Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Иван Гаврилов - един родолюбец от Северозапада

13
Снимка: радио Видин

В този брой на "Калейдоскоп" ще ви срещнем с професор Иван Гаврилов - хирург-онколог по професиярадетел и опора на българската история по призвание и меценат на български училища и православни храмове. Един човек, подкрепящ българското във всичките му измерения. 

С професора се срещаме в Брегово. В навечерието на 24 май той посети училище "Св. св. Кирил и Методий", където се срещна с учителския колектив, дари на училището исторически книги и етнографската карта на България, подари и екскурзия на учениците до Букурещ. 

Самият той се определя като обикновен българин. Роден е в село Василовци, Ломско, на 29 април 1955 година. Баща му е ветеринарен лекар, майка му - домакиня. И двамата обичат изкуството, затова участват в самодейния театър в Монтана. Възпитават у него интерес към образованието, културата и историята. Спомня си с уважение и любов своите прародители. Неговият прадядо е загинал на връх Чеган, а  неговите последни думи са били: "Ако не превземем Чеган, аз няма да мога да гледам децата си в очите." Прабаба му Лозана остава вдовица на 34 години с 4 деца на ръце, а дядо му, единственото момче, става глава на семейството на 13 години.  И днес портретът на неговия прадядо стои на важно място в дома на професора. 



Учи в училището в село Горна Ковачица, продължава прогимназия в училището в село Бели мел, тук попада на един невероятен учител Лиляна Борисова, която е негов класен ръководител и преподава биология. Интересът му към биологията се засилва под нейно влияние. Продължава гимназия в Монтана, където семейството се премества. 

Професорът има мечта - да стане археолог, да открива непознати древни светове, съдбата обаче му е определила друго - да тръгне по стъпките на медицината. 

Става лекар и това не е случайно, в рода му има доста лекари, а и майка му смята, че най-уважаваната професия е тази на лекаря и го съветва да кандидатства медицина. Дядо му по майчина линия от Горна Ковачица умира от рак и това донякъде определя завоя на проф. Гаврилов към медицината. Кандидатства медицина, приет е, а първото му работно място е в поликлиниката в Монтана. През 1981 година се явява на конкурс за научен сътрудник 3 степен в Националния център по онкология, печели го и така започва неговият възход в професионалната кариера. Следват три хирургични специалности, началник отделение, началник клиника. Днес завежда Клиника по гръдна хирургия, с две отделения - бял дроб и гърда, с 1300-1400 операции годишно и с 43 легла, 20 души персонал.
Първоначално започва да спасява оцелелите реликви в родното си село Василовци, а днес благодарение на него е изградена старата черква, училището и всички паметници. Учредява и дава "Стипендия за родолюбие" за ученици. През 2014 година той учредява стипендия за двама ученици от природо-математическата гимназия в Монтана, която той е завършил. 
За родолюбивата си дейност проф. Гаврилов е удостоен със званието "Почетен гражданин на Монтана".



СЕВЕРОЗАПАДЪТ 
"И се мъча по всякакъв начин нашият край да стъпи на краката си и в духовно и в материално отношение и да бъде пример и в ЕС... За мен няма разлика между хората, всеки е безценен, Божие творение на съответното място. 
Безкрайно се гордея, че съм роден в село Василовци, защото на 9 септември селото е било 5 000 жители и има невероятна история. Има много обаятелни личности и до ден днешен. Но една невероятна личност с републикански мащаб е поп Димитър Иванов, ломският съзаклятник. успява да организира през 1856 година 3500 въстаници в комитети. ..До края на дните си е свещеник и участник във ВНС. На центъра на селото има скромен паметник на мястото на къщата, където той е живял. 
МЕДИЦИНАТА 
"Много четях, обикновено нощем, аз съм нощна птица. Беше трудно, медицината е трудна специалност, но когато ти е интересна, нещата вървят... 5 държавни изпита взех за 20 дена, не сам се явил на нито един изпит без да съм подготвен, много четях. 
Не мога да си представя, че пред мен ще застане болен човек и аз няма да знам нищо. Не че се хваля, просто няма как да си представиш, че ще бъдеш половин лекар, с такава нагласа завършвахме. Тогава медицината беше на невероятно ниво..."


ОНКОЛОГИЯТА
"Онкологията се е развила, лошото е, че здравната ни култура в това отношение въобще не е мръднала. Над 60 вида са онкологичните заболявания, където разковничето е да предвариш събитията. Предварването на събитията е да не допуснеш ситуация, която води към онкологичен процес, или да я откриеш навреме. Ранното откриване води до над 90% трайно излекуване. Лошото на тези болести, че при ранното откриване няма никаква клиника. Хората въобще не се трогват, че са на определена възраст, не знаят основни органи или болести онкологични при мъжа и жената,  когато едно време имаше здравеопазване на едно съвсем друго ниво, нещата бяха много по-добре. Ние бяхме съизмерими... Днес проблем е на хората от селата да стигнат до града, а като стигнат до града... става едно ходене по мъките, което за онкологията е катастрофално. Защото , когато диагностицираш късен случай, ти лекуваш последствията, а последствията не се лекуват. Не можеш да пречупиш болестта в последната ѝ фаза, но можеш да я пречупиш в началото. Сега пак се опира до човешкия фактор. Не случайно някои лекари ги търсят много, други не ги търсят. И не случайно тези, които ги търсят, са претоварени и преуморени... При нас нещата не вървят в правилната посока...
Аз си мисля, че една правилна държавна политика в тая насока ще даде доста добри резултати. Просто парите , които се дават по клинични пътеки трябва да бъдат пренасочени, и да има много добра отчетност... Всеки човек, който е навършил определена възраст е предразположен към онкологично заболяване. Статистиката показва, че в България регистрирани, лекувани и наблюдавани са 30 000 жени от рак на гърдата, 4050 ново заболели всяка година, от тях 80% са над 35 години, 1300 умиращи всяка година, това значи, че всяка жена, навършила 20 години трябва да ходи веднъж годишно на гинеколог и веднъж годишно на мамолог, задължително! А жените, които са навършили 40 години - на 7-8 месеца, точно, защото нямат никакви оплаквания, това са т.нар. профилактични прегледи..."

На слушателите на Радио Видин проф. Гавриов пожела: "Да се обичат и да се уважават! Да не губят кураж... Всеки според силите и възможноститет си да помага... Но най-важното да запазят добротата си!" 

Повече може да чуете в прикачения звуков файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 17 ноември 2024 година

Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..

публикувано на 17.11.24 в 12:31

Времето лети толкова бързо, защо да умираш?

В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..

публикувано на 17.11.24 в 08:00

Да проверим дали всичко, което търсим, се крие в библиотеката

„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..

публикувано на 15.11.24 в 16:45

Отбелязваме Европейския ден на музикотерапията

В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..

публикувано на 15.11.24 в 15:54

От страст към професия - как Мария превърна любовта към сладкарството в своя мисия

За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..

публикувано на 15.11.24 в 15:00

Живот, изпълнен с любов: Котето Мими, което получи втори шанс

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана .  Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..

публикувано на 15.11.24 в 14:00

В Деня на четенето с призив: Нека четем всеки ден

След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000  участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..

публикувано на 15.11.24 в 13:00