Ивайло Илиев: Управлението започна постепенно да изостава от своя собствен дневен ред

Отговаря ли на истината анализът на премиерът Денков за първите шест месеца на Сглобката? 

Тръгна ли страната в правилна посока под водачеството на едва втория редовен кабинет от 2021 година насам? 

Каква политическа година изпращаме и има ли повод за оптимизъм за следващата?

Потърсихме за коментар политолога Ивайло Илиев.

Радио ВИДИН: Минаха 6 месеца откакто страната най-сетне има редовно управление. Каква оценка пишете на това правителство?

"Аз осъзнавам, че така в края на годината като че ли започнахме да стигаме до едни изводи, които са фундаментално важни от гледна точка на демокрацията изобщо, която имаме. Тя, разбира се, е от консенсусен тип. В този смисъл ми се струва, че започнахме да осъзнаваме нуждата от такъв тип конструкция, няма да го наричаме точно конкретно Сглобка, но по-точно бих казал такъв тип съгласие, ако щете, на базата, на което ние се да опитаме напред. Нуждата от това редовно правителство на първо време беше обоснована от много продължителния престой на служебните управления във властта, което създаде едни опасни прецеденти, а именно от гледна точка на въпросната консенсусна демокрация, която споменах и по-рано. Струва ми се, че изводите вече трябва да гледаме от гледна точка на самите действия, разбира се, които е извършил кабинетът за тези шест месеца. Аз много добре си спомням, че в началото на това управление бях споменал една метафора, тъй като си спомням, че то се конструира точно лятото, в края на учебната година... разбира се, с оглед на факта, че акад. Денков е бивш образователен министър, човек на науката, човек от образователната сфера, спомням си, че бях формулирал една метафора, която звучеше така - на стотния ден, когато, разбира се, сме свикнали, че трябва да даваме първите вече оценки, за която и да е нова власт, се падаше точно 14-15 септември, бях споделил, че първата оценка в бележника по управление на новата власт ще бъде именно с началото на новата учебна година. Струва ми се тогава оценката беше сравнително добра. Вече в края на годината ми се струва, че се отличиха някои пропуски, които не бих могъл да кажа, че много добре рефлектират върху цялостния образ на властта. Предполагам ще влезем и в по-голяма конкретика, но това, което на първо време мога да отчета, е фактът, че като че ли управлението започна постепенно да изостава от своя собствен дневен ред. Виждаме как една от основните линии на взаимодействие между партиите, които подкрепят властта и които управляват и в Народното събрание с мнозинства, всъщност Конституцията се налага буквално вече в последните дни от годината да се бърза, да се претупва, налага се да се бърза за бюджета, а трябваше съвсем по-рано да бъде започнато, налага се да се бърза с назначения за регулатори, т.е още едно доказателство за тази теза, че наистина изостава от дневния си ред управлението и съответно мнозинството зад него".

Радио ВИДИН: Една от честите критики е, че партньорите така и не подписаха коалиционно споразумение. Липсата на такова проблем ли е?

"Не съм сигурен, че какъвто и да е документ, особено пък такъв, който да е програмен и мащабен документ, в който да има подписи и т.н., не съм сигурен, че това би дало резултат. Можем да припомним предишното коалиционно управление, което включваше Продължаваме промяната, Демократична България, БСП и ИТН, това беше управлението с премиер Кирил Петков, но тогава също имахме много детайлно разписани управленска програма, приоритети, документи, които тогава бяха подписана, но видяхме, че те в един момент изобщо не бяха пречка да бъде приключено това управление, при това скорострелно и то въпреки наличието на документи и подписи. В този смисъл си мисля, че и сега два или три подписа под някакъв документ едва ли биха разрешили какъвто и да е проблем в начина, в който си взаимодействат партньорите в управлението. Струва ми се, че този механизъм, за когото говорят в последните седмици ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, е по-адекватната тема, върху която да разсъждаваме. Виждаме, че вече се проявяват проблеми от това да го наречем парцелиране на властта, което се опитват да си наложат двете коалиции. Ако имаме такъв адекватен механизъм, който да предпоставя взаимодействията между партньорите, би било по-добре. Разбира се, основната функция трябва да е този механизъм да се спазва. Пак ще се върна към коалиционните споразумения от предишното редовно правителство: там те съществуваха формално, но не се спазваха. Сега е важно не само да съществува такава договорка, която да бъде формализирана, но и да се спазва. Стрес тестът, който се случи около назначенията в здравната сфера, знаем за казуса с шефовете на НЗОК, показаха че такъв механизъм е нужен, той естествено се постига и може да бъде постигнат само с предварителни договорки, а не с надцаквания в пленарна зала, със сваляне на кворума, това носи само излишно напрежение. Видяхме, че имаше сериозни отпори от страна на част от партньорите именно около шефовете на НЗОК, които занапред има възможност да се увеличават и да стават все повече с назначенията в следващите регулатори, ако няма такъв механизъм".

Радио ВИДИН: Този хаос, за който споменахте и Вие, резултат ли е от случилото се на местните избори?

"На мен ми се струва, че от местните избори сякаш се създаде едно такова усещане, дори сред обществото и гражданите, че сякаш всеки си взе своето. Онази стара мантра, че всички са победители, ми се струва, че сякаш се настани доста трайно. Трябва да отчетем факта, че особено по отношение на едни от партньорите във властта - ГЕРБ-СДС... те мобилизираха електората по места, това беше съпроводено с много критики към кабинета и към начина на управление. Съгласете се, че резултатите на ГЕРБ по места в крайна сметка са сравнително понижени, на места влиянието в Общинските съвети поотслабна, част от дългогодишните успешни кметове стигнаха до балотажи. Ролята, разбира се, на избирателната активност е важна, тя беше понижена. Създаде се усещане, че имаше нужда от тази мобилизация, която да бъде по-остра от страна на ГЕРБ с цел електорално повишаване на резултатите по места. В крайна сметка след преминаването на местните избори, след установяването на новите кметове, пък и на старите кметове с нови мандати, това напрежение се успокои. Можем да припомним въпросното национално събрание на ГЕРБ, което лидерът на партията Бойко Борисов беше обявил още в часовете след края на местните избори, още тогава прогнозирах, че то няма да доведе до какъвто и да е резултат, който да промени начина на управление. Така и се случи. Беше нужно да се подчертае както пред електората на партията, така и пред кметовете, че ГЕРБ ще продължи да бъде в тази доста странна роля на нещо като управляваща опозиция, което до този момент виждаме, че се получава чисто имиджово. Не знам дали е особено ефективно от гледна точка на управлението, тъй като ГЕРБ продължава да отказва да носи отговорност за тази власт - нещо, което е доста опасно и все повече ни приближава до следващия въпрос - моментът на ротацията. Има време до тогава".

Радио ВИДИН: Аз пък си мисля, че в крайна сметка, въпреки всички трудности, настоящото управление може би ще изкара дори цял мандат. Проблемите съществуват, да, но няма друг избор, освен да продължат да управляват. В тяхна изгода е.

"Точно така. Споделям тази констатация за някакъв вид безалтернативност, ако щете, на настоящото мнозинство. Предпочитам да говорим наистина за мнозинство, тъй като в крайна сметка, знаем, се включва и ДПС. Истината е, че на този етап няма някаква видима алтернатива, която да има изобщо възможността да надскочи настоящото мнозинство. Подчертавам, разбира се, видима, тъй като знаем, че и тази година доста пъти се повдига въпроса за евентуалното бъдеще на президента Радев. Тоест има едно не малко поле, което остава сякаш незапълнено от електорат. Това поле го видяхме много отчетливо на изборите в София с резултата, който постигна г-жа Григорова. Това поле, което събира хора от по-консервативните среди, по-леви дори настроение, реактивно настроени към тази евроатлантическа сглобка и мнозинство. Това не са малко на брой хора. Вижда се, че има някаква нишка, която не е запълнена. Да се върнем към основната тема: не е видима още такава алтернатива на хоризонта. По отношение на въпроса с ротацията: кое още ще бъде индикатор за това дали действително управлението ще продължи да действа по този си ход? Това ще бъде и още една ротация, която ние малко забравяме и малко остава на заден план, но тя е свързана с ротацията на председателя на Народното събрание. Това беше в началото още уговорката - от една страна, премиер от ПП-ДБ, а от друга страна, председателят на парламента да бъде от ГЕРБ-СДС. Това се изпълнява, въпросът е, дали ще се стигне до успешна ротация на първо време на председателя на НС? Той започна да бъде пръв сред равни преди да се сформира настоящото управление. Мога да припомня, че се очаква г-н Никола Минчев от ПП-ДБ реално да стане председател, поне такива бяха очакванията още през лятото, докато след това г-жа Габриел да оглави следващия кабинет в рамките на това НС. По своята същност това ще е друг кабинет. Най-вероятно само премиерът да бъде нов, има очаквания и не малка част от министрите да бъдат сменени. Да видим първо дали ще се осъществи ротацията на председателя на НС".

Радио ВИДИН: Да погледнем към ролята и участието на ДПС, ако щете, не за друго, а защото изминалите пет години бяха белязани под знака на борба за промяна със статуквото, за премахване на модела Борисов-Пеевски. Сега обаче ги виждаме като основни играчи на сцената. Осъществим ли е политическият ни живот без участието на ДПС?

"Има такова усещане в обществото, то е почти откакто съществува демокрацията ни в този вид - едва ли не винаги ДПС, под една или друга форма, е била част от властта. Това съответно няма да има анализатор или човек, който да попитате дали това не го е имал чисто като усещане, не като емпирично доказателство, и съм сигурен, че всеки ще каже, че винаги ДПС е присъствала във властта, без значение дали пряко в изпълнителната или с голямо влияние в законодателната, разбира се, в различни административни звена, по места особено със своето влияние, знаем кои са областите в България, които буквално са превзети откъм влияние от тази партия... Мисля, че чисто като големи партията със своите 35-37 депутати, разбира се, няма как да има толкова фундаментално влияние. Това си е по презумпция средна по големина партия с известно влияние, но тук вече въпросът за комуникацията и PR-а, защото не веднъж съм споменавал, че която и да било голяма политическа реформа или обществена, която се провежда от една власт, ако не бъде адекватно обяснена на хората, така че тя да достигне до тях, тя си остава една голяма реформа, която не е обяснена и съответно колкото и да е успешна - ако не я обясниш на разбираем език, тя си остава незначителна. Тук наблюдаваме обратния процес, при който влиянието не е толкова голямо, но се обяснява по начин, по който вече хората знаят, че едва ли не без ДПС не се случват нещата. Тук можем да вкараме темата за конституционните промени, тъй като неусетно сякаш нуждата от гласовете на ДПС по повод тези реформи започна да се усеща и като нужда от цялостна подкрепа към кабинета. Видяхме в последната седмица не малко изявления от страна на представители на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, които казват, че този кабинет е избран с гласовете на двете коалиции, но трябва да припомня, че в подкрепа на кабинета своя вот даде и г-н Пеевски. Той многократно го е подчертавал. Според мен ролята на партията ще остава все така PR-ски добре обяснена. На практика тя не винаги е нужна, освен за конституционните промени, но вече се вижда и като влияние по отношение на предстоящия бюджет, и по отношение на промените в основния закон, а и по отношение дори на бъдещите назначения в регулаторите. Разбрахме, че вече са станали част от тази договорка".

Радио ВИДИН: Искам да Ви насоча към анализа, който направи акад. Денков, настоящият премиер. Кои са конкретните успехи, които постигнахме за шест месеца и къде правителството се провали?

"Пак се връщаме на това комуникационно обяснение на нещата, защото ми се струва, че комуникационно не се обясняват адекватно промените. Самият аз в своята професионална дейност на журналист и на фоторепортер виждам наистина чисто професионално непрестанните реформи, които се правят, непрестанните решения, които се взимат от Министерски съвет, ако щете дори по отношение на младите хора и студентите... но някак за хората този кабинет остава така далечен. Не малка част от колегите разказват тази теза за крайно ниското одобрение, което има правителството, което е и благодарение на това неадекватно обяснение на нещата, които се правят. Истината е, че самият акад. Денков подчертава много правилно, че имаме, още в началото на това правителство, имаме приет бюджет за миналата година, скоро ще имаме приет такъв и за тази година. Имаме голям напредък, свързан с двете основни теми - Шенген и Еврозона, които се изморяваме да ги повтаряме, но в крайна сметка виждаме, че стъпка по стъпка , бавно-бавно, като че ли се доближаваме до тези заветни цели. Разбира се, конституционните промени, които са изключително важни и е голям успех за мнозинството и кабинета, че успя да ги сложи най-накрая на масата. Отново с другата гледна точка обаче да погледнем: как се обясняват тези промени и защо 90 % от хората, според изследване, което видях преди дни на един от институтите, изобщо не знаят кои са тези промени, защо са нужни, ще променят ли изобщо средата и начина на функциониране... Ние с Вас знаем за идеите за конституционна реформа, за идеите, свързани с правомощията на президента и т.н., но нито кабинетът, нито мнозинството успява да ги преведе обаче да разбираем език за гражданите, които да знаят кому са нужни тези промени".

Радио ВИДИН: Аз съм заявявал много пъти в разговори с анализатори, че един от големите проблеми на родната политика, дори да оставим посредствеността настрани, е че нашите политици не могат да говорят разбираемо. Не могат да представят идеите си, да ги "продадат" на масата. Комуникационно, да, качеството е ниско.

"Абсолютно. В допълнение на това, как да кажа, цялостното разбиране на въпросните ни партийни лидери изобщо на начина на работа и взаимодействие, защото комуникационният проблем е от една страна, но и в самите им действия се наблюдават доста пропуски и неразбирания за изначално важни неща, които са свързани с управлението. Например, винаги съм задавал въпроса, кога най-после нашите партийни лидери ще се научат на адекватна коалиционна култура? Такава има в почти целия цивилизационен свят. Много западни правителства в момента се управляват по този сложен начин - с големи компромиси, с по-малко его, с разбиране, че се намираме в една много напрегната среда, с голямо раздробяване на политическото пространство. От друга страна, общественото разделение също е голямо, не само по отношение на големите теми, но дори по злободневните. В един момент политиците и партийните лидери не са хората, които да се опитат да преодолеят тези разделения, да се опитат покрай това да успокоят обществото, а напротив - сякаш те са източника на тези разделения. Непрестанно бълват нови и нови разделения, обществото ни все повече се разделя... и накрая се появяват тези приказки, които гласят онази стара мантра "разделяй и владей". Това съм сигурен, че е вредно, нашите партийни лидери едва ли го осъзнават, че е така. Надявам се да не искат да е така, но това наблюдаваме в момента. По отношение на сегашната конструкция на управление - видяхме, че най-после дойде този лъч на разума, който през лятото каза "време е да се опитаме", съответно родиха това управление, но проблемите в отношенията продължават".

Радио ВИДИН: Почти в края на настоящата и на прага на новата година, така че - какво показват социологическите проучвания за нагласите на хората? Какви са очакванията за 2024 година, как изпращаме сегашната?

"Последното проучване на Алфа Рисърч е точно годишен обзор на събитията, но не от този политически план, не от този план, по който ние се разделяме по някакви злободневни теми, по-скоро чисто като усещане на хората дали в крайна сметка годината, която сме преживяли заедно, дали е била по-оптимистична спрямо предходната. Видях, че буквално имаме повишение в сравнително позитивната оценка за годината, което от агенцията са го обосновали с преминаването вече през COVID пандемията, през сравнително връщането на нормалния ритъм на живот и най-вече след тези 3 години на политическа нестабилност и на поредица от избори... и в крайна сметка беше време да настъпи това успокоение, което да позволи на хората да имат усещането за предвидимост и относително усещане за спокойствие. Когато има политическа нестабилност, има и обществена такава".