Може би вече сте попадали на романа "Щастливите хора четат и пият кафе", в който главната героиня Диан току-що бе изгубила съпруг и дъщеря в ужасяващ инцидент и трябваше да се справя с последствията от това. Трябваше да спасява опустошената си психика и сърцето си. И тя го направи, заминавайки от родния си Париж за близката, но много различна Ирландия, за да се опита да започне начисто, доколкото е възможно, ако изобщо е възможно. А в Ирландия срещна Едуард.
В края на романа тяхната история изглеждаше напълно завършена, макар и не по най-добрия начин – точно като в живота. Понякога и всъщност доста често, нещата се случват именно така и няма кой да го знае по-добре от един дипломиран психолог. Въпреки това поне в книгите краят трябва да е щастлив. Така сме свикнали. Затова можем да въздъхнем с облекчение – продължението е факт, Диан има своя втори шанс, Едуард също.
"Влюбените в книгите никога не спят" е продължението от което тяхната история може и да нямаше нужда, но читателите на Анес Мартен-Люган имаха.
Изминала е една година от завръщането на Диан от Ирландия. Намираме я отново в Париж, където току-що е станала единствен собственик на книжарницата с необичайно име "Щастливите хора четат и пият кафе", дала името и на първия роман на Анес Мартен-Люган. Успяла е да се пребори със собственото си семейство за своя малък книжен уют, за възможността сама да решава от какво имат нужда и тя, и книжарницата, а до нея както преди е верният, макар понякога дразнещо провокативен, шумен и пъстър Феликс.
Работата в книжарницата е единственото, което спасява Диан от ново потъване в депресия. Тя иска да докаже, че е достатъчно силна да живее с раните си без да ги забравя, да ги приеме и да се справи с последствията от тях, точно както в предишния роман, където същият порив я отвежда в Ирландия при Едуард. Днес това желание да поеме дъх я е върнало обратно във Франция. Време е за нова крачка. Има още хора, пред които да се доказва, но преди всичко пред себе си, разбира се. Всъщност най-вече и единствено пред себе си.
С помощта на приятно смахнатия Феликс нещата в книжарницата потръгват. Потръгват така добре, че Диан дори успява да диша с една идея по-леко, макар товарът от болезнени спомени да е все така смазващ. Е, продължава да пуши и да пие кафе с темпове, които стряскат, но всичко останало изглежда наред. Диан е готова дори да се остави в ръцете на Феликс, който е взел твърде присърце задачата да върне своята приятелка обратно в живия живот, да ѝ осигури нови преживявания и най-вече срещи с мъже. Ентусиазмът му е леко задушаващ, но неукротим.
И когато през вратата на книжарницата влиза Оливие, той изглежда и звучи като почти всичко, от което Диан има нужда в момента. Той е онова, от което сърцето ѝ има нужда, за да се възстанови.
Докато Едуард не се появява в Париж.
Не, той не търси Диан. Цяла година не е отговарял на съобщенията ѝ, не е приемал позвъняванията ѝ. И двамата са приели, че общата им история е стигнала до логичния си тъжен край. Не е болка за умиране на фона на далеч по-страшните неща, които се случват понякога. Само че този път Едуард изглежда е човекът, който има нужда от своето бягство, от своето търсене на смисъл, а двамата заедно имат нужда от малко по-различен край. Нима повярвахте, че нещата са приключили?...
Анес Мартен-Люган ни поднася една история, която звучи толкова човешки, че чак е реална. Не е необходима – читателят винаги може да спре да чете историята на Диан и Едуард още след първия роман, – но е идеалното продължение за онези, които не могат и не искат да приемат, че в книгите краят може да не е щастлив, любовта може да не е всесилна. Едно продължение, което не е от значение, но стопля. Като комбинация от чаша кафе, скъпа цигара и хубава книга.
И все пак една вратичка отново остава отворена. Ами щастливият край за Оливие?...
„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..
В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..
За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана . Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..
След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000 участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..
Патриотична среща под мотото - "Видин във военната история на България" ще се състои днес, 15 ноември, от 17.00 часа в музей "Кръстата казарма" в областния град . Лектори ще бъдат д-р Христина Кирилова, директор на Регионалния исторически музей (РИМ) и доц. д-р Станчо Станчев, полковник от резерва и председател на Военно-историческата..
Продажбите на употребявани автомобили продължават да са нестабилни. Огнян Ценов , който е собственик на голяма автокъща във Враца, коментира за Радио ВИДИН, че 2024 година е лоша за бизнеса с коли втора ръка. По думите му, в продажбите се отчита спад от около 50%. Като причина за продължаващата втора година криза при търговците той посочи..