Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не е криза или катастрофа, а колапс

Проф. д-р Надежда Илиева: През 2040 година населението на България ще достигне около 4,5 милиона души

Видинска област е в най-неблагоприятно демографско състояние

Проф. д-р Надежда Илиева, БАН
Снимка: БГНЕС
Защо България продължава да се топи? 

Защо сме единствената държава в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-висок отрицателен естествен прираст? 

Обратим ли е демографският колапс?

Потърсихме за коментар проф. д-р Надежда Илиева от БАН.

Радио ВИДИН: Поглеждайки към демографската картина - за криза или за катастрофа говорим?

"Аз, за съжаление, съм от тези, които са доста песимистично настроени. Бих я определила като колапс. Демографската система е като един постоянно свързан процес и в един момент, когато се пристъпи едно прагово критично състояние, тогава говорим за невъзвръщаемост, за невъзстановяване на тази система".

Радио ВИДИН: Защо сме единствената държава в света, която повече от 30 години е в топ 3 на страните с най-висок отрицателен естествен прираст? Политическата класа ли е виновна?

"Никога не може да се каже, че една точно конкретна причина е виновна за тези процеси. Над тях влияят много комплексни фактори, като се започне от икономическата криза, от социалната несигурност, от некомпетентните политици също, от нестабилността в доходите, от застаряване на населението... Ние по принцип като погледнем демографската картина по отношение на раждаемостта и смъртността - реално погледнато при нас основния проблем е много високата смъртност, която се дължи основно на застаряване на населението. Тези причини са комплексни, не можем да кажем, че точно определена причина е водеща".

Радио ВИДИН: Северозападна България ли е най-пострадалият регион в последните 30 години?

"Да, така е, въпреки че имаше изказвания, в които се казва, че Северозападът не е в чак толкова по-неблагоприятна ситуация, както, например, други части на страната. Когато характеризираме една демографска ситуация, т.е. това е състоянието към момента на дадена територия, винаги се взимат не само един показател, например, раждаемост/смъртност/промени в броя на населението през последните години/делът на трудоспособното население... понеже последните 10 години имаме много ареали, които са също с много висок темп на намаляване на населението - Смолянска област, но когато вземем останалите демографски характеристики, виждаме че Видинската област в действителност е в най-неблагоприятно демографско състояние".

Радио ВИДИН: Слушах Георги Бърдаров, който изнесе данни, за смъртността в някои общини - Георги Дамяново - 40%, Макреш-39,7%, Бойница-51,8%, Хайредин 34,7%... сякаш тези земи са обхванати от война.

"Аз не харесвам това сравнение, тъй като причините при война и причините в конкретно тези общини са съвсем различни. Тук говорим за едно много силно застаряване на населението, което е основната причина. Да, действително това са общини с най-висока смъртност, с над 40 промила, но пак повтарям - коренно различни са причините".

Радио ВИДИНЗащо липсва широката институционална и обществена дискусия, чийто резултат да бъде превръщането на демографската политика в приоритет на всички институции?

"Дълги години на демографската ситуация изобщо не се обръщаше чак такова сериозно внимание, политическо внимание. Може би по темата много по-интензивно се заговори през последните 5-6 години. Като че ли пак изостанахме и с това, както и с много други неща. Действително през последните 4-5-6 години започна много по-интензивно да се говори за тези процеси, защото в края на краищата, аз много пъти съм го казвала, ако в Средновековието основното богатство, нали, на една държава се е определяло от големината на територията, в момента икономическият и социалният просперитет се определят в най-голяма степен от населението. Ще дам една една Япония като пример, макар да е с много по-малка територия от другите високоразвити държави, но тя е на едно от първите места в икономическото си развитие".

Радио ВИДИН: Най-често даваният пример за обратима подобна криза е Ирландия. Какво се случва там? Как се преодоляват проблемите?

"Причините също пак са комплексни. Тогава премиерът, не си спомням името сега, започва политика на много бързо внедряване на новите технологии, развитие на индустрия, базирана на тях. Другото, което е, този премиер започва да привлича и създава благоприятни условия за привличане на ирландски капитали от бивши изселници в САЩ. Той стимулира по всякакъв начин тези хора, които са натрупали капитали в САЩ, да се върнат и да инвестират в държавата. Конкретно в Ирландия има и друг такъв акцент, който е свързан и с религията. Това също стимулира до голяма степен по-високата раждаемост. Там са много комплексни, но виждаме категорична намеса на държавата върху нейното комплексно социално и икономическо развитие, въпреки че Ирландия не достига този брой на населението отпреди Картофената криза, но е факт, че това е държавата с най-висока раждаемост в Европа".

Радио ВИДИН: Вие работите с г-н Бърдаров от години. Има много българи в различни страни - Украйна, Молдова, съседна Македония. Не мислите ли, че постепенно трябва да погледнем към сънародниците, да направим така че да се завърнат, както се е случило в Ирландия?

"Категорично съм за, подкрепям. Трябва да се формира една много сериозна държавна политика за привличане на това население. Правителството трябва да приема тази българска диаспора като един много сериозен резерв за увеличаване на броя на населението, за подобряване на демографската ситуация".

Радио ВИДИН: Каква се очертава да бъде България след 20 години?

"Аз съм автор на доста прогнози, тъй като прогноза на населението не общо в страната, а по отделни населени места, след което събирам, нали, най-просто обяснено, събирам броя на населението по населени места и така получавам общия брой. За всяко едно населено място залагам конкретни демографски показатели: плодовитост, раждаемост, смъртност, зависи от спецификата във възрастовата структура, етническия състав, взимам и тези тенденции, които са отпреди 15 години. За съжаление, моята демографска прогноза е доста по-песимистична, отколкото на Националния статистически институт. Смея да кажа, че е доста точна, тъй като още 2010 година съм правила такава прогноза за 2021 и разликата беше с преброяването около 30 хиляди души, което не е чак толкова голяма цифра. Моите прогнози са, че към 2040 година населението на България ще достигне около 4,5 милиона. Доста сериозно намаляване. Ако погледнем, например, първото десетилетие на XXI век, населението на България намалява с по-ниски темпове, отколкото през следващите десетилетия, тъй като вече имаме много по-сериозно застаряване. Тези темпове на намаление са много по-интензивни, отколкото в предходните десетилетия".

Радио ВИДИН: Тъй като политическата класа, за огромно съжаление, многократно е доказала, че да се разчита на нея, е безпредметно, можем ли обаче да разчитаме на вас, учените, да продължите да осветлявате тези проблеми, да насърчавате дискусии, да давате чуваемост?

"Това ни е работата. Няма как да се откажем. Въпреки че съм присъствала на много национални и кръгли маси с участието на политици, тези дискусии остават само на място, нас изобщо не ни търсят. Няма последователност в действията".

Радио ВИДИН: Най-много ме разочарова, че не осъзнаваме, че образованието е в самия зародиш на абсолютно всяка една сфера. Боли ме, че не го развиваме. Вие сте учен. Знаете, че пътят е в тежките инвестиции в образование, в наука.

"Категорично съм съгласна. Образованието има много крещяща нужда от реформа. Например, в нашия Институт едно от приоритетните направления е създаването на такива учебни ресурси в сферата на средното и висшето образование. В момента, даже на 15 септември стартира, един образователен портал, който направихме за география на България за началното, основното и средното образование, включително и за висшето. Направихме го с много голямо желание, с много интерактивни карти, графики, снимков материал и анализи. Точно с тази цел - този портал да формира умения, да формира умения за пространствени анализи, за сравнения, за синтез, за интерпретация на различни информационни източници. Абсолютно свободно достъпен е. Може да се ползва без никаква регистрация. Приема се много добре и от учители, и от ученици. Това не е пътят. Как да ви кажа, пътят е всеки един от нас да може да допринесе за нещо иновативно. Тук трябва да говорим за една много сериозна намеса на национално ниво, а тази намеса е много силно закъсняла. Проучвах успешни образователни модели в Естония. Там реформата в образованието настъпва още в началото на 90-те години. Още тогава започва внедряване и на информационните технологии. Изпращат се най-добрите учители във Финландия за обучение. Те се връщат в Естония и преобразуват цялото образование. В момента Естония е на първите десет места по резултати по PISA. Давам този пример, тъй като Естония има сходно историческо минало с България. При нея е още по-тежко, тъй като тя е била част от СССР. Ето, тя успява още в началото на прехода да направи тази реформа в образованието".

Радио ВИДИН: Аз смятам, че успешни модели, положителни примери за образование, за демографски проблеми, за войната по пътищата, такива съществуват. Светът е намерил отговори, справил се е. Чисто оправдание е, че няма как.

"Така е, но вижте - за демографската ситуация истината е, че Европа е силно застарял континент. И да имаме положителни примери, те много трудно обръщат демографските процеси. Ние се намираме в т.нар. последен етап на демографския преход, който се характеризира с всичките тези негативни тенденции, за които говорихме досега. Не ми се иска да приключваме с такъв негативизъм. Последната година имаме намаляване на смъртността, което е положителна тенденция. Тя обаче е в резултат и на преодоляването на COVID кризата. Например, за страната от 21,7‰ смъртност през 2021-ва през 2022-ра е 18,4%. Имаме едно стабилизиране в тези показатели".



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45
Андрей Вълчев, народен представител от БСП-Обединена левица

Андрей Вълчев: Надявам се страстите да утихнат и политиците да проявят държавническо поведение

След 26 дни безплодни опити и 10 гласувания Народното събрание най-накрая успя да си избере председател - експертът по конституционно право и преподавател в Софийския университет доц. Наталия Киселова, която влезе в парламента като част от гражданската квота на БСП-Обединена левица. Този акт "отпуши" процедурата за съставяне на правителство и днес..

публикувано на 10.12.24 в 13:32