Кметският наместник на Черно поле: Няколко поколения тук преживяват от социални помощи

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес сме в село Черно поле, община Ружинци. Възникнало е най-вероятно през XVI век. Селото се свързва дори с Панайот Хитов, който го посочва в спомените си като едно от местата, където е лагерувал, след като се връща от Сърбия. Според други предания, мястото, на което се намира днешното село, е било посочено от черен овен, който местните пуснали да обикаля и там, където минал, били поставени границите на селото. Наречено било "Черно поле". Днес това минало е позабравено.

В деня, в който сме в селото, се оказва, че освен огромната дупка, която се бе отворила над 30-метрово дере на единия от пътищата, свързващи Черно поле със съседното Буковец, час по-късно пропадна и другият път - към Е-79 и връзката с Ружинци. 

Проблемите с пътищата обаче не бяха топ новината за местните, повечето от които са от ромски произход. В центъра на селото цареше празнично оживление. На един от прозорците на близка къща бе поставен касетофон с колони, от които площадът се огласяше от силна музика. Деца пищяха и се гонеха, по-възрастните бяха насядали на бордюра на тротоара, средното поколение се бе разположило на пейките до кметството, а младежите - в полуразрушената беседка до скъсана мрежа, сложена може би да предпази терена около паметника на загиналите от войните от разпръснатите навсякъде боклуци. Оказа се, че нито е съборът на селото, нито друг местен празник. Просто в този ден раздаваха социалните помощи. 

И на фона на цялата тази повсеместна радост питаме местните кои са основните проблеми в селото и от какво най-много се нуждаят:

"От работа. Тук няма никакви възможности за изкарване на прехраната. От 200 човека, само 5 работят. Ние берем гъби и други билки и ги предаваме на търговците... Гладуваме и мизеруваме, и е страшна работа. Как прекарваме времето си, ли? Ами ето така- тук на центъра. И така- всеки ден. На 18 години съм, завършила съм училище в Ружинци и сега какво друго да правя? Чакам за работа - ако ни дадат - добре, ако не - лошо. Има някои ходят в чужбина, но аз не искам. Ние с какви пари да ходим в чужбина... Бил съм в чужбина и там е по-добре. Работил съм в Англия, в селското стопанство и по строежите. Какво има там повече, ли? Ами работа, пари... Тук, в България, няма работа за бедните хора. Управниците казват, че има крадци. В България има гладни хора, не крадци. Да работя, ли? Ами къде да работя? Коя година закриха ТКЗС-то? Сега има работа само за младите. Аз съм на 45 години и досега не съм работил никъде. Няма къде. Дали съм търсил работа? Е, къде да търсиме? Не можем да ходим по другите градове и в чужбина ние. Е, какво да правим там? Тук сме си добре... На социални помощи тук сме много хора. Има около 10 човека на програма, другите са на помощи. Как се прехранваме, ли? Ами чрез гъби, берем билки за чай, частно, който те викне и така се живее в нашето село... Тук има възрастни хора, има и деца. Трябва да има доктор, а няма. Трябва да има безплатен автобус до Брусарци и Ружинци за подпис, а няма. По 20 лева даваш на кола да те вози за един подпис... Това ни е магазинът, но е скъп. Ние си пазаруваме по Ружинци и в Лом, където е по-евтино. Тук зехтинът е 5 лева...", коментират трудния живот местни жители на Черно поле. 

Младежите от селото обикновено се събират в беседката на центъра. Оказва се, че доста се интересуват от политика и от разпределението на благата в държавата:

"Ние, циганите, нямаме нищо и не можем нищо да постигнем. Аз си казвам истината. Защо сега не отпуснат пари за една беседка в това село? Искаме кметът да направи и тук нещо, не само в Дреновец. Какво като прави пътя за селото. Да отпусне и за центъра пари. Значи, ние като се оженим, тези деца какво ще имат? Всеки работи, само за нас, циганите, няма работа. И какво е направено за нашето село - една мрежа, една беседка и един светофар преди детската градина... Вярно е, че покривът на беседката е изтърбушен, вярно е, че и ние можем да се включим в ремонта, ама с какви пари да го направим? Аз съм завършил осми клас и бих работил в някой цех, ако бъде отворен тук... Това село е забравено, него го няма и на картата. А после, защо циганите крадели. Ами, защото няма работа. Как може за вас да има, а за нас - не? Като направя 10 деца и трябва да взема там 1 000 лева, аз как ще се грижа за тези деца..." 

"Селото има 202 жители, 160 от тях са възрастни. Повечето младежи са от ромски произход. Общо около 2/3 от жителите тук са роми. Българите са повечето песионери, седят си вкъщи. За по-възрастните се грижат две жени, които им носят хляб, носят им пенсията, помагат им вкъщи. В последните няколко месеца нямаме кражби, макар че преди имаше много. Тогава крадяха предимно цветни метали, но те вече свършиха. Сега най-много да откраднат на някоя баба зимнината от мазата...

Тук всички млади хора под 50 години са на социални помощи. Това е цяло едно поколение, което е живяло на помощи. Има европейска програма за обучение в някаква специалност на младежи до 29 години, която се върти през 6 месеца. Тези хора са непрекъснато заети в нея. Имат си и наставници, които ги обучават. Лошото е, че като свърши курсът, те е редно да си потърсят работа по придобитата специалност, но не го правят. А тук работа няма, затова биха могли с тези сертификати да си потърсят другаде работа. Имаме и няколко семейства, които вече направиха това, но болшинството чака следващия курс. Младите на 100% са заети в тази програма. Имаме също и регионална програма, която е за по-възрастните..."

     

По-инициативните търсят работа в градовете и в чужбина, останалите чакат социалните помощ и програмите, където отново ще минат обучение, което, както се оказва, изобщо няма да им е от полза. Причината - ами просто не им се работи. Изводът - така и ще бъде, защото така са свикнали. И така - цяло едно село, в продължение на години, рисува картината на живота в селото кметският наместник. 

Дали е възможно аз или фирма да подсигурим материали за беседката и младите да я ремонтират? Не, това не е възможно. Това са просто само приказки пред Вас. Беседката си беше много хубава и е направена преди 2 години. Кметът на общината с желание я направи именно с тази цел - да седнат и да не ги вали дъждът. Те обаче я докараха до това положение. Помещението на първия етаж на кметството, което искат да ремонтират уж за клуб, също те го разбиха и разрушиха...

Ако в селото бъде създаден някакъв цех, вероятно биха работили в него, но тук има друг проблем. С трудовата дисциплина са много зле. С трудовите навици също са много зле. Това е повече от едно поколение, за които би било много трудно да се включат в трудовия процес. Например, имаше ремонт на язовира между Черно поле и Дражинци и там имаше една група, която ходеше на работа там и то на трудов договор. Оказа се, че трудно издържат на трудовата дисциплина. Това може би е най-големият проблем за тях. Всичко се учи - и на работа се учи човек, и на дисциплина, стига да иска. Друго не знам какво би могло да бъде измислено и от Общината, и от държавата в помощ на тези хора. Те дават достатъчно - социалните помощи, програмите, детската градина работи, до училищата ги извозват учениците... Хората трябва да работят, но ако не искат, кой може да ги накара? За да бъде по-добре човек, нали трябва да има и желание. Средства се получават за свършена работа, не просто така. Какво да направи държавата - завод, ли? Те няма да ходят на работа... Който наистина иска работа, той винаги може да намери. Другото са само оправдания..."

Тя е на 23 години, също е жител на Черно поле и работи:

"Сега съм на програма, но веднага след нея ще потърся нещо друго. Но не тук. Смятам да търся работа или в магазин, или като шофьор. Защото няма как, не трябва да се седи. В никакъв случай няма да остана тук. Причините са много. Просто няма как тук да намеря работа, виждате и положението какво е - магазинът е един и той никакъв, лекар нямаме, лошо е много. За млад човек е трагично. Била съм в чужбина, но там не ми се получиха нещата. Човек там не трябва да е сам. Парите са добри, но животът е тежък. Тук бъдеще има само за хората, които са свикнали да работят, а не за тези, които са свикнали само да пилеят живота си. А при нас от втората група има доста. И затова селото е докарано дотук - от мързел. И какво още да направят за селото, като когато се направи нещо, то веднага бива съсипвано. Нали виждате какво е състоянието на всичко - мрежата пред паметника, беседката, боклуците... Тук няма вече бъдеще. А навремето не е било така. Баба ми и дядо ми са ми разказвали как преди години е имало всичко, дори и фурна за хляб. И хората са си пазели всички тези неща. Не са ги чупели, както сега правят младите..."