Кражба от театъра- загубихме ли достойнството си за руло тоалетна хартия

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Кражба във видинския драматичен театър предизвика истинска вълна от възмущение в социалните мрежи. За посегателството съобщиха от трупата и разпространиха специално обръщение, от което става ясно, че кражбата е извършена от тоалетната на театъра. Случаят не е прецедент за най-старата театрална сграда у нас, но ни връща години назад, коментира директорът на Общински драматичен театър "Владимир Трандафилов" Николай Янев. 

"В четвъртък и петък при нас бяха изборни комисии да се обучават, тъй като помещенията, в които досега са го правили - едното било в ремонт, другото- заето, нещо такова. Така или иначе попаднаха при нас, ние ги приехме, разбира се. И в петък се оказа, че е прибрана тоалетната хартия от тоалетните за зрители и салфетките за подсушаване на ръце. Не са използвани, защото биха били в кошчетата отдолу. След това наши служители са открили, че го няма капакът на моноблока в една от тоалетните. Спретнато демонтиран и прибран, не е счупен, не е там. Прибран, на някой му е трябвал. Това, което е написано на нашата страница, мисля, че е много точно и изчерпателно. Аз какво мога да кажа, освен че съм изумен. Отдавна не беше се случвало такова нещо, навремето помня, прибираха течни сапуни, защото бяха в шишета на самите мивки. Изумен съм. Да отидеш в театъра и да вземеш такива неща. Не знам накъде върви нашето общество, не е негоре определено..."

 

Връщаме ли се тогава надолу, към миналото, в което битуваше максимата "Моето си е само мое, чуждото е наше". За отговор на този въпрос потърсихме психолога Катя Райчева.

"Това е незряла постъпка, човек в такъв стадий на развитие, в който се чувства неуверен в себе си, има усещането за недостиг, че благата ще свършат. Българите много сме изстрадали като нация през годините от какви ли не неща, но сега, в момента, много силно се усеща това. Ако използвам такава метафора, не е важно човек колко е богат, а колко иска да бъде богат. Човек не е беден, когато няма нищо, а когато иска много. Тук в никакъв случай не можем да слагаме всички хора под един знаменател, но тази постъпка е незряла, възможно е да е направена от хора с недоразвита емоционална интелигентност или пък наистина  от млади хора, които са решили да си направят майтап, да видят какво ще стане, да пробват граница. Ако пък е възрастен човек, това означава точно страх от недостиг. Другото нещо е навикът. Хората са изненадани от това, че там е имало ремонт на тоалетната, тоалетна хартия, кърпички за бърсане. Изненадани са, защото може би нямаме навик, много години живяхме в някакви такива условия, в които не сме се научили да се радваме на лукса, нямаме навика и си мислим, че утре пак ще изчезне. По-добре да го вземем... Тъжно ми е, защото живея в град, където хората са бедни и ще си вземат тоалетна хартия за 1 лев. Като човек съм тъжна, че тук има много безработица, хората получават ниски заплати, включително и аз, както се казва, тук сме се оказали патриоти, които доказваме, че може да се оцелява във Видин. Чувстваме се като хора, които се борят за оцеляването само, а не хора, които с достойнство вършат работата си, с удоволствие я практикуват. Всяка работа е хубава, някак си хората загубиха достойнството си..."

Актьорите обаче са от хората, които знаят какво е достойнство и как го да пазят. Затова на извършителите прощават, а всички канят на спектакъла "Торба с хитрости". Представлението е подарък за видинчани по повод Духовния празник на  Видин- Димитровден.