Свиневъдният сектор- проблеми и очаквания

публикувано на 26.12.23 в 13:45

Снимка: Радио ВИДИН

Интервю с Димитър Михайлов- Асоциация на свиневъдите в България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Свинското месо е на особена почит по Коледа, и ако допреди десетина години почти във всяка къща имаше пое по едно прасе, сега това е рядкост, а всички обръщаме поглед към магазините. Свинско се консумира целогодишно, но по коледно-новогодишните празници търсенето се повишава. Повишават се и цените, но не за цени си говорим в "Земята, която ни храни" с изп. директор на Асоциацията на свиневъдите в България Димитър Михайлов, а за предизвикателствата и проблемите при отглеждането им. Къде е българското производство днес след годините, в които Африканската чума по свинете направи така, че вече нищо не е същото?

"То е там, където го оставихме преди чумата... През последните три години проблемите бяха много, бройката чувствително намаля... Като добавим украинската криза, високите цени на фуражите... С нормализиране цените на фуражите се очаква да се достигнат предпандемичните стойности при отглеждане на свине у нас, а очакванията са до края на година да бъдат заклани 1 200 000 прасета".

По думите на Димитър Михайлов въпреки това българското производство почти не се вижда на картата на европейските свиневъди, то задоволява едва 35-40 % от потреблението у нас- тази тенденция се запазва през последните 10 години. И това вероятно си има причина- липсата на големи кланици, което е един от проблемите през последните години. Българското производство задоволява потреблението само на прясно месо, в преработвателбната промишленост се използва месо, внесено от Западна Европа-замразено или охладено. Около 100 са големите свиневъдни комплекси у нас, в най-голямата ферма се отглеждат около 8000 свине. Отглеждат се основно няколко породи-голяма бяла, ландрас, и дюрок... Съвременната генетика е насочена към производството на месо, по-тънка сланина - това е вкуса на западните потребители, за българския пазар обачме се предлага месо с повече мазнина, защото такъв е българският вкус, казва Димитър Михайлов.

Африканската чума при свинете си остава най-голямото предизвикателство за сектора. Заради заразата картата на производителите е преначертана. Намален е износът на свинско от Европа за Азия- тази година износът е около 15 %... Предизвикателство са и регулациите по отношение на зелената сделка, както и повишаването на изискванията за хуманно отношение- те водят до увеличаване на разходите. Появяват се и първите сигнали, че Европа от производител става неконкурентно способна на останалите държави производители извън Европа. Запазва се потреблението, но е намалено производството на месо. Очаква се то плавно да намалява и Европа е на път да се превърне в производител, който задоволява само собствените си нужди, а когато зависим от вноса, има вероятност цените да станат непосилни за потребителите... Според Димитър Михайлов, голям проблем е липсата на държавна политика за развитие на сектора.

"Липсата на цялостна стратегия за развитие на селското стопанство у нас води до липсата на баланс и неравнопоставеност на секторите. Свиневъдството почти не получава европейски помощи, единствената държавна помощ е за хуманно отношение към животните, която е регламентирана от законодателството на ЕС. Новата помощ е в размер на около 250 милиона лева за целия програмен период. Сумата може да гарантира някаква посока на развитие на сектора, но е важно парите да бъдат изплащани регулярно, за да могат производителите да имат сигурност и спокойствие при производството", казва Димитър Михайлов.

От Програмата за развитие на селските райони секторът се възползва само от две инвестиционни мерки- за изграждане на съоръжения в свиневъдството и инвестиции в преработвателната промишленост. Причината отново е мисленето, че секторът е промишлен и може сам да се справи с всички предизвикателства, без субсидии и подпомагане.

"А в ситуации като тази, с украинската криза, когато едни сектори се подпомагат, а други, като свиневъдството и птицевъдството не се подпомагат, и когато се мери с двоен аршин, се получава изкуствено разделение, което не е много справедливо", смята Димитър Михайлов. А свиневъдството все още е сред рисковите сектори, защото с вируса на АЧС вероятно ще живеем в близките 15-тина години. По думите му се разработват тестови ваксини срещу АЧС, но резултатите са противоречиви, затова и вирусът ще е предизвикателство пред свиневъдите и в следващите години, а заради намаленото производство и повишените изисквания, твърде вероятно е цената на свинското месо да се покачва, а потреблението плавно да се свива.

На слушателите на Радио Видин Димитър Михайлов пожела да водят здравословен начин на живот и да консумират български продукти, които са доказали своето качество, а на колегите си- ползотворна година, по-лека от предишните, които бяха изпълнени с много предизвикателства.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.