Тя беше сред участниците, които на кръгла маса през уикенда в София, дискутираха възможностите за консервативни решения на актуалните глобални проблеми.
Според нея е възможно българското общество да бъде хем консервативно, хем да бъде част от обединена Европа.
"Aз не виждам никакъв проблем в това отношение. Нека само погледнем, че се чувства и промяна, все повече според мен ще я чувстваме тази промяна, и в западните общества. Погледнете в една Холандия какво се случи. Крайнодесен лидер спечели изборите, от 150-мандатен парламент - има 37 депутати. Ще бъде необходима коалиция, но човек, който либералният елит и либералната тема го е изхвърлила многократно от политическия живот, става първа политическа сила. Такива по-десни или бих казала крайнодесни спечелиха и показаха добри резултати в други страни. Тук, разбира се, е много важно да се уловят детайлите, защото залитането от едно крайнолиберално към крайноконсервативно смятам, че е най-погрешното нещо, което трябва да се случи".
Славкова, която е част от агенцията за социологически проучвания "Тренд", представи на конференцията резултати от проведено през 2017 година изследване на ценностните нагласи на българите.
"Аз благодаря на Кристиян Шкварек за възможността да представя проучване, което е от 2017. По никакъв начин годината не трябва да ни фрустрира. Голямото изследване на ценностите, което се реализира в Европа, се провежда на 10 години. Ценностите и ценностните нагласи не се променят толкова бързо. Коментирайки данни от 2017 година, няма особено осезаема промяна в обществените нагласи на българското общество. Сред най-интересните данни, които правят впечатление, е че има разлика в обществените нагласи на българите спрямо това какви бежанци могат да бъдат допускани в България. Българите, 84 % от тях, смятам че не трябва да се допускат бежанци от Близкия изток. Сходен е делът на хората, които през 2022 година посочиха, че България трябва да приема бежанци от Украйна. Това се дължи до голяма степен на усещането "тези са наши, а другите не са", на основа на вероизповедание. Българите са на мнение, поне мнозинството - 53 %, смятам че трябва да се сключва брак, а не хората да живеят на семейни начала. 82 % от българите са на мнение, че животът е безсмислен без брак, като вероятно калкулират и създаването на потомство в това число. Виждаме, че над 70 % от хората не смятат, че трябва да бъдат легализирани марихуана и проституция. Отново над 70 % от хората не смятат, че трябва да има еднополови бракове или да се осиновяват от такива двойки деца. Тези маркери до голяма степен са свързани с либералния свят и категорично са отхвърлени в България".
Резултатите говорят за традиции и консервативност, без да се възприема като ретрограден белег определянето като консервативен, обясни още Славкова.
"В България тези неща трудно имат почва, не се приемат положително. Разбира се, има теми, в които българското общество има по-различни позиции. Над 70% от българите посочват, че не трябва да се забраняват абортите - нещо, което е белег на консервативно общество, но именно затова казвам, че тук не говорим за някакъв крайно ретрограден консерватизъм. 79% не са съгласни, че жената трябва да бъде подчинена на мъжа".
Според нея основният извод, който социологията откроява, е "виждат се ясни консервативни традиционни белези, но в същото време - не виждаме крайности".Конференцията "Консервативни решения в ерата на глобализацията" бе призив за колективно, доброволно и интелигентно установяване на алтернативен път напред, както се аргументираха участниците в нея.
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла