Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Новата прическа на Вики" - нещо различно за четене

Снимка: Радио Видин

Днес Вики е различна. Косата ѝ е в лилаво, синьо, розово, дори зелено. Не, не се е побъркала. Тя все още си е тихата Вики, която сякаш се страхува да не я забележат, да не подразни някого с нещо, да не предизвика нечие неодобрение. Просто е различна, защото се е освободила. Сама!

Коя всъщност е Вики? Познавате я. Всички я познаваме!

Любовта е чувство, което искаме да даваме и да получаваме. Това изглежда като най-нормалното и естествено нещо на света, първичен импулс, с който се раждаме, и така трябва да бъде. Любовта на мама и татко към децата, на децата към мама и татко, на мъжа към жената, на жената към мъжа. Вкъщи трябва да е най-сигурното, топло и уютно място на света, където да преживееш дори световен апокалипсис без особени тревоги, защото най-близките ти хора са до теб. Би трябвало да е така, нали?

Ключовите думи са "би трябвало". Но твърде често не е. Твърде често вкъщи е мястото, от което бързаш да излезеш, за да поемеш дъх по-дълбоко без това да предизвика нечий гняв. Твърде често там се прибираш със свито сърце, стъпвайки предпазливо. И не разбираш. Това ли трябва да е любовта? Така ли трябва да я усещаш? Да те плаши до смърт.

Романът "Новата прическа на Вики" още с излизането си даде заявка, че ще е нещо ново за литературния пазар у нас. Авторката Цветелина Цекова беше може би първата, която посмя да отвори възможно най-широко вратата и да покаже един от сериозните проблеми на обществото ни в пълния му размер, с всички ужасяващи подробности, от които ни се иска да отвърнем поглед. Домашното насилие! Показа ни страха, болката, крясъците, обидите, раните, синините, счупените кости и зъби на жертвите, които обществото все още предпочита да се преструва, че не вижда и не чува. Показа белезите по телата и умовете на жените, които, ставайки жертва на собствените си близки, всъщност стават жертва на всички онези, които отвръщат поглед, пропускат съседските скандали покрай ушите си и са убедени, че е по-добре да не се намесват. Защото "това са семейни работи", нали? А дали?

Вики е една от многото. Както самата Цветелина Цекова казва в едно свое интервю, Вики е комшийката. Онази непохватната, която все се удря във вратата и шкафа. Тя е учителка, актриса, домакиня, мениджър в голяма компания… Вики е всяка четвърта жена в България според неофициалната статистика, защото официална такава все още никой няма смелостта да направи. Една от жените минали през ада на домашното насилие във всичките му разновидности.

А Цветелина Цекова не е просто писател, решил да се пробва в една деликатна тема. Тя е Вики. Тя пише собствената си история, разказва за собствения си път през нещо, през което никой не би трябвало да бъде оставян да минава сам. За борба, в която най-много имаш нужда от помощ, а е твърде вероятно вместо помощ да получиш обвинения. "Сама си си виновна!", "Ти си го избрала, сега ще си го търпиш!", "Ти постоянно го дразниш!" "Просто е уморен и затова е избухлив!", "Когато не пие е душа човек, ама като пийне…"

Тя насочва прожектора към най-мръсните и тъмни места в отношенията, към най-грозното проявление на човешката същност – насилието над по-слабите, които са ти се доверили. Насилието над онзи, който е допуснал да се влюби в теб, над онзи, който сам си създал, над онзи, който те е създал дори. Романът "Новата прическа на Вики" е съвсем малък по обем, може би защото по-голям щеше да е непоносим, и носи товар, който стоварва върху теб и почти те размазва, най-вече в момента, в който осъзнаеш, че може би познаваш поне една Вики. Или си една от тях. Или живееш с една от тях. Този роман крещи. Крещи с гласа на всички онези, които се преструваме, че не чуваме. Крещи от безизходица, от безпомощност, от обида, от страх и самота. Както може да крещи само човек, който е сам сред милиарди. Останал е без глас, може би само с надеждата всичко да свърши по-бързо, все едно как.

Според не едно, а 17 проучвания на психолози и терапевти 47 на сто от жертвите на домашно насилие развиват симптоми на депресивни разстройства. 32 на сто от жените, настанени в психиатрични отделения са жертви на домашно насилие. При 45 на сто от жените, настанявани в кризисни центрове и приюти за жертви на домашно насилие, се наблюдава посттравматично стресово разстройство. Това е само статистика. Зад нея обаче стоят хилядите разбити съдби на хиляди Викита и техните деца, потенциални бъдещи Викита.

А откъде започва пътят към спасението? Може би от една нова прическа в лилаво, синьо, розово, дори зелено.


По публикацията работи: Гергана Панова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как да помогнем на детето при прехода от детска градина към първи клас

С наближаването на първия учебен ден  неминуемо вълнението е обзело и учениците, и родителите, както и учителите. Със сигурност най-развълнувани са бъдещите първокласници, на които им предстои съвсем скоро за пръв път да прекрачат училищния праг. Началото на училище е един особен етап от развитието на децата, защото те започват да придобиват..

публикувано на 09.09.24 в 14:44

Седмица на пожарната безопасност започна във Видинско

Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (РДПБЗН) - Видин се включва в Седмицата на пожарната безопасност с разнообразни прояви. Програмата започна с поднасяне на венец и цветя на паметната плоча на загиналия при изпълнение на служебния си дълг мл. лейт. Огнян Борисов . Човешкият фактор остава решаващ при..

публикувано на 09.09.24 в 14:00

Авария на водопровод нанесе щети в овощна градина в село Покрайна

Повтарящи се аварии на основния водопровод Видин- Сланотрън създават проблем на овощна градина в землището на село Покрайна . Ощетените са решили да съдят ВиК дружеството заради щетите. Това обясни арендонаемателят на градината Стела Стойкова : "Земеделски стопанин съм от 2015 година. Отглеждам 15 декара овощни насаждения... На 03.09. в късния..

публикувано на 09.09.24 в 13:00

"Резиденция Баба" в село Делейна за четвърта година

За поредна година видинското село Делейна се включва в проекта "Резиденция Баба" . Целта на инициативата е чрез култура и иновативни идеи на участниците да бъдат съживени малките населени места.  Село Делейна е домакин на проекта за четвърти път и тази година девет творци гостуват в него. Инна Павлова участва в проекта за трета година...

публикувано на 09.09.24 в 12:27

Красиви песни за красиви хора в „Музикална зона“

  Днес е Международен ден на красотата!  Нека да изострим сетивата си за красивите неща около нас и не ги подминаваме, а отбелязваме всяко едно от тях! И в музиката има толкова много красота. Потребителска класация се е заела да отговори на въпроса "Коя е най-красивата песен, която някога сте слушали?". Не става въпрос за любимата ви песен, нито..

публикувано на 09.09.24 в 09:00

"Неделник" от 8 септември 2024 година

Днес е Малка Богородица . По народно му така се нарича празника, в който православната църква почита Рождението на Дева Мария. Още за посланията на радост и надежда, които носи този значим ден от църковния календар е репортажът на кореспондента на БНР във Враца Ива Антонова. Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го..

публикувано на 08.09.24 в 13:25

Любовта, разкрита чрез Кръста Христов преодолява силата на греха

Днес е Единадесета неделя след Петдесетница - Неделя преди Въздвижение, в която Православната църква отбелязва Рождеството на Пресвета Богородица. "Днес ние слушаме такива думи от Евангелието от Иоана: "Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, за да бъде светът спасен чрез Него". Тези думи ни помагат да разберем..

публикувано на 08.09.24 в 08:00