Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Има ли бъдеще роботиката у нас?

5
Снимка: Радио Видин

България за втора поредна година е една от 15-те държави в света, които реализират търговски излишък от търговията с индустриални роботи. Това означава, че страната ни изнася повече индустриални роботи, отколкото внася. Данните на "World‘s Тop Еxports" се базират на износните номенклатури и тарифно класиране. Изнесената индустриална продукция от България през 2022 г. включва промишлени роботи, манипулатори, машини с цифрово програмно управление (ЦПУ) и друга техника, подготвена по задание на клиента. Висококачествената продукция на родните компании се котира по целия свят. Те продължават да се стараят да развиват още повече износния капацитет на българския високотехнологичен сектор и да постигат още по-добри резултати. Има ли бъдеще роботиката у нас? Потърсихме Кристиян Михайлов, съосновател, член на Управителния съвет и секретар на асоциацията по роботика и автоматизация (PARA).

"Има бъдеще роботиката у нас и това го виждаме от класацията по данни на "World‘s Тop Еxports", които се базират на изнесените номенклатури и тарифно класиране. Изнесената индустриална продукция от страната ни през 2022 година, включва промишлени роботи, манипулатори, машини с ЦПУ управление и друга техника, която е подготвена по задание на клиента. Ние за втора година сме в топ 15 и имаме търговски излишък на търговията с индустриални роботи. Ние изнасяме повече индустриални роботи отколкото внасяме. Това са около 280% спрямо миналата година. Имаме компания, която работи доста активно в тази сфера на американския пазар, имаме доста компании, включително в Асоциацията, които създават решения за редица индустрии. Роботиката става с времето все по-популярна тема, както за индустрията, така и за образованието." 

Съществува ли реална опасност в определен момент роботите напълно да заменят човешката производителност в дадено предприятие и все повече работещи хора да започнат да излизат на пазара на труда? Това попитахме още Кристиян Михайлов, съосновател на асоциацията по роботика и автоматизация.

"По времето на социалистическа България ние пак сме били производители на роботи и именно тогава хората са участвали изключително много в процеса на създаване на различни блага, предприятия и прочие. Сега с "Индустрия 40" виждаме, че внедряването на машини и на роботи всъщност повишава възможността хората да изкарват повече пари, защото те вместо да правят някакви повтаряеми дейности, работят с главата си, а не толкова с ръцете си. Точно това е положителният ефект на роботизацията и автоматизацията. Когато внедряваме повече машини, повече роботи и повече изкуствен интелект, ние всъщност местим фокуса върху това хората да работят с главата си." 

Много от младите българи се насочват към ИТ сектора, тъй като заплатите в бранша са едни от най-високите в страната. Ученици от видинската ПГ "Проф. д-р Асен Златаров", обаче са се насочили към роботиката и успешно представят училището си на ежегодни състезания. В клуба по роботика участват около 30 души, каза за Радио ВИДИН преподавателят по химия и информационни технологии и заместник-директор на гимназията Десислава Цокова:

"Клубът по роботика започна работа през далечната 2015 година. Започнахме в много тесен състав с първите готови комплекти на "Лего", които закупихме и първоначално беше много трудно. Всеки казваше: "много е хубаво, супер е роботиката, искаме да се запишем" и всяка година в началото около 50-60 деца заявяват желание, че искат да работят и постепенно намалява броят, защото виждат, че роботиката не е просто да си играеш, а изисква търпение, внимание, упоритост и остават накрая около десетина деца от випуск. В момента клубът ни е от около 30 човека и те са най-голямата мотивация, която имам лично аз" - допълни Десислава Цокова.

Какво казват членовете на клуба по роботика? Разговаряхме с Митко Мирославов, ученик от XI клас в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" - Видин. 

"В самото начало, когато започнах да се занимавам с роботика не бях сигурен дали това наистина е моето нещо. След като се събрахме екипът и започнахме да работим, стигнах до заключението, че това е нещото, с което искам да се занимавам и че това нещо има доста голямо развитие и бъдеще. Мисля, че се представяме блестящо на състезанията, имайки предвид колко малко опит имахме в началото и колко далече стигнахме. Смятам, че ние сме успели да постигнем много нещо, с които съм изключително горд ... Последното ни изобретение е автономна количка за събиране на тенис топки, като идеята ни дойде през ноември 2023 година. Най-големите проблеми, които срещнахме с робота, бяха свързани със задвижването и избора на мотори. Той дойде частично сглобен на около 20% и предишните мотори не бяха подходящи" - обясни Митко Мирославов.

Разговаряхме и с Ивайло Георгиев от XI клас на видинската професионална гимназия.

"Аз като цяло се интересувам от технологии, компютри и точно заради това записах тази специалност. Когато започнах в осми клас и разбрах, че има клуб по роботика, участвах в началото на годината с други мои съученици в състезание по "Робо сумо". Там спечелихме и след това започнахме да оставаме и в клуба. В началото се обучавахме и след това започнахме и да участваме в състезания. Доволен съм" - каза Ивайло Георгиев.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 12.09.24 в 10:00

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..

публикувано на 11.09.24 в 10:45

Проблеми с финансирането затрудняват автобусния бранш

Пред множество затруднения е изправен автобусният бранш. Най-актуален към момента е проблемът с финансирането. Липсват компенсациите, с които трябва да бъдат подпомогнати превозвачите за безплатното пътуване на деца до 14-годишна възраст и други правоимащи граждани (ветераните от войните, военноинвалидите, военнопострадалите) в градския транспорт...

публикувано на 10.09.24 в 11:00

В какво състояние са водоемите, речните корита, дерета и канализационна инфраструктура в област Видин

В Конферентния център на Областна администрация- Видин се  проведе заседание на Областния съвет за намаляване на риска от бедствия, свикано по повод заповед на служебния министър-председател Димитър Главчев. Представителите на общините в област Видин отчетоха в какво състояние са язовирите и речните корита.  Извършват се текущи проверки на..

публикувано на 09.09.24 в 16:35

Хората от Добри дол искат да възстановят читалището си

Екипът на радио Видин  гостува на Добри дол. Село, което е на кръстопът, село, в което природата е  благосклонна към хората тук и климатът е изключително благоприятен и топъл.  Селото се споменава за първи път в турски документ от средата на 16 век под името Добрин дол. Димитър Маринов пише, че Добри дол е „старинско село“ и „преданието не..

публикувано на 06.09.24 в 12:00

Стоил Цицелков: ЦИК защитава политическите, а не гражданските интереси

Формациите демонстрират незаинтересованост от разпространението на визиите, а хората вече са загубили доверие.  Как съдбата на България, а не злободневието, може отново да е в основата на диалога?  Защо предизборните кампании спряха да бъдат арена на идеите?  Предстоящият вот дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков . Радио ВИДИН:..

публикувано на 05.09.24 в 10:05

Тома Ушев: Основните стълбове за реализацията на България са образованието и църквата

Формациите демонстрират незаинтересованост от разпространението на визиите, а хората вече са загубили доверие.  Как съдбата на България, а не злободневието, може отново да е в основата на диалога?  Защо предизборните кампании спряха да бъдат арена на идеите?  Предстоящият вот дискутираме  с анализатора  Тома Ушев , автор в дясната платформа..

публикувано на 05.09.24 в 10:00