Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Актът е насочен срещу сливането на политическата власт, едрите икономически интереси и медиите

Със закон Европейският съюз насърчава независимата журналистика

Нов европейски орган ще следи за защитата на медийната свобода

Снимка: Радио Видин

Европейският акт за свобода на медиите беше приет на първо четене от Европейския парламент.

С него се гарантира защитата на журналистите от натиск и от употребата на всякакви методи за подслушване и следене. Целта на нормативния документ не е да цензурира или да регулира медиите, а да отхлаби хватката на бизнеса и на властта, за да създаде необходимата среда за независима журналистика, обясни Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, съдокладчик по регламента.

"Платформи, които се намират извън Европейския съюз, имаха право да цензурират европейски медии и да свалят медийни публикации. Сега това ще може да става много трудно. Целта на този европейски акт е създаване на условия за независима журналистика. В този закон се говори и за осветяване на собствеността на медиите. Трябва да се посочва какви са финансовите източници, какви са спонсорствата. Читателят трябва да има лесен достъп до тази информация". 

Всеобщият акт за свобода на медиите, който слага край на тенденциозното разпределение на евросредства, чрез което се бетонира политическото влияние в редица държави, е продиктуван от спада на доверието към обществени и частни медии, достигнало критична точка, посочи Марин Лесенски, програмен директор Програма "Европейски политики и гражданско участие" в институт "Отворено общество".

"Проблемите с журналистиката съществуват отдавна. В България през целия Преход се опитваше да наложи независимата журналистика като един елемент на демокрацията, но един от проблемите, който се появи и влоши ситуацията, е точно навлизането на социалните медии. Това показа проблема на традиционните медии. Източниците на финансиране, изобщо целият начин на функциониране на традиционните медии, беше поставен под въпрос, трябваше да се търсят нови начини. Позитивна оценка давам на този акт, който иска да даде независимост на журналистите и медиите от външни влияния. Това, което се опитва да направи новото законодателство, е да бъде поставено на европейски основи, т.е. във всички страни. Важно е да има един независим борд, съставен от професионалисти, който ще бъде независим дори от Европейската комисия, ще съблюдава за изпълнението на правилата в отделните държави".

Европейският борд, който ще бъде създаден, за да наблюдава независимостта на медиите, трябва да действа внимателно, защото не добре преценените мерки могат да преминат в цензура, обясни още експертът. Новият орган ще бъде правно и функционално независим от Комисията и ще действа самостоятелно.  

"Един от основните проблеми е за налагането на цензура, когато се регулират медиите, защото този метод може да се използва двуяко. Затова толкова внимателно се действа, може би затова този медиен борд ще решава... Имаше и други съпротиви, казвам го, за да се види колко е трудна тематиката. От този закон се изисква издателите да не могат да се намесват в работата на медиите, но страни като Германия - там съюзът на издателите се противопостави на това нещо, там считат, че самите те имат право на определена политика, която трябва да се следва, че не може да има пълна независимост. Това е много трудно да бъде постигнато, този баланс между свободата на изразяване, свободата на медиите и това да бъде отговорна информацията, която се предоставя. Другото, което ще бъде много трудно да се направи, е поставянето във фокуса на социалните медиите. Върви спор дали те са медии, дали имат медийни функции, но по-скоро са платформи...".

Все по-трудно става доверието към медиите да се върне, отбеляза още той.

"В традиционните медии все още има голямо доверие, но общото недоверие към авторитети, политици и институции, се пренася и към медиите. Виждаме как беше разрушено доверието в печатните медии, във вестниците, това премина към друг тип медии. Много е трудно да се върне това доверие. Това е един от проблемите: непроверена и недостоверна манипулация, например, някой път хората ги пренасят от една на другия медия, поставят ги под общ знаменател. Всеобщото недоверие води до поляризация и нефункционални общества".

Основните положения в регламента, подкрепени от Европейския парламент, са свързани със:

- забрана за използване на шпионски софтуер за проследяване и подслушване на журналисти; забрана за натиск към журналистите за разкриване на източниците си на информация;

- забрана за онлайн платформите като Фейсбук, Екс, Тик Ток и др. произволно да свалят качествено медийно съдържание;

- осветляване на финансовите източници на медиите;

- контрол върху разпределението на държавни и европейски средства за финансиране на медии;

- прозрачна и ясна собственост на частните медии и гаранция за защита на редакционната независимост от намеса на рекламодатели и спонсори; 

- финансиране на обществените медии на дългогодишна база, което да гарантира тяхната независимост;

- наблюдение на европейско ниво и в тясно взаимодействие с Европейската комисия, но независимо от нея, за концентрация на собствеността на медиите, за натиск върху журналисти, за зависимост на националните регулатори от политическата власт, за непрозрачно финансиране на медии - в България и другите държави членки; 

Към момента е трудно да се посочи дали една медия е независима, на мнение са видинчани. Затова според тях най-добрият вариант е новините да се подлагат на проверка чрез повече източници, защото преобладават фалшивите вести, обслужващи дадени интереси.

"Преди не беше така, но не е и изненада, защото са намесени пари и всякакви интереси, дали политически, дали независими... Трудно ми е да се доверявам, опитвам се, стига да имам времето, да проверява в повече издания какво пише по темата".

Европейският акт за свободата на медиите е регламент, което означава, че когато влезе в сила, текстовете в него ще се прилагат от държавите членки без възможност за интерпретации. Това се очаква да стане в началото на 2024 г., след като приключат преговорите със Съвета. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще има ли сняг тази зима

Защо настоящата зима ще бъде по-студена от миналата? За да отговори на този въпрос климатологът проф. Георги Рачев обясни, че трябва да има база за сравнение. Миналата година не е база за сравнение, защото тя беше най-топлата зима откакто съществуват метеорологични наблюдения в България с температури почти 3 градуса над нормата.  "А съвременната..

публикувано на 28.11.24 в 16:37

Село Ослен Криводол с награда от екологична кампания

Село Ослен Криводол в община Мездра получи първа награда в категорията "Най-малкото населено място с голямо въздействие" в кампанията "Искам да съм полезен... рециклирай ме!" за 2024 година и парична награда от 1000 лева. Населеното място за втора година участва в инициативата, разказа Диана Иванова- председател на местното читалище "Развитие..

публикувано на 28.11.24 в 16:33

Всеки квартал на Враца ще има свой цвят при изцъфтяване на дърветата

Засадени са още 500 дървета и храсти във Враца. В поредната инициатива на кампанията "Зелена Враца" бяха озеленени кварталите:  "Дъбника", "Сениче", "Младост", "Медковец", "Металург", "Самуил", "Бистрец" и "Кулата", както и централна градска част. Новозасадените дървета са липа, акация, японска вишна, индийски люляк, розова акация, див рожков,..

публикувано на 28.11.24 в 16:29
Проф. д-р Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Видинското царство е просъществувало до 1422 година

Днес на терена на разкопките на Античния римски град Бонония във Видин ръководителят на екипа доц. д-р Здравко Димитров представи информация за проучванията. Над 200 находки са открити за краткия период от разкопките през този сезон, като те продължават. На събитието присъства и изтъкнатият български археолог и специалист по Средновековна история..

публикувано на 28.11.24 в 15:34

Шкумбата в "Час при зъболекаря"

Известният български комик и шоумен Димитър Туджаров - Шкумбата гостува в рубриката "Час при зъболекаря". Той се върна години назад, за да си спомни първата си среща със зъболекаря и я определи като много трудна: "Вътре нещо бучеше: бзззз... Не беше страшно, но втори път гледах да не отида на зъболекар и си миех зъбите всяка сутрин, даже и..

публикувано на 28.11.24 в 12:25
Майкъл Флетли

В "Музикална зона" на 28 ноември 2024 слушаме Ронан Хардиман

Ронан Хардиман е ирландски композитор, роден в музикално семейство, където трите му сестри и един брат свирят на традиционни ирландски инструменти. Стартирайки с поп и рок музика, по-късно се ориентира към материал, следващ ирландските традиции. Един от върховете в творческата му кариера е създаването на музика за спектакъла на Майкъл Флетли..

публикувано на 28.11.24 в 09:00

Подпомагат млади фермери и малки земеделски стопанства

По две интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони могат да кандидатстват земеделските стопани. Отворен е приемът на заявления за подпомагане на млади фермери и на много малки земеделски стопанства. До дни се очаква да бъде отворен приемът на заявления за стартова помощ и за нови земеделски стопани. Проектните..

публикувано на 27.11.24 в 17:45