Какъв е достъпът до качествена медицинска помощ в Северозапада?

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

''Актуално'' в ''Посоките на делника'' на 27.11 2023 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

България разполага с гъста мрежа от болници - общо 341, като в тях се включват държавни, общински и частни лечебни заведения. Болница има във всяка от 28-те области и в 104 (от общо 265) български общини. Най-много са болниците в столицата - 37. Прави впечатление формирането на здравни острови с повече на брой лечебни заведения за болнична помощ около столицата и Перник; около Враца, Бургас и Варна. За част от тях обяснението на добре развитата мрежа е свързано с наследени държавни болници от миналото, които се поддържат и в момента; с наличието на медицински университет, около който се формира цяла плеяда от лечебни заведения; както и с чисто географски фактори, които не позволяват лесна концентрация на пациенти. Изводите са на Петя Георгиева - старши икономист в Института за пазарна икономика.

"Броят на лечебните заведения в България е доста голям. Това показват данните, общите на статистиката, така и това, което ние виждаме на ниво отделна община и на ниво отделна област. Мрежата от болници е доста гъста. Тя е доста различна от това, което се наблюдава в други държави в Европа и други държави в света. Като от тези 341 болници, 189 са с държавна и общинска собственост... В София има най-много държавни и общински болници, те са 37. Но в останалата част на страната също се наблюдава почти във всички по-големи градове, на практика във всяка област има държавни и общински лечебни заведения. В общините, те не са навсякъде. В 104 общини има болници. Това, че няма болница в една община или в едно населено място не означава, че там няма здравеопазване. Много е важно да се отбележи, че също така и че не може хората да очакват наистина във всяко едно населено място да има лечебно заведение за болнична помощ... Северозападна България е доста оголена откъм наличие на лечебни заведения за болнична помощ. Видинска област например има една болница в община Видин. Като цяло в цялата област има две лечебни заведения за болнична помощ. Повечето болници са разположени във Враца, което е интересно. Явно поддържането на доста голям брой лечебни заведения показва, че във Враца, тя концентрира пациенти от съседни области, от разбира се съседни общини. В цялата Врачанска област са 10 лечебни заведения за болнична помощ, като част от тях са специализирани, това означава, че те имат много специфични функции и не могат реално да приемат пациенти за по-голяма част от клиничните пътеки... Когато искаме една качествена услуга, няма как тази услуга да е разпръсната на различни места. Причината за това е, че има постоянни разходи..."

Този мащаб е много трудно да бъде осъществен в малки населени места, допълни Петя Георгиева. Услугата, която болниците предоставят, трябва да бъде много ясно и точно дефинирана каква е. Тук не говорим за пациент с настинка или грип, а за тежки състояния, които изискват престой в болница и специализирана грижа от лекари, като в повечето случаи болничната помощ може да се планира по- отдалече във времето. Така че за този вид дейност - лечение, което не е спешно, има голяма доза предвидимост. И тук транспортирането на пациентите е единственият проблем- къде той да отиде да се лекува.

Въпрос на организация на самата здравна система е как да бъде организирано транспортирането на един пациент, който има нужда от престой в болница и специализирано лечение. Това заяви още Петя Георгиева- старши икономист в Института за пазарна икономика.

В област Видин има две болници. МБАЛ "Света Петка" във Видин е предимно с държавно участие и с миноритарен дял на 11-те общини. Другата - МБАЛ "Професор Георги Златарски" в Белоградчик, е изцяло общинска. Има и хемодиализен център- "Омега", който е към болничната помощ, но там няма трайно лежащи. Това каза д-р Владимир Вълчев- директор на Регионалната здравно осигурителна каса във Видин.

"... С двете болници първоначално сключихме договори по всички клинични пътеки, по които отговарят към тази дата, съответно 26, 27 октомври. А след това Касата на основание тяхно искане мотивирано изпрати предложения до Националната здравноосигурителна каса, Надзорния съвет, по чл. 59, който дава възможност, там където не достига персонал да бъде направено мотивирано предложения и с тяхно разрешение да се сключат договори. В МБАЛ "Света Петка" този проблем го имаше с анестезиолозите, съответно Касата даде положително становище. И направи всичко възможно, за да се получи това разрешение. То беше получено и допълнително беше сключен анекс, който даде възможност да работят не само клиничните процедури, които се работят в анестезиологията, а и ред клинични пътеки, за които е необходим анестезиолог... По същия начин и в Белоградчик се разреши да се сключи допълнителен анекс за още клинични пътеки. Там проблемът беше клиничната лаборатория. Спазени са всички изисквания и би трябвало след като сме подсигурили тази възможност на съответните лечебни заведения и гражданите да са спокойни, че ще получат съответните медицински услуги. В "Света Петка" първоначално сключените пътеки бяха 181 клинични пътеки, 26 амбулаторни процедури и 3 клинични процедури. Това са бройките след анекса, окончателните бройки... За Белоградчик клиничните пътеки са 11..."

Болницата в Белоградчик има ново разрешително за дейност, в което отпадна акушер- гинекологичното отделение, уточни директорът на РЗОК във Видин д-р Владимир Вълчев. Разрешителното им за дейност вече е за три отделения- вътрешно, детско и неврология.

Всички договорени дейности и съответно извършени и отчетени от началото на годината са изплатени изцяло от РЗОК- Видин , каза директорът на здравната каса д-р Владимир Вълчев. Забелязва се, че много от общопрактикуващите лекари, които имат практики в селата, разкриват и филиали във Видин, което е разрешено по закон. Те разделят времето си между основната практика в съответното населено място и тази във Видин, допълни д-р Владимир Вълчев. По думите му едно от предимствата на медицинската помощ в България е, че тя е достъпна. В страни, които са много по- развити от нас е много по- трудно пациентът да достигне до общопрактикуващ лекар:

"При нас записването и прегледът при общопрактикуващ и при специалист особено е напълно достъпно и става бързо и обезпечеността със специалисти също е добра... Обикновено прегледът при специалист е заедно с изследвания, с допълнително някакъв вид образна диагностика. Не може да има в малките населени места лаборатории, рентген и т.н. Но общопрактикуващите лекари, разбира се желаният вариант е да са много по-добре обезпечени извън Видин населените места. Тук върви един процес, едновременно намаляват и броят на личните лекари, намалява и населението. Така че според всички изисквания даже сме на едно от първите по обезпеченост лични лекари на съответния брой населения... "

Не може да има болница във всяка община или във всяко населено място, допълни д-р Владимир Вълчев. Проблемите с инфраструктурата - лошите пътища и липсата на обществен транспорт влошават нещата, но това са проблеми извън здравеопазването.

Колко са болниците във Враца и какъв достъп имат пациентите до лечебните заведения, информира Жоро Александров:

"Въпреки концентрацията на лечебни заведения във Враца, хората от града и областта нямат усещането за сигурна здравна грижа. Това се дължи най-вече на намиращата се в тежко финансово положение МБАЛ „Христо Ботев". Държавната болница е с около 17.5 милиона лева задължения и въпреки опитите на няколко ръководства, трудно ще успее да компенсира щетите и най-вече задълженията, натрупани през годините.

В областния град има още лечебни заведения - Първа частна болница има 3 бази и медицински център за доболнична помощ.

В общинския Диагностично-консултативен център - 1, който се намира на територията на бившата градска Поликлиника, са концентрирани доста лични лекари.

Като част от общинското здравеопазване са Тубдиспансерът, чието пълно название е Болница за пневмофтизиатрични заболявания със стационар, Комплексният онкологичен център, в който се лекуват пациенти от цяла Северозападна и Западна България с онкозаболявания, Център за кожно-венерически заболявания и Център за психично здраве. В града има и общинска Лаборатория по зъбопротезиране.

В областната здравна карта има още 3 общински и една държавна болници. В най-добро финансово здраве е МБАЛ в Бяла Слатина. Лечебното заведение в Мездра е задоволителна форма, докато за козлодуйската болница често се чуват не дотам добри новини, а закъснението на лекарските заплати в нея е редовна практика. Край Роман има държавна болница за възстановяване на болни от белодробни заболявания, а близо до Мездра преди години имаше и лечебница за сърдечно болни, която вече не функционира. В миналото е и оряховската болница, която беше закрита преди повече от 10 години. Врачани помнят и закритата вече МБАЛ „Вива медика", която беше разкрита в двора на държавната болница и стана нарицателна, а заради нея бяха повдигнати обвинения на бивш заместник-министър на здравеопазването.

В момента във Враца се строи нова частна болница - тя ще е част от плевенската „Сърце и мозък" и се очаква да е готова в началото на 2025 г."

РЗОК-Враца е сключила 85 договора за първична извънболнична медицинска помощ, в това число 84 индивидуални практики и 1 групова практика. В община Борован са 3, в община Бяла Слатина - 12 в това число 11 индивидуални и 1 групова практика, в община Враца са най- много - 37, и в останалите общиини както следва: Козлодуй- 7, Криводол - 5, Мездра - 8, Мизия -2, Оряхово - 6, Роман - 4, Хайредин -1. На територията на област Враца има населени места, в които няма разкрита амбулатория на общопрактикуващ лекар, като от РЗОК не посочват кои са тези населени места. 45 са аптеките в област Враца. По общини разпределението е следното: 1 е в Борован, 3 в Бяла Слатина, 22 във Враца, 6 в Козлодуй, 1 в Криводол, 5 в Мездра, 1 в Мизия, 4 в Оряхово, 1 в Роман и 1 в Хайредин. Извън общинските центрове има 2 аптеки. Те са в село Селановци, община Оряхово и в село Гложене, община Козлодуй. И във Враца няма денонощна аптека.

За болниците в Монтана- къде могат да получат болнична помощ жителите на областта, информацията е на Любо Андреев:

"Шест са болниците на територията на област Монтана. Половината от тях са в град Монтана. Най-много пациенти приема МБАЛ „Д-р Стамен Илиев". В отделенията се лекуват и жители на съседните области Видин и Враца. В града пациенти приемат и две частни лечебни заведения. Населението на община Лом се обслужва основно в МБАЛ „Св. Николай Чудотворец", а жителите на Берковица в местната болница. На територията на област Монтана имат има и специализирана болница за рехабилитация „Свети Мина" във Вършец. Тя прием пациенти по клинични пътеки и тези по НОИ. В останалите общини за населението се грижат лични лекари."

РЗОК - Монтана има сключени 49 договора с изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ. От тях 43 договора са с индивидуални практики и 6 броя са с групови практики. Общият брой на общопрактикуващи лекари в областта е 75. Всички населени места в област Монтана се обслужват от общопрактикуващи лекари. По общини те са съответно: Берковица - 10, Бойчиновци - 3, Брусарци- двама, Вълчедръм- 4, Вършец -4, Георги Дамяново- 1, Лом- 14, Медковец - 2, Монтана- 32, Чипровци- 2, Якимово -1.

РЗОК - Монтана има сключени 27 договори с търговци на дребно за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Здравната каса. 8 са договорите за отпускане на лекарствени продукти на военно- инвалидите и военно- пострадалите, съобщават още от РЗОК в Монтана.

Аптеките по общини са: в Берковица - 3, Бойчиновци - 1, Брусарци- няма , Вълчедръм- 1, Вършец - 1, Георги Дамяново- няма, Лом- 6, Медковец - също няма аптека, Монтана- 14, Чипровци- 1, в община Якимово - също няма аптека.

Извън общинските центрове има аптека в село Лехчево, общ. Бойчиновци.

На територията на област Монтана няма аптека с денонощен режим на работа.

Повече може да чуете в звуковия файл.