Почвата- ограничен, незаменим и невъзобновяем ресурс

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с проф. Ирена Атанасова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всяка година на 5 декември отбелязваме Световния ден на почвите. Целта на този ден е да привлече внимание върху важността от опазване на почвите в добро състояние, както и да се насочват усилия за устойчивото управление на почвените ресурси. Денят се отбелязва от 2014 г. по инициатива на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и Международния съюз по почвознание, за да се подчертае значението на почвата като важен компонент на природната система и жизненоважен елемент за благосъстоянието на хората. 

Грижата за земята, плодородието и опазването на почвения ресурс са в основата на работата на специалистите в Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров". За предизвикателствата пред обществото ни, свързани с опазването на този незаменим ресурс, говорим в "Земята, която ни храни" с директора на института проф. Ирена Атанасова: 

"В новата стратегия за почвите на ЕС се поставя акцент върху факта, че почвата не получава необходимото внимание и грижа както водата и въздуха... Няма как да се създаде почва в лаборатория... Около 70 % от почвите са подложени на деградационни процеси, деградацията се инициира както от климатичния фактор, така и от антропогенния натиск- засилената урбанизация и неустойчивото използване на почвените ресурси..." 

Почвената ерозия, почвеното замърсяване, загубата на почвен органичен въглерод, засоляването и свлачищата, са сред най-големите заплахи за почвите. Решенията са включени в подготвяния Закон за почвите, в който се дава дефиниция за почвено здраве, залагат се правила и земеделски практики за устойчиво управление на замърсените и увредени почви. 

33 са агроекологичните практики, насочени към намаляване емисиите на парникови газове и поглъщането на въглерода в селскостопанските почви. Те са задължителни за земеделците, които изпълняват регламента за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Това е ангажимент и на всички останали, защото не трябва да се допуска почвата  да деградира, посочва проф. Ирена Атанасова:

"Има агроекологични практики, които са насочени към запазване на почвения органичен въглерод, намаляване минерализацията на хумуса. Намаляването на почвения органичен въглерод е сред големите заплахи заради неустойчиви практики, поради интензивно обработване на почвата, едностранчивото торене е негативна практика, която трябва да бъде обърната чрез нови техники- включване на органични торове, на био въглен, зелено торене... При киселите почви се прилага варуване, а при засолените- гипсуване- практики, които косвено способстват за задържане на хумусния слой в почвата... " 

Почвата е ограничен, незаменим и невъзобновим ресурс, но нито у нас, нито в Европа, почвите получават необходимото внимание. Необходимо е да се провеждат дискусии, да се запознават учениците от най-ранна детска възраст със значението на почвата и ролята й за смекчаване на климатичните промени. Почвите спомагат да се изпълняват екосистемните услуги, те участват и в цикъла на водата, задържат и поглъщат вода. Неслучайно мотото на Световния ден на почвите тази година е "Почвата и водата- източник на живот", коментира проф. Ирена Атанасова:

"Когато почвата е добре овлажнена, е по-малко податлива на ерозия, не е така застрашена от засушаване и горски пожари. Качеството на почвата да задържа вода е много важно... Почвата участва в основата на хранителната верига на човечеството и на надземното биологично разнообразие- това трябва да се осъзнае. Земеделците са едни от основните ползватели на почвата, но те трябва да не мислят само за високи добиви, а и за здравето на почвата...Те трябва най-устойчиво да управляват почвата, защото са най-засегнати и от климатичните промени- засушавания, градушки, наводнения... Това касае най-много тях и нас като потребители на тази продукция, която трябва да е и здравословна. Трябва да опазваме почвите, защото те са невъзобновим ресурс, който ще изхранва едно население, което към 2050 година се очаква да достигне 10 милиарда. Трябва да мислим за нашите деца и внуци..."