Необходимо ли е осъвременяване на учебните програми

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Незадоволителните резултати от националните външни оценявания в края на миналата учебна година отново изведоха на дневен ред темата за реформи в образованието. Заговори се и за необходимостта от промени в учебните програми.

В дебата се включиха експерти от неправителствения сектор, както и синдикатите, а от Министерство на образованието обявиха, че се подготвят промени в графика на външните оценявания, както и по отношение натовареността на учениците в час.

Според Мирена Петрова, старши специалист "Стратегически партньорства" в организацията "Заедно в час", когато говорим за реформа в системата на образованието, най-важното е да не се подхожда на парче.

"Има нужда от цялостна, комплексна реформа. Учебните програми, разбира се, се нуждаят от осъвременяване. Но не става въпрос просто да се замени даден учебен материал с друг, а най-важното - да се осмисли какви са целите, които учебната програма трябва да постигне, какво искаме за учениците след три, десет или петнайсет години те да са развили най-вече като умения. И оттам нататък да се мисли как трябва да се променят учебните програми, за да се постигнат тези цели, какви са инструментите, с които да се постигнат и, разбира се, как да измерим резултатите от това".

По отношение на външните оценявания, тя обърна внимание, че учениците се справят с по-ниските познавателни нива - например директните фактологични знания, но се затрудняват от въпросите, които изискват анализ и правене на логически взаимовръзки. И посочи, че е нужен задълбочен анализ на какво се дължи това и как да се променят учебните програми, така че да се наблегне върху тези по-високи познавателни нива.

Говорейки за това какви биха могли да са дългосрочните цели пред една цялостна реформа в образованието, като отправна точка може да се използва изследването PISA, което мери различните видове функционална грамотност, обясни още тя.

"Ако мога да се позова на някакъв международен опит - последните, за които подобна реформа е факт, това са Уелс, които се съгласяват точно на една рамка за умения. Тя е разработвана, апробирана, мислена около пет години преди да стане реалност. А какви могат да бъдат уменията - тук можем да се обърнем към международното изследване PISA, което мери точно различните видове функционална грамотност и в момента виждаме, че учениците трябва да се набляга на това да имат критично мислене, да правят взаимовръзки, да могат да правят анализи. Най-вече - да боравят с различни източници и формати на информация, отново прилагайки критично мислене. Защото информацията вече ни залива и е много важно учениците да знаят как да боравят с нея", обясни експертът.

Темата за възнагражденията на учителите е важна, а когато се обмисля обвързването им с постигнатите от учениците резултати важно е да се вземат под внимание не само изходните резултати на учениците в края на даден етап от образованието, но и тяхното ниво на входа, отбеляза Мирена Петрова. Тя допълни, че е важно трудът на учителите да бъде достойно оценен, но също така те трябва да получават адекватна подкрепа, както и да има по-взискателен подбор на хората, които влизат в учителската професия.

Недобрите резултати от националните външни оценявания станаха причина синдикатите отново да настояват за промени. Какви са конкретните предложения обясни Мария Димитрова, председател на синдикат "Образование" - Видин при Конфедерация на труда "Подкрепа":

"Синдикат "Образование" много отдавна, чрез анализи, доказва, че националното външно оценяване в този формат, в който сега се провежда в четвърти клас е безпредметно, защото подлага децата на излишно напрежение и се получават необективни резултати. Дори и деца, които наистина са усвоили учебното съдържание и са доказали преди това по български и математика, че са на относително добро равнище, се стресират от теста... При седми клас вече има едно нагнетяване на по-голямата част от учебното съдържание, което синдикат "Образование" смята, че трябва да е по-разредено... Поне някаква част от програмата трябва да бъде олекотена - и по български, и по математика... Препоръката на синдикат "Образование" е Министерството да помисли как да се направи така, че учебното съдържание да бъде по-малко като теоретична част, но да включва повече упражнения за знания и компетентности и тестът да е насочен към демонстриране на тези знания и компетентности".

В позицията на синдикат "Образование" се посочва още, че е необходимо родителите също да бъдат привлечени към образователния процес и че трябва да се повиши престижът на учителската професия. Както и че не трябва да се пренабрегват другите предмети, за сметка на български език и математика.

Дългогодишният опит на Мария Димитрова като учител по български език и литература показва, че специално по този предмет има възможности за промяна на учебните програми, особено по отношение на съдържанието в седми клас. Като цяло включените за изучаване там автори са подбрани добре. Може обаче да се помисли за реформиране на материала, предвиден за изучаване по български език, допълни тя.

Елена Русева неотдавна се яви на национално външно оценяване след 10 клас, а след две години й предстоят държавни зрелостни изпити. Според възпитаничката на Средно училище "Цар Симеон Велики" - Видин са необходими промени в учебните програми, както и във формата на националните външни оценявания.

"Според мен трябв да има някакви промени. Първото нещо което е - не да се променят самите изпити, а децата да положат повече усилия, за да покрият тези критерии. Защото в противен случай сега имаме ниски резултати, другата година ще направим изпитите по-лесни, пак ще имаме ниски резултати, пак ще ги направим по-лесни - и така докога? Може би другото нещо е да се върви към премахване на тестовете. Защото например имаме петнайсет въпроса, ако на всички дадем отговор "а" със сигурност ще имаме верни отговори и със сигурност можем да покрием "Среден 3", обясни Елена Русева.

Тя изрази мнение, че трябва да се наблегне на това учениците да пишат повече, защото сега проблем е, че децата и младежите трудно могат да конструират текст, да пишат теза и да я защитават. Според нея е необходимо част от материала по математика да отпадне - за пример даде натоварената програма в десети клас, където в момента се учи геометрия, стеометрия, алгебра.

"Напоследък се говори за компетентностен подход, който ни учи на практически знания, практически умения, не толкова на сухата материя. Обаче и тук според мен не трябва много да се залита в тази посока, защото ние няма как да имаме практически умения и знания, ако нямаме базата, фундаменталните неща, които са най-важни", посочи възпитаничката на СУ "Цар Симеон Велики".

Учениците в България нямат достатъчно силна мотивация. А причината е, че в обществото липсват тези примери, които да показват на децата и младежите, че наистина който учи, той ще сполучи, каза още Елена Русева.

Новият екип в Министерството на образованието дойде със заявка за реформи. Предлаганите промени включват по-малко текущи оценки по учебните предмети, различни дни за националното външно оценяване в седми и в десети клас, по-късни дати за изпитите за седмокласниците и праг на броя домашни. Ако промените бъдат приети, те могат да влязат в сила още от 15 септември.

Повечете по темата можете да чуете в звуковия файл.

Споделете

Необходимо ли е осъвременяване на учебните програми

БНР подкасти:

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

За БНР

Радио Видин