Това са послания, които стигат до хората, но най-вероятно те не разбират какво означават.

"Когато говорим за свеждане на дефицит под тази стойност от 3%, говорим за осъществяване на една счетоводна процедура, в която при наличните определени разходи - трябва част от тях да бъдат съкратени, тъй като за приходната част трудно можем да се надяваме, че така или иначе ще се повиши, най-малкото сме в средата на годината, но от наличните разходи трябва да се съкратят достатъчно от тях, така че да може да се сведем до тези 3%. Това обаче не е финансова политика, това не е дългосрочна финансова политика. Достатъчно е да посочим, че от 2019 година, която беше последната нормална година преди COVID и преди започването на всички тези финансови и икономически процеси, бюджетът на НОИ е нараснал, досега беше с над 60 %, това са парите за изплащане на пенсии, а всъщност след новата актуализацията - ще нарасне с 90%. Тоест, ние имаме нарастване на необходимите средства за изплащане на пенсии с 90%. Сами разбирате, че когато говорим за 4-годишен период и увеличение от 90% на този бюджет, който ако преди това е бил 10 милиарда, вече е 19 милиарда, ние трябва отнякъде да набавим тези средства. Няма как тези средства да се набавят от растежа на икономиката, тъй като тя не е нараснала особено по време на тези изпитания, които преживява. Ние ги набавяме по изкуствен начин, генерирайки дефицит. Ако дефицитът бъде сведен до 3% за целта на някаква административна пречка, която имаме за еврозоната, но не се преодолее трайно политиката на разхищение и политиката на нецелесъобразен ръст на тези социални разходи, така че той да не може да бъде поддържан в бъдеще, имаме много сериозни проблеми. Тези проблеми няма да се решат от само себе си, няма да се решат за една година или за две. Самото обещание за тези 3% дефицит само по себе си не означава нищо".

Радио ВИДИН: Влизането в Шенген и присъединяването към еврозоната - изглежда тези неща се проточиха във времето може би повече, отколкото е необходимо. Фатално ли е, ако не се случи в сравнително кратък период?

"Нищо не е фатално. Влизането в еврозоната, честно казано, не се е забавило, тъй като този срок, който беше поставен, беше просто, за да се задействат процеси за 2024 година, но мнението на специалистите се обедини около това, че той е изключително оптимистичен срок и трудно бихме могли да постигнем готовност за присъединяването към еврозоната, включително и под формата на нормативна уредба. Самият факт, че ние не поискахме конвергентен доклад за оценка на готовността ни за влизане в еврозоната, показва, че просто не сме готови. Не сме готови на ниво не просто инфлация или някакви параметри, свързани с бюджетен дефицит, не сме готови институционално. По-важен въпрос насетне е, кога инстутициите ще се подготвят. Знаем, че БНБ до последно, още до момента, в който ние отложихме искането на този доклад, не беше представила своя нормативен акт, който е необходим за влизането на България. Самите институции също се бавят, не говорим само за инфлация или дефицит. Когато сме институционално готови и покрием, разбира се, изискванията, свързани с еврозоната, според които дефицитът е по-малкият проблем, тъй като пак казвам - това е счетоводна процедура, просто ще бъде орязана капиталовата програма, съответно това е изключително вредно за българската икономика, тъй като това са пари, свързани с инфраструктура. Не говорим само за пътища, а за финансирането на различни проекти в общини, финансиране на ВиК, на жп, изплащане на участието на държавата в различни европейски фондове и програми, както и в Плана за възстановяване, та тези плащания ще бъдат орязани и ще се стигне до този дефицит, който ни е необходим. И какво от това? Тези плащания ще трябва да бъдат направени следващата година, когато парите за пенсии и други социални плащания също ще бъдат повишени. Тогава да не би да няма да имаме дефицит? Напротив, ще имаме. Проблемът по никакъв начин не е решен. Докато България не вкара финансите си в някакъв ред, докато не се намали трайно инфлацията, което освен привнесен процес, е и до голяма степен генерирано и от различните политики на разхищение през последните 3 години, то не можем да мислим за еврозоната. Просто не сме готови за там. За Шенген въпросът е малко по-особен. От една страна, ние имаме изпълнени всички технически критерии още преди доста години. Там по-скоро можем да говорим за геополитически интерес, свързан с нереализирането на нов транспортен коридор от Гърция през България и Румъния, който да бъде насочен към Източна и Централна Европа. Знаем, че там има замесени и китайски интереси, които са свързани с концесията на пристанищата в Пирея и различните терминали там, те се превръщат в едни от големите пристанища на Европа. По-скоро можем да говорим за макроикономически и геополитически интерес относно присъединяването на България и Румъния към Шенген. И, разбира се, на фона на случилото се в последните няколко седмици и месеци в България, през които имаме различни интерпретации на опитите за взривяване на главния прокурор, както и сигнали от негови заместници, че пък те са заплашени от същия този човек - трудно можем да говорим за убеждаване на европейските ни партньори, че можем да бъдем допуснати в шенгенското пространство на обща сигурност".

Радио ВИДИН: Темата за еврото предизвика доста дискусии, различни мнения. Част от обществото твърди, че с приемането на новата валута, ние се отказваме от националния си суверенитет. 

"Това са интерпретации, които са политически - всеки има право на тях и да извлича съответната полза. Икономически нямат особена логика подобни твърдения, поради простата причина, че създаването на българския лев след Освобождението също е обвързано с чуждестранна валута. Не е от само себе си определена стойността на българския лев. Напротив, сто стотинки са били равни на един франк. През различните години българската държава, която се е опитвала по някакъв начин да се развива, все пак е била обвързана с единния европейски финансов пазар. Знаем, че през 97 година България е единствената социалистическа бивша такава страна, която фалира за втори път, защото всички са фалирали в началото, когато пада Съветският съюз, но след това единствената друга, която фалира за втори път, е България. Това ни налага отказване от т.нар. финансов суверенитет и съответно обвързване на българския лев със стойността на германската марка, съответно след това на еврото. Резервите на българската валута на тази суверенна българска валута, както я наричат някои, са в евро. Българският лев представлява разписка срещу евро към този момент. Да, в един момент, ако решим, бихме могли да се оттеглим от този механизъм, наречен паричен съвет, валутен борд. Докато твърденията са, че не бихме могли да се оттеглим от еврозоната - тези аргументи също не издържат особено. Ако се стигне до момент, в който България трябва да се оттегля от еврозоната заради лошата политика там, по-скоро можем да говорим за разпад на цялата еврозона. Тогава едва ли бихме могли да говорим за административна и законова пречка за отделянето. Що се отнася до финансовите аргументи - те са по-скоро клонящи към присъединяване на България в еврозоната. Вижте, ние можем по някакъв начин да се самозаблуждаваме, че България трябва да води самостоятелна финансова и монетарна политика, това е абсолютно невъзможно. Дори страните, които не са в еврозоната, са изключително зависими от политиката на ЕЦБ (Европейската централна банка - бел.ред.). Най-малкото, защото са по-малки и са част от единния европейски пазар. Нещо повече - България през последните години започва да губи своята конкурентоспособност по отношение на привличане и задържане на чуждестранни инвестиции, докато до един момент данъчната тежест, ниската данъчна тежест в България, и присъединяването към ЕС, беше достатъчно, то времената се менят. Макроикономическата обстановка се мени. В момента страни, които не са част от ЕС, камо ли от еврозоната, успяват да побеждават България по отношение на привличането на чужди инвестиции. Говорим за страни като Сърбия, Турция, Македония. Там правителствата са с развързани ръце по отношение на самофинансирането в тези чуждестранни инвестиции от страна на държавата. Тук е моментът България да се интегрира и по този начин да получи по-голямо конкурентно предимство, колкото може повече в еврозоната и в ЕС като цяло. За целта присъединяването към Шенген и еврозоната са добри стъпки в този процес".

Радио ВИДИН: Постижима ли е в дългосрочен план фискалната стабилност на страната? Вие сте посочвали много пъти, че няма ясна визия за развитието на българската икономика. Сега изглежда, че дълбоката политическа криза е в своя край, така че политиците нямат оправдание вече.

"Абсолютно постижима е, ако има съответната политическа воля. През последните седмици много се говори за това как е зачената новата коалиция, как е брак по сметка, как е зачената в грях. Аз по-скоро се интересувам от това какво ще се роди от това зачеване. Първата рожба на това зачеване ще е бюджетът, който ще предложи финансовият министър. В него ние ще видим дали има възобновяване по някакъв начин или залагане на нова дългосрочна визия за развитието на българската финанси и икономика, доколкото държавата има участие в това развитие. Съответно, дали отново ще действаме по-скоро на базата на удовлетворяване желанията на различни социални групи. По този начин ние им правим изключително лоша услуга. Вече споменах за увеличението на бюджета на НОИ. Сами можете да попитате някой пенсионер, тъй като става въпрос наистина за чувствително повишаване на пенсиите спрямо 2019... но можете да ги попитате дали се чувстват двойно по-богати, спрямо 2019-та. Категорично, отговорът ще е "не". Той ще бъде съобразен с нарастването на цените, на инфлацията, като цяло цената на живота. Това е последствието от нецелесъобразното наливане по административен начин на пари в икономиката, което води до тяхното обезценяване. Няма как изведнъж да се повиши с 90% бюджетът на НОИ и ние да очакваме, че пенсионерите ще станат двойно по-богати без това нещо да се отрази на инфлацията-  няма просто как да се случи. Когато имаме дългосрочна визия за развитието на финансите, когато имаме устойчив растеж, когато имаме генериране на висока стойност, на добавена стойност, на привличане на индустрия с добавена стойност, както и създаване от България, когато имаме качествена капиталова програма, която се изпълнява, не просто бива заложена, както през последните години, тогава можем да говорим за вкарване на ред на финансите и икономическата визия на държавата и съответно останалото нещо ще си бъде свършено от частния бизнес и икономиката, който, въпреки липсата на визия за развитието на държавните финанси, продължава да дърпа страната напред".