Проф. Георги Рачев: Летата във Видин са толкова горещи заради средиземноморските черти на климата

Ще зачестяват ли екстремните промени във времето и как да противодействаме на екстремните метеорологични явления? 

По темата разговаряхме с климатолога проф. Георги Рачев.

Радио ВИДИН: Темата на всяко лято, поне изразена от хората е, че никога не е било толкова горещо. Тук във Видин се понатрупаха няколко тежки дни, но каква е истината реално?

"Аз винаги много съм се радвал, когато някой младеж на 25-30 години казва, че никога не бил помнил такива горещини, студове или такова страшно време. Няма как на 30 години да помниш повече от 15. Аз винаги съм казвал, че годините при нас, климатолозите, са от съществено значение и са в плюс, защото не само, че помним много, но сме и чели за какво става дума. Видин се отличава с много интересен климат. Много често в този климат има малко такива средиземноморски черти. Видин винаги си е бил топъл, дори горещ, през отделните години и най-вече през летата. Живеем сега в новата нормалност, в новото време, и летата стават все по-топли и по-топли. Глобалното затопляне може да бъде видяно с просто око върху агробизнеса, върху естествената растителност и върху поведението на една купчина от животинския свят, да не говорим за хората. Става по-топло и ще продължи да става по-топло. Това по-топло се изразява във факта, че т. нар. горещи вълни може да не отбелязват някакви феноменални стойности, високи такива, но са продължителни, тоест става така сравнително по-дълъг периодът. Едновременно с това мога да кажа, че се наблюдават и други неща: ранни есенни слани, късни пролетни слани, но пък валежите от сняг общо взето понамаляват - както по продължителност на задържането на трайната снежна покривка, така и по количеството на твърдия валеж. Като понятие това е съвременното метеорологично време, в което живеем. Притеснителното е, че ние нямаме историческа обосновка, нямаме исторически дадености, на които да стъпим и да погледнем напред във времето. Било е по-топло на няколко пъти в съвременната история, 2-4-хиляди години назад. Нямаме данни поради простата причина, че от 150 години антропогенната дейност, човешката дейност, е в такива размери, че малко или много модифицира, замазва и разводнява естествените цикли, през които преминава климатичната система. Това е тревогата, защото след 10-20 години, ако беше само на природен цикъл, лесно можехме да дадем прогноза. Тъй като вече участваме и ние хората, променяйки по много неща, променяйки лицето на Земята, обработваеми плочи, антропогинизирани площи, водни площи... ние непрекъснато променяме разпределението и преразпределението на лъчистата енергия, т.е. на енергията на Слънцето, което се отразява на влажността на въздуха, на температурата, а оттам следват една купчина следствия, които трудно могат да бъдат предвидени за много дълъг период от време. Това са нещата, това е съвременната реалност, това е новото в климатичната история не само на Видин, не само на България, а на Европа и на целия свят".

Радио ВИДИН: Както през юли винаги е по-горещо, а хората казват, че не си спомнят такива дни, през юни пък, когато е най-дъждовно, се говори, че такива валежи не е имало. Този юни също беше изключително дъждовен, случиха се редица наводнения в Северозападна България в резултат от тях.

"Няма да се връщам, аз много обичам да припомням някои неща, но няма да се връщам в миналия век, няма да се връщам пов времето на баба, прабаба и прадядо, а ще спомена само 2005 и 2014 година. 2014 е само на 9-10 години от нас. Спомнят ли си хората какво лято беше тогава? Не си спомнят, защото човек притежава тая прекрасна способност да забравя нещата много бързо. Това беше най-студеното лято през последните 20 години, при положение че от 1990, та дори от 1987, имаме трайно повишение на температурите не само в северното полукълбо, но и в Европа. Хората просто не помнят и понякога дори е удобно като кажат "въх, нищо не помня", но това е и нещо като оправдание на собственото ни безсилие да управляваме климата. Ние не можем да го управляваме. Няма нещо изключително в промяната на климата. Тенденцията е ясна, не само за Видин - повишаването на средномесечните температури, зачестяване на крайните прояви на метеорологичното време в смисъл, че нашата икономика, селско стопанство, промишленост, те са тясно свързани с метеорологичното време. Икономиката е оразмерена на някакво средно. Всякакви отклонения - към по-студено, към по-топло, по-влажно, по-сухо, водят до промяна на материалната база на промишлеността и на селското стопанство, а оттам се отразяват на нашите пари и хората все повече и повече страдат. Колкото по-развита е една държава, толкова по-зависима е тя от капризите, в двойни кавички, на метеорологичното време".

Радио ВИДИН: Там е проблемът: тези топли периоди наливат вода в мелницата на темата за глобалното затопляне, която се преекспонира.

"Съвсем нормално е това нещо. Много често го казвам, в момента големите монополи, големи международни транснационални компании притежават огромни средства. Няма никакъв проблем да си купят един професор, да си купят телевизия, вестник, сайт, могат да си създадат такива, да не говорим, че могат да си създадат цял проект като Грета Тунберг. Ако забелязвате, напоследък много-много не я споменават. Тя вече не е малко момиченце, а е пълноценен европейски гражданин и вече я арестуват най-редовно при нарушаване на полицейски заповеди. Ето ви един проект, създаден проект, аз съм убеден, че е създаден. Използването от този проект на едно сравнително болно момиченце, защото тя има определен такъв ефект на Аспергер, използва се по доста брутален начин. Да, имаме проблем. Този проблем е повишаване на температурите и невъзможността да дадем реалистична оценка на прогнозите, защото те са модифицирани от нашата дейност. Това е цялата история. Това нещо, например, ето, да направим нисковъглеродна икономика, кръгова икономика, всичко това е много полезно, много ценно. Вътре обаче седят огромни пари. Тези пари, аз ако съм монополист и аз ако съм ръководител на такава, как да кажа, такава голяма компания - ще искам да ги взема, защото държавата, давам пример Щатите отделиха 369 милиарда за справяне с климатичните промени... 369 милиарда - звучи много добре, всеки иска да се докосне до тази баница, още повече че това са финанси на самата държава. Оттук следва едно глобално разпределение на тези парични потоци. Аз гледам по-оптимистично на нещата, защото и друг път сме си го казвали с Вас: никога светът не е бил толкова богат, колкото в момента. Станахме 8 милиарда, ядем два пъти повече, отколкото трябва, движим се, пътуваме навсякъде по света, хората видяха, че и на другите места има нормални хора, мислещи като тях, нежелаещи да има война, общо взето светът е много нахранен. В това няма нищо лошо. Нататък трябва да разберем нещо, което да ни светне в главата: че ние сме в една кошница. Ще дам един пример, много пресен. Световната организация по енергия МАЕ излезе с доклад, че тази година се очаква добивът на въглища да достигне 8.5 милиарда тона. Никога досега светът не е добивал толкова много. Това е най-мръсното производство по отношение замърсяването на приземния въздух, било то за енергетика или промишлени нужди. Сега забележете: 70 % от тези тонове се потребяват в Китай и Индия. Европа и САЩ, които направиха невероятен скок в нисковъглеродната икономика и спиране на добива на въглища като най-силнозамърсяващ атмосферата, участват едва с 10 %. Останалите страни в този свят участват с 20 %. Ние какво и да направим, не можем да спрем замърсяването без Индия и Китай. Простичко и ясно. САЩ са намалили производството на въглища в последните 3 години със средно около 15 % годишно, а Европа ги е намалила с повече от 25 %. Ние практически, Европа и Щатите, не добиваме и не използваме въглища така, както е било навремето... Какво правим в Африка обаче? Един Господ знае. Китай и Индия продължават да увеличават своите енергийни мощности на въглища, защото имат крещяща нужда от енергия. Макар че Китай е на едно от първите места, да не кажа на първо място, по инсталиране на волтаици и вятърни перки и води напред, пак не му достига енергия. Тази държава има нужда да я добива от въглища. Това е само един щрих в цялата картина, която показва, че ние сме в една кошница и не може само ние с Вас да спазваме само определени правила, а другите да си правят каквото намерят за добре. Икономика, икономика, икономика... а тя е свързана с колосални пари. Докато този проблем не бъде поставен и разрешен, аз съм скептичен, че нещо може да се оправи за опазването на атмосферния въздух. Въглеродните емисии продължават да растат, макар и с по-бавни темпове".

Радио ВИДИН: Ако не греша, най-висока температура в България е измерени преди или по време на Първата световна война.

"Точно така".

Радио ВИДИН: Въпросът е, можем ли да станем свидетели на повече от 46 градуса?

"Един от рекордите, който по-голямата част от моите колеги климатолози сериозно оспорваме... през 1916 година в Садово - 45.2 ºC, на 5 юли. Този рекорд, който ние признаваме, е от 5 юли, само че 2000 година. В Пловдив точно 45 ºC. Този рекорд в Садово е много съмнителен, аз съм виждал първоначалните данни, така да кажем, суровите данни. Никъде около Садово няма измерени такива високи температури. Докато в Пловдив околните станции потвърждават възможността и реалността тези 45 ºC през 2000 година да бъдат реални. Аз бях в 16 часа следобед в Карнобат тогава. Спомням си много добре каква пещ беше на пътя за София. Нищо неестествено няма този рекорд да бъде подобрен, макар и вече по-труднично, с по-малко - 46 градуса, при благоприятни синоптични условия, могат да бъдат наблюдавани в България. Нищо неестествено няма да бъде подобрен максималният рекорд".

Радио ВИДИН: Какво да очакваме от идващия август?

"Щях да кажа слогана на едно питие, мека топлина. Август по температури винаги е бил доста близък до юли, макар и с една-две десети малко по-ниски са средните месечни температури за август. Той е по-сух определено, на много места в България е месец с минимални валежи. В България слънцето вече е доста по-ниско над хоризонта. Продължителността на деня в края на месеца ще падне от 14 на 13 часа и половина. Няма да е така силно, както е през юли и юни. Всичко това е съобразено и с действителността: зреят плодовете, зеленчуците, културите. Чака ни хубав месец. И американският, и европейският модел, дават малко по-топъл месец, с около 0.5-1 ºC над нормата, а нормата е от около 22 ºC по високите котловинни полета до 23-24-25 в района на Северозападна България, дори достигат до към 26 по долината на Струма и долното поречие на Марица. Валежите ще бъдат много малко, между 30 и 50 литра на квадратен метър. По Черноморието със сигурност ще бъдат около 30, в планините - естествено повечко, на места до 100 литра, ще бъдат съсредоточени обикновено в няколко валежни дни, те са 2-3. Веднъж на 10 години през август месец се получават и хубави бури, които дават хубави и обилни валежи. Това е максимумът, който е измерен за интензивен валеж в района на Свети Константин и Елена - 343 литра са паднали за 6 часа. Във Варна - 240 литра. Това е абсолютният максимум на интензивен валеж в България. Така или иначе август е хубав, мек, топъл, на места - горещ, ще го видим в петък, даже в четвъртък и събота. Отново Видин ще достигне 38-39 ºC, даже ще се доближи до 40. Следва едно захлаждане, което ще дойде първо при вас. Температурите отново ще паднат с 10-12 градуса и след два дни - отново ще се върнат до 30 и няколко - така, както трябва да бъде през август".

Радио ВИДИН: Докога в България продължава лятото? Септември доста често е с изненадващо високи температури.

"През септември са възможни т.нар възврат на студ - рядко да се промени атмосферната циркулация. Например, в Западна Европа от една седмица, докато при нас е топло, там е хладно и вали. Тази седмица там също ще бъде хладно. При нас ще бъде доста топло. Септември става все по-топъл и по-топъл, не само септември, но и октомври. Лятото е най-дългият сезон в България, защото ние се намираме в тази най-южна част на умерения климатичен пояс. Лятото продължава, зависимост от надморската височина и позицията на града, 100-110 дни. Всичко това говори за високи дневни температури и високи минимални температури, за да може да обясним какво е лято. За да има температура над 24-25 градуса... иначе бавно преминаваме към есента. За мен септември месец, не само за мен, за моите колеги, особено по отношение на редица показатели, повечето години този месец, да кажем 3 от 5 години, септември си става летен месец. Като почнат децата училище на 15ти, идва едно много интересно време, което е прелюдията към есента. Сутринта го изпращаш детето на училище с якенце, на обед то се прибира по тениска и якето го няма, забравено е някъде. Това показва тези сутрешни ниски температури, а на обед вече стават летни. Все пак септември, втората му половина най-вече, вече си е есенен месец. Денят и нощта стават равни, настъпва астрономическата есен. Нормално е тя да бъде забавена, да бъде доста по-мек климатът. Съвременната реалност отнася септември по-скоро към летните месеци, отколкото към същинската есен".