Димитър Ганев: Липсва дългосрочна стратегия за демографската криза

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Димитър Ганев в ''Посоките на делника'', 12 октомври 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ниската раждаемост, ниските доходи и миграцията са основните три причини за демографската криза в България. Това сочат данните от проучване на "Тренд" за нагласите на българите спрямо демографската криза и емиграцията.

Анализът беше представен на дискусията "Готови за бъдещето? Демографската картина - цената на неравенствата", по време на която вицепрезидентът, евродепутати и експерти се обединиха около мнението, че демографията трябва да е новата национална цел пред страната.

На въпроса коя е основната причина за демографската криза, 25% от участвалите в проучването отговарят ниската раждаемост, също 25% - ниските доходи, 15% - миграцията, 11% - липсата на сигурност, 7% - високата смъртност, а 6% - политическата нестабилност.

Радио ВИДИН: Представихте статистически данни за нагласите към демографската ситуация, които са притеснителни.

"Тя ,демографската ситуация, като цяло е притеснителна. Това проучване просто внесе яснота в някои от причините според хората, но чистата статистика в последните повече от няколко десетилетия, повече от 2-3 десетилетия, сочи много неприятни тенденции".

Радио ВИДИН: Тези тенденции, дори да излезем извън статистиката, могат да бъдат обърнати, макар и с много работа. Не искам да се заблуждаваме, че всичко е приключило. Просто трябва работа.

"Преди всичко това е културен феномен, тази ниска раждаемост не е само в България, в целия Западен свят е. Проблемът тук е, че България е в дъното на класациите. Затова, разбира се, спомагат множество фактори. Освен ниската раждаемост, високата смъртност и емигрантството от страната. И трите фактора в комбинация, сериозно застъпени като мащаб, водят, за съжаление, до тази ситуация, на която сме свидетели. Относно проучването: там самите респонденти ясно заявяват, когато ги питате кои са основните фактори и причини за ниската демография, за ниската раждаемост, те казват на първо място доходи. Аз не съм склонен да хиперболизирам чисто експертно доходите като основен фактор и единствен такъв, но със сигурност са важен фактор. Какво може да се направи? Експертите по демография могат да отговорят много. Аз смятам, че мерки може да има. Тези мерки могат да дадат резултат. Трябва да се има предвид следното: те не могат да действат като магическа пръчка. Аз не смятам, че можем да обърнем демографската ситуация с някакви административни мерки, били те повече пари за второ или трето дете или подобни. Там, където има голям резервоар, който би могъл да спомогне за демографската ситуация, и доцент Бърдаров на форума, на който представихме данните, сподели това, аз споделям неговата теза - нашият резервоар се намира в трети страни - Украйна, Молдова, Македония, хора, които имат българско самосъзнание, културно близки са до нас, това са първите хора, към които трябва да се обърнем и да улесним съответно възможностите те да дойдат в България да работят, учат, да се развиват".

Радио ВИДИН: Освен икономиката, със сигурност имаме нужда от качествено образование, което да осигурява перспективи пред младите.

"Със сигурност. И здравеопазването, и образованието са все области, които пряко касаят демографията. Най-малкото - сравнете средната продължителност на живота в България с тази в Италия или в някоя от скандинавските държави. Става дума за разлика от над 10 години в средната продължителност на живота, което неминуемо се отразява и върху демографските числа".

Радио ВИДИН: Притеснителна е тази част за емиграцията във вашето изследване. От друга страна, в такъв свят живеем. Не само българите емигрират. Съществува си този копнеж по Запада.

"Данните са действително много притеснителни. 27% от всички запитани дали биха емигрирали от България декларират, че биха. Ако този процент не ви се струва жесток, аз мога да продължа с по-притеснителен такъв - а именно, 50%, половината от всички хора в България между 18 и 30 години, декларират че биха емигрирали. За да не бъдем толкова черногледи, да не завършим толкова песимистично, все пак 2/3 от всички тях казват, че биха се върнали в България. Тоест това не е опит за някаква максимална дистанция от България, за някакво загърбване на всичко това, което е родината за тях, а по-скоро е възможност за по-добра работа".

Радио ВИДИН: Вие сте от младото поколение. Спомняте ли си кога започнаха тези проблеми? Имате ли спомен в началото на века ситуацията да беше на такъв отлив?

"Ако гледате демографските числа относно раждаемостта, проблемът започва още от 50-те години. Населението обаче продължава да се увеличава до края на 80-те заради по-високата, по-голямата продължителност на живота, увеличаването на продължителността на живота в рамките на този период. Раждаемостта след 90-а година продължава да пада. Тази тенденция не спира. След 90-а година се появява един допълнителен фактор, който се нарича емиграция. Такава по времето на социализма практически няма поради обективни причини, свързани със спецификите на режима - затруднено пътуване, не се дава възможност за емиграция. Когато към този фактор - ниска раждаемост, добавиш и емиграцията, се получава този демографски колапс, на който сме свидетели в последните 30 години. Това не е спряло. Има определени зачатъци на оптимизъм, най-вече свързани с това, че не малка част от хората, които заминават в чужбина да учат, се връщат отново в България след като завършат своето образование".

Радио ВИДИН: Иска ми се политическата класа най-сетне да погледне на този проблем малко по-сериозно. Той е разрешим, но с дългосрочна среда.

"Аз също се надявам, но въпросът е, че, за жалост, българските политици много по-често мислят мандатно, т.е. да постигнат някакви резултати краткосрочно, което да им даде някаква подкрепа общественa, а дългосрочните цели, тъй като техните резултати се виждат много далеч във времето, те са свързани с отделянето на ресурс, който, пак казвам, резултатите от инвестирането на този ресурс ще се види много далеч във времето... Те не предприемат такива стъпки. Освен това, няма никаква приемственост между различните управления. Всеки, който идва нов, общо взето хваща химикала и започва отначало. Това е и резултатът, че нямаме демографска политика в тези няколко десетилетия".

Радио ВИДИН: Войната по пътищата, здравеопазването трябва да бъдат надпартийни, надидеологически даже. Всеки гледа по една-две години, както казвате.

"Точно така, точно така".

Радио ВИДИН: Ако погледнем Ирландия, виждаме че за 60-70 години населението нараства с над 6 милиона.

"Пак казвам - мерки има, прилагат се, има държави, в които има висока степен на ефективност. Няма да обърнем революционно, т.е. изведнъж няма да започнем да раждаме по 5-6 деца. Има културен фактор, който е много силен. Можем да направим много с мерки - освен икономически, либерализация на навлизането на такива общности в България, по-добро здравеопазване, по-добро образование. Няма никакво съмнение, че това ще даде ефект. Трябва да направим колкото можем повече. Тези мерки, които изброих, без съмнение ще дадат резултат".

Радио ВИДИН: Самият форум, на който участвахте заедно с политици и общественици. Има ли наистина желание за решаването на този проблем?

"Форумът беше на високо ниво. Като експертиза бяха едни от най-големите специалисти по тези въпроси. Видя се воля, предложения за решения, визия в тази посока. За съжаление, аз не виждам чуваемост от страна на елита по повод тези мерки".

Радио ВИДИН: Може да е заблуждаващо, но когато отида на една детска площадка във Видин - пълно е с дечица. Изненадващо много при това.

"Разбира се. Не казвам, че ситуацията е катастрофална. Проблемът е, че ако не се вземат мерки, след две десетилетия може да е наистина много тежко. Така България трудно ще функционира и ще поддържа своите системи заради тези демографски проблеми".