Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще има ли промишлена зона в село Раковица

4
Снимка: Радио ВИДИН

Инвеститор планира да изгради промишлена зона в село Раковица, община Макреш. Фирмата в момента обработва плантация от мискантус в село Киреево, с площ 1300 декара. Управител на фирмата е Юрген Айзеле. На пресконференция той обясни, че обемът на един тон мискантус е поне 9 кубични метра. Транспортът от плантацията до мястото за преработка е икономически изгоден, само ако е на 50 километра от плантацията. Фирмата се опитва да придобие собствеността върху терен в село Раковица със сградите на бившето ТКЗС. 

"В момента се опитваме, по този план, който сме сложили на масата, да придобием собствеността върху целия терен. Това са 70 до 80 декара, приблизително. Ще привлечем инвеститори от България и Европа, за да могат те да разположат производството си в тази промишлена зона. Ако някой от тези инвеститори, които в момента са заинтересовани, дойде сега и види този терен, той повече никога няма да се върне", заяви Юрген Айзеле (преводът е на Нели Ванкова).

Юрген Айзеле разказа, че преди 4 години попада на засята площ от 1300 декара в Киреево с мискантус, растението е познато като китайска тръстика. На височина достига до 3-3,5 метра. От растението се прибират само стеблата, комбайнът при прибирането ги отрязва на малки парченца. Един тон прибран мискантус заема 9 кубични метра. 

Фирмата е започнала да разчиства развалините, допълни Юрген Айзеле. Имат намерение да развиват нова индустрия, тъй като от мискантуса могат да се произведат различни продукти -  плочи за тераси и външен двор, гранулат за производство на пластмаса, изолационни плоскости в строителството, брикети, пелети и други. Планира се производството им да бъде именно до село Раковица. 

Управителят на фирмата заяви, че има подкрепата на Община Макреш и посочи, че все още не могат установят собствениците на малки терени, които са включени в големия терен от 7 хектара, към който има интерес. Планира се в Раковица да се установят следните производства: фирма за производство на гранулати за производство на пластмаса, фирма за производство на OSB плоскости - това са продукти, изработени от слепени частици от растенията, фирма за производство на пелети и брикети.

Герго Гергов е жител на село Киреево. От 2003 година до 2015 година е бил кмет на селото, след това до настоящия момент е общински съветник в община Макреш. Заяви, че има достатъчно компетентност по темата за засаждането на мискантус или т.нар. слонска трева.

"Някъде около 2007-а,2008-а,2009-а година фирма сключи частични договори с тази местност за ползване на тази земеделска земя за селскостопански цели. Сключиха се селскостопански договори с много хора, но на тази територия фирмата не можа да сключи с цялата площ, със собствениците, защото много от тях не живеят на територията на Киреево. Направи ми впечатление, за което бях уведомен като кмет, че там втората година не се засаждат селскостопански култури, а някакви корени. Поради което веднага отидох на место и установих, че това е някаква друга култура, която не е селскостопанска. Уведомих кмета на общината, който беше тогава Иван Каменов и съответно по негови указания извиках полицията. Тогава ме свързаха с госпожа Цветелина Бориславова. Разбрах, че фактически засаждането на този мискантус е от фирмата на Цветелина Бориславова. Опитах се да спрем засаждането до изясняване на случая", разказа Герго Гергов.

Тогава провели събрание със собствениците за целесъобразността от засаждане на мискантуса. По-късно се отказва. В продължение на 5 години плаща рента. Сега земята се стопанисва от Юрген Айзеле, разказа още Герго Гергов.

Собственик на кравеферма в село Раковица, община Макреш сигнализира за нарушения, според нея, от немски инвеститор. В два канала, които е изкопал, са падали крави, тъй като каналите са били на пътя на животните към пасищата. 

"До мен преди няколко, 3-4 години, се настани един немец. Който уж щял да прави пелети, прави нещо тука, не знам, нали това е друга тема, не е моя работа. Дойде, самонастани се, т.е. купи някаква сграда до мен и започна да се самонастанява в една друга, която е неразпределено имущество сградата. От бившето ТКЗС останало. Което всъщност, доколкото аз имам идея, за да я притежава някой, трябва да я закупи от Общината, защото тя е неразпределено имущество. Същият немец започна да копае едни много големи, дълбоки канали, които щяло уж за отводняване да служат. Значи досега 7 крави ми падаха. Информирах успоредно с това кмета на село Раковица, който много често го виждах при него, той не взимаше никакви мерки. Значи, каналите в момента се запълват", разказа Людмила Йолова, собственик на кравефермата.

Според Людмила Йолова старата сграда на ТКЗС-то е с квадратура около 2000 квадратни метра. Посочи още, че тя няма интерес към закупуването ѝ. След като подава сигнал до кмета на Общината, е подаден сигнал до Държавен фонд "Земеделие".

"Те дойдоха, земята отдолу е държавна, видяха каналите и доколкото знам са му дали предписание да зарине каналите... Защото на моите крави оттам им е пътят за пасището. И това се случва - падат кравите", обясни Людмила Йолова.

Кметът на Макреш Митко Антов каза, че не иска да взима страна, както и че Общината няма собственост на въпросното място. Уведомена е прокуратурата. 

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Стари народни песни изучават децата в Ослен Криводол

Занимания по пеене с децата на село Ослен Криводол започна Невена Йовчева. Тя е млад човек, не е местна, но живее в селото втора година. Има педагогическо образование, свири на няколко музикални инструмента и обича народните песни. С децата разучават песни от северняшкия край, сред тях има и автентични песни от селото: "Поканиха ме да..

публикувано на 24.07.24 в 15:00

Във видинския участък на Дунав няма регламентирани плажове

Плажовете по Дунав- в разгара на лятото тази тема вълнува хората, които обичат реката и с разрешение или без, в горещите дни търсят прохлада на брега на Дунав.  Едно от тези места е плажът в Ново село , който привлича хора от различни населени места със своите дадености - широка и удобна пажна ивица, чиста вода. Хората обаче изтъкват и..

публикувано на 24.07.24 в 14:28

Дизайнерка представя уникална колекция във Видин

Уникални рокли с приказна визия ще представи на първото си самостоятелно ревю модният дизайнер Иванка Найденова . Под мотото "Еклектика" авторката е събрала изцяло нови модели, ръчно рисувани, чрез прилагане на няколко японски текстилни техники.  "В последните четири месеца подготвям ревю на тема "Еклектика" - това е съчетание на различни..

обновено на 24.07.24 в 13:58

Опасностите на планината през лятото

Всеки сезон в планината има своите особености и те трябва да се имат предвид. Подценим ли обстановката, можем да пострадаме. Това каза ръководителят на Планинската спасителна служба в Берковица Сергей Рангелов и припомни, че времето в планина се променя много бързо. Затова туристите трябва да са подготвени с необходимата екипировка и да знаят как..

публикувано на 24.07.24 в 13:02

Четвъртокласник от Видин е приет в Софийската математическа гимназия

Четвъртокласникът Иван Пенчов Стоянов от видинското училище "Иван Вазов" е приет в Софийската математическа гимназия. Това е видинското дете, което постигна 99% на IQ тест, проведен в края на април 2023 г. във филиал на международната организация Mensa в Пловдив. Резултатът в „Менса България“ поставя Иван сред елитните 2% от населението на..

публикувано на 23.07.24 в 16:00

Фестивалът "Дунавски вълни"- забавления за малки и големи

За 13-та поредна година в град Видин се провежда фестивалът "Дунавски вълни" . Различното тази година е, че за пръв път работилниците и заниманията се провеждат в парк "Владикина бахча" .  Програмата на фестивала е много разнообразна -  има за всекиго по нещо, за малки и големи. Работилничките по дърворезба, рисуване и..

публикувано на 23.07.24 в 15:44

Над 600 килограма от декар е средният добив на пшеница във Видинско

Приключва жътвата на есенници в област Видин. Добивите са прилични, качеството на зърното е добро. Това каза в "Земята, която ни храни" Жечко Андрейнски, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите:  "От 650 до 670 кг. от декар са добивите от пшеница в региона, качеството на зърното е много добро. При ечемика добивите са също между 550 и..

публикувано на 23.07.24 в 15:16