Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Време за книги с препоръката на Регионална библиотека Видин

История за втория шанс и щастливия край

Снимка: Радио Видин

Френският психолог Анес Мартен-Люган решава да опита нещо ново, пишейки романи, и смело може да твърди, че ѝ се получава. Нейната тайна е в умелото улавяне на емоциите, в таланта ѝ да пристрастява читателя, да го превръща в част от героите си. Защото тя пише за хора като своите читатели. За влюбени, наранени, четящи, самотни… За оцелели и оцеляващи. Нейните герои са емоционални и раними, деликатни и симпатични. Сякаш ги познаваш и то не от вчера, и наистина искаш да им се случват хубави неща.

Може би вече сте попадали на романа "Щастливите хора четат и пият кафе", в който главната героиня Диан току-що бе изгубила съпруг и дъщеря в ужасяващ инцидент и трябваше да се справя с последствията от това. Трябваше да спасява опустошената си психика и сърцето си. И тя го направи, заминавайки от родния си Париж за близката, но много различна Ирландия, за да се опита да започне начисто, доколкото е възможно, ако изобщо е възможно. А в Ирландия срещна Едуард.

В края на романа тяхната история изглеждаше напълно завършена, макар и не по най-добрия начин – точно като в живота. Понякога и всъщност доста често, нещата се случват именно така и няма кой да го знае по-добре от един дипломиран психолог. Въпреки това поне в книгите краят трябва да е щастлив. Така сме свикнали. Затова можем да въздъхнем с облекчение – продължението е факт, Диан има своя втори шанс, Едуард също.

"Влюбените в книгите никога не спят" е продължението от което тяхната история може и да нямаше нужда, но читателите на Анес Мартен-Люган имаха.

Изминала е една година от завръщането на Диан от Ирландия. Намираме я отново в Париж, където току-що е станала единствен собственик на книжарницата с необичайно име "Щастливите хора четат и пият кафе", дала името и на първия роман на Анес Мартен-Люган. Успяла е да се пребори със собственото си семейство за своя малък книжен уют, за възможността сама да решава от какво имат нужда и тя, и книжарницата, а до нея както преди е верният, макар понякога дразнещо провокативен, шумен и пъстър Феликс.

Работата в книжарницата е единственото, което спасява Диан от ново потъване в депресия. Тя иска да докаже, че е достатъчно силна да живее с раните си без да ги забравя, да ги приеме и да се справи с последствията от тях, точно както в предишния роман, където същият порив я отвежда в Ирландия при Едуард. Днес това желание да поеме дъх я е върнало обратно във Франция. Време е за нова крачка. Има още хора, пред които да се доказва, но преди всичко пред себе си, разбира се. Всъщност най-вече и единствено пред себе си.

С помощта на приятно смахнатия Феликс нещата в книжарницата потръгват. Потръгват така добре, че Диан дори успява да диша с една идея по-леко, макар товарът от болезнени спомени да е все така смазващ. Е, продължава да пуши и да пие кафе с темпове, които стряскат, но всичко останало изглежда наред. Диан е готова дори да се остави в ръцете на Феликс, който е взел твърде присърце задачата да върне своята приятелка обратно в живия живот, да ѝ осигури нови преживявания и най-вече срещи с мъже. Ентусиазмът му е леко задушаващ, но неукротим.

И когато през вратата на книжарницата влиза Оливие, той изглежда и звучи като почти всичко, от което Диан има нужда в момента. Той е онова, от което сърцето ѝ има нужда, за да се възстанови.

Докато Едуард не се появява в Париж.

Не, той не търси Диан. Цяла година не е отговарял на съобщенията ѝ, не е приемал позвъняванията ѝ. И двамата са приели, че общата им история е стигнала до логичния си тъжен край. Не е болка за умиране на фона на далеч по-страшните неща, които се случват понякога. Само че този път Едуард изглежда е човекът, който има нужда от своето бягство, от своето търсене на смисъл, а двамата заедно имат нужда от малко по-различен край. Нима повярвахте, че нещата са приключили?...

Анес Мартен-Люган ни поднася една история, която звучи толкова човешки, че чак е реална. Не е необходима – читателят винаги може да спре да чете историята на Диан и Едуард още след първия роман, – но е идеалното продължение за онези, които не могат и не искат да приемат, че в книгите краят може да не е щастлив, любовта може да не е всесилна. Едно продължение, което не е от значение, но стопля. Като комбинация от чаша кафе, скъпа цигара и хубава книга.

И все пак една вратичка отново остава отворена. Ами щастливият край за Оливие?...


По публикацията работи: Гергана Панова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теди Генова, психолог

Теди Генова: Времето насаме е подарък, не бреме

Днес ще си говорим за самотата. Но по-скоро ще си поговорим за нея, като я погледнем от хубавата страна, защото самотата оставя пространство за самоопознаване. Знаете, когато сме сами, имаме повече шанс да се обърнем към вътрешния си свят без външни влияния.  Това е моментът, в който можем да разберем кои сме, какво обичаме, какви са..

публикувано на 24.02.25 в 15:00

Младежи рискуват живота си заради опасно предизвикателство

ТикТок и други социални медии са въздействащи върху младежите, които често търсят популярност и начин да се харесат на своите връстници. Почти ежедневно в такъв тип платформи добиват популярност екстремни предизвикателства, които насърчават опасно поведение сред младите хора. Такова предизвикателство, нашумяло в последно време, е прекомерната..

публикувано на 24.02.25 в 14:00

Започва Седмицата на професионалните умения в област Видин

От днес, 24-ти до 28-ми февруари, започва  Седмица на професионалните умения , която е инициатива на Европейската комисия. Това е нещо, което се прави за първи път през 2016 година и с времето се утвърдило като важна кампания. Целта е да популяризира професионалното образование и обучение като кариера и път за учене. Много хора не осъзнават..

публикувано на 24.02.25 в 12:00
Офицерите от 138 Болховски полк, участвали в Руско-турската война 1877 – 1878 година.

Отбелязваме 147 години от освобождението на Видин

Преди 147 години Видин е освободен от османска власт. Този исторически момент се случва след дълга и тежка борба, водена от различни народи в региона, които искат да се освободят от османското иго.  Въоръжената борба на балканските народи от периода 1875-1876 година допълнително засилва кризата, която вече е обхванала Османската империя...

публикувано на 24.02.25 в 11:36

В „Музикална зона“: Елвис и Присила Пресли- една звездна, но болезнена любов

  Елвис Пресли е добре познат както на по-старите поколения, така и на младите. Той е икона от света на музиката и животът и смъртта му винаги са предизвиквали огромен интерес. Дори десетилетия след неговата кончина почитателите му не могат да приемат ранната му смърт и начина, по който си отива от този свят. Не по- малък интерес предизвиква..

публикувано на 24.02.25 в 09:00

"Неделник" от 23 февруари 2025 година

"Неделник" е тук. Личното тефтерче на Васил Левски се смята за една от светините на нашето национално Възраждане. В този автентичен документ можем да открием не само Апостола на свободата в ролята му на революционер, на комитетски деец, на конспираторa, който замисля нелегална мрежа, която трябва да сложи край на чуждото господство, но..

публикувано на 23.02.25 в 13:55

Да правим добро с вяра, за да наследим Божието царство

Неделята, която отбелязваме днес е   Неделя Месопустна . "В името на Отца и Сина, и Светия Дух! В днешния неделен ден ние си припомняме всичко, което Господ е казал за Страшния, за последния Негов Съд, затова и тази неделя на езика на църковния Устав се нарича Неделя за Съда . Съдът е непременно условие за изява на..

публикувано на 23.02.25 в 08:00