Ще има ли промишлена зона в село Раковица

публикувано на 18.09.23 в 13:10

Снимка: Радио ВИДИН

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Репортаж на Йорданка Петрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Инвеститор планира да изгради промишлена зона в село Раковица, община Макреш. Фирмата в момента обработва плантация от мискантус в село Киреево, с площ 1300 декара. Управител на фирмата е Юрген Айзеле. На пресконференция той обясни, че обемът на един тон мискантус е поне 9 кубични метра. Транспортът от плантацията до мястото за преработка е икономически изгоден, само ако е на 50 километра от плантацията. Фирмата се опитва да придобие собствеността върху терен в село Раковица със сградите на бившето ТКЗС.

"В момента се опитваме, по този план, който сме сложили на масата, да придобием собствеността върху целия терен. Това са 70 до 80 декара, приблизително. Ще привлечем инвеститори от България и Европа, за да могат те да разположат производството си в тази промишлена зона. Ако някой от тези инвеститори, които в момента са заинтересовани, дойде сега и види този терен, той повече никога няма да се върне", заяви Юрген Айзеле (преводът е на Нели Ванкова).

Юрген Айзеле разказа, че преди 4 години попада на засята площ от 1300 декара в Киреево с мискантус, растението е познато като китайска тръстика. На височина достига до 3-3,5 метра. От растението се прибират само стеблата, комбайнът при прибирането ги отрязва на малки парченца. Един тон прибран мискантус заема 9 кубични метра.

Фирмата е започнала да разчиства развалините, допълни Юрген Айзеле. Имат намерение да развиват нова индустрия, тъй като от мискантуса могат да се произведат различни продукти - плочи за тераси и външен двор, гранулат за производство на пластмаса, изолационни плоскости в строителството, брикети, пелети и други. Планира се производството им да бъде именно до село Раковица.

Управителят на фирмата заяви, че има подкрепата на Община Макреш и посочи, че все още не могат установят собствениците на малки терени, които са включени в големия терен от 7 хектара, към който има интерес. Планира се в Раковица да се установят следните производства: фирма за производство на гранулати за производство на пластмаса, фирма за производство на OSB плоскости - това са продукти, изработени от слепени частици от растенията, фирма за производство на пелети и брикети.

Герго Гергов е жител на село Киреево. От 2003 година до 2015 година е бил кмет на селото, след това до настоящия момент е общински съветник в община Макреш. Заяви, че има достатъчно компетентност по темата за засаждането на мискантус или т.нар. слонска трева.

"Някъде около 2007-а,2008-а,2009-а година фирма сключи частични договори с тази местност за ползване на тази земеделска земя за селскостопански цели. Сключиха се селскостопански договори с много хора, но на тази територия фирмата не можа да сключи с цялата площ, със собствениците, защото много от тях не живеят на територията на Киреево. Направи ми впечатление, за което бях уведомен като кмет, че там втората година не се засаждат селскостопански култури, а някакви корени. Поради което веднага отидох на место и установих, че това е някаква друга култура, която не е селскостопанска. Уведомих кмета на общината, който беше тогава Иван Каменов и съответно по негови указания извиках полицията. Тогава ме свързаха с госпожа Цветелина Бориславова. Разбрах, че фактически засаждането на този мискантус е от фирмата на Цветелина Бориславова. Опитах се да спрем засаждането до изясняване на случая", разказа Герго Гергов.

Тогава провели събрание със собствениците за целесъобразността от засаждане на мискантуса. По-късно се отказва. В продължение на 5 години плаща рента. Сега земята се стопанисва от Юрген Айзеле, разказа още Герго Гергов.

Собственик на кравеферма в село Раковица, община Макреш сигнализира за нарушения, според нея, от немски инвеститор. В два канала, които е изкопал, са падали крави, тъй като каналите са били на пътя на животните към пасищата.

"До мен преди няколко, 3-4 години, се настани един немец. Който уж щял да прави пелети, прави нещо тука, не знам, нали това е друга тема, не е моя работа. Дойде, самонастани се, т.е. купи някаква сграда до мен и започна да се самонастанява в една друга, която е неразпределено имущество сградата. От бившето ТКЗС останало. Което всъщност, доколкото аз имам идея, за да я притежава някой, трябва да я закупи от Общината, защото тя е неразпределено имущество. Същият немец започна да копае едни много големи, дълбоки канали, които щяло уж за отводняване да служат. Значи досега 7 крави ми падаха. Информирах успоредно с това кмета на село Раковица, който много често го виждах при него, той не взимаше никакви мерки. Значи, каналите в момента се запълват", разказа Людмила Йолова, собственик на кравефермата.

Според Людмила Йолова старата сграда на ТКЗС-то е с квадратура около 2000 квадратни метра. Посочи още, че тя няма интерес към закупуването ѝ. След като подава сигнал до кмета на Общината, е подаден сигнал до Държавен фонд "Земеделие".

"Те дойдоха, земята отдолу е държавна, видяха каналите и доколкото знам са му дали предписание да зарине каналите... Защото на моите крави оттам им е пътят за пасището. И това се случва - падат кравите", обясни Людмила Йолова.

Кметът на Макреш Митко Антов каза, че не иска да взима страна, както и че Общината няма собственост на въпросното място. Уведомена е прокуратурата.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Ще има ли промишлена зона в село Раковица

Галерия

Двойки с репродуктивни проблеми могат да кандидатстват за финансова помощ от Община Видин

Школа по керамика отваря врати във Видин (снимки+видео)

99% от горските пожари са в резултат от човешка небрежност

Театрален фестивал представя 15 заглавия на три сцени във Враца

Обявиха обществена поръчка за саниране на жилищна сграда в Кула

Цветомир Оприн - младежът, който не се плаши от студа и мнението на другите

Литературни таланти от Враца получиха признание за своите творби

За БНР

Радио Видин