Доц. Светослав Малинов: Който е против промените в Конституцията, е доволен от сегашното положение

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 12 декември 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Парламентарната комисия по конституционни въпроси разглежда промените в основния закон на второ четене. Очаква се текстовете да бъдат прецизирани. 

Към момента единствената сигурна поправка, която отпада от първоначално внесените промени в Конституцията, е тази за националния празник. ГЕРБ се отказаха от идеята си да го сменят от 3 март на 24 май. В измененията на основния закон се предвижда, при назначаване на служебно правителство, премиерът да се избира измежду председателите на Народното събрание, на БНБ и на Конституционния съд. Вносителите вече дадоха заявка, че този кръг от хора най-вероятно ще се разшири. Обсъжда се и възможността хора с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за министри.

Отпада идеята председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и главният прокурор да имат право на повторен мандат. 

Преди седмица промените в основния закон бяха приети на първо четене с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. До окончателното приемане на текстовете ще има три четения. Амбицията на управляващите е това да стане до края на годината. Вносителите посочиха, че предложенията им за съдебна реформа дават възможност обществото да получи гаранции за справедливост и независимост на съда. 

"Спазва се първоначалната договорка между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС за конституционно мнозинство и е знак за това, че със сигурност ще имаме промяна в Конституцията, защото не виждам какви разногласия биха могли да предизвикат разпадане на това конституционно мнозинство в следващите седмици. С огромно нетърпение обаче чакаме да видим накъде ще тръгнат промените на тези промени, защото бяха изказани много разумни критики, макар и в различни посоки, и е много важно да видими дали има договорка кои да бъдат приети, защото реален дългосрочен дебат в момента вече не е възможен - нещата са между първо и второ четене", коментира в "Посоките на делника" доц. Светослав Малинов, ръководител на катедра „Политология“ в Софийския университет. Според него няма риск между двете четения да се получат изкривявания във философията на конституционните промени:

"Няма такива знаци от никого. Има отпадане на някои теми. Например, мисля, че темата за националния празник просто ще отпадне и няма да бъде приета. Мисля, че няма да бъде прието и предложението за ограничаване на мандатите на кметовете. Има възможности и желание за дебат относно служебното правителство. Какво точно ще се промени обаче аз лично чакам да видя. Имам предпочитания преди всичко да работи парламентът по-дълго, т.е. нашата парламентарна република колкото се може по-малко да бъде без парламент, но за това трябва да видим най-вече реакциите на водещите партии в каква посока ще се тръгне. С огромно нетърпение очаквам и решението относно разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, но и въпросите, по които ще има общ пленум. Има наистина много детайли, които могат да бъдат променени, но не виждам желание да се променя философията, общите неща. Например, общото е да се ограничат възможностите на президента да доминира по време на служебно правителство целия български политически живот. Подробностите са много, но главното е прието от всички. Другото е разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдиите да доминират в съдийската колегия, а политиците да доминират при определяне на прокурорската колегия и тази на следователите. Това са нещата, по които детайлите нямат чак такова значение, мисля, че там има консенсус." 

Мнозинството от българите не разбират нуждата от промени в Конституцията, а 95% нямат или имат само бегла представа от предложенията за промени в основния закон. Това показва изследване, реализирано от агенция "Глобал Метрикс" по поръчка на Българския институт за правни инициативи. Според директора на института, Биляна Гяурова, това се дължи на слабата активност от страна на авторите на промените в основния ни закон да обяснят на разбираем език какво целят. 

"Доверието в съдебната власт е много ниско, а доверието в прокуратурата и в главния прокурор, преди да бъде сменен, беше на рекордно ниски стойности изобщо за всякакви институции. Това означава, че българските граждани имат много ясно изразено желание за промяна и то промяна явно свързана с българската прокуратура без да имат голяма яснота как да стане, но това, което ще бъде направено, със сигурност отговаря на тези очаквания, защото се намалява влиянието на главния прокурор. Той вече може да бъде предмет и на съдебно преследване и същевременно не е толкова всесилен в рамките на националната прокуратура. Останалите неща наистина са трудни за обяснение, защото са много професионални и са свързани с хора, които наричаме "магистрати", но изпълняват много специфичен труд и промените в тази сфера не могат да бъдат общоразбираеми. Но отговарят на усещането, че нещо трябва да се промени и аз мисля, че промените са в правилна посока. В едно съм сигурен - че ако не бяхме направили опит сега за промяна в Конституцията, доверието щеше да намалее още повече и усещането, че политиците съзнателно се отказват от промяна, щеше да е много по-разрушително. Убеден съм, че ще има и други промени в много други закони, след като минат тези промени в Конституцията. Това, което лично мен ме беше притеснило, е, че освен в глава "Съдебна власт" в Конституцията, имаше и един куп други неща, за които не им беше сега времето и мястото, но те по естествен начин ще отпаднат", допълни Светослав Малинов.

БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ" са против промените в Конституцията. Според държавния глава Румен Радев притеснително е парламент с рекордно ниско гражданско представителство и още по-ниско обществено доверие да посяга към основния закон. 

"Става дума за промени, които са поправящи тенденциите, които се развиха през последните 20 години в съдебната власт. Най-голямата слабост в позицията и на опозицията, и на президента е, че те не дадоха своите ясни алтернативни предложения, което показа, че те се държат просто като опозиция, но не и като конструктивна опозиция, която има свой вариант за промяна. Всеки, който критикува в момента предложенията без да даде алтернатива, на практика твърди, че сегашното състояние е добро, което е абсурдно и е изключителна политическа грешка. Особено президентът направи много голям гаф с това, че след като около година държа в напрежение всички, че има свой проект за промяна в Конституцията, сега каза, че няма да го обяви, защото вече нямало смисъл. Това беше много голямо разминаване с претенциите на Президентството да има компетентни хора и конструктивна критика. Всяко предложение за промяна може да бъде критикувано, въпросът е от каква позиция го атакуваш и какво предлагаш. Дошъл е моментът за промяна. Според мен промяната е в правилна посока. В момента промяната е императивна", смята политологът.

Повече - в прикачения звуков файл.