Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Децата и електронните устройства - опасности, митове и реалности

Снимка: Радио ВИДИН

96% от българчетата гледат по няколко часа дневно телевизия, 83% използват смартфон, показва проучване на "Сова Харис". Резултатите бяха представени на организирана от СЕМ дискусия на тема "Децата и медиите". Едва 13 на сто от подрастващите четат книги за удоволствие, а родителите не са достатъчно запознати какво децата им гледат в интернет и по телевизията, показва още проучването

Средно на 2 години и 6 месеца децата започват да гледат телевизия. Средната възраст, на която те започват да използват електронно устройство, е 5 години и 9 месеца. Най-рано децата започват да използват смартфона, а най-късно - компютър, показва проучването, което е направено сред общо 2840 лица. От тях 1305 са деца, а 1535 са родители. 

"Децата от 0 до 5 години най-често използват телевизор, а тези от 6 до 18 години най-често използват смартфон. Оказва се, че смартфонът всъщност е най-потребяваното електронно устройство. Най-често децата използват мобилните си устройства за гледане на видеа, следват филми и сериали, най-малко - за пазаруване онлайн. Независимо от пола, местоживеенето и с какво образование са родителите, децата имат сравнително идентични предпочитания в избора си на платформи и социални мрежи. Най-често децата използват своите мобилни устройства за Ютюб, Фейсбук, ТикТок, Инстаграм. Това са 97%. Чатене, писане с приятели - 45%. За играене на игри - 9%", обясни Галина Милкова от "Сова Харис".

Много често, когато децата използват телефон, таблет или играят на конзолни игри, при тях изобщо не присъства възрастен:

"Ние сме заключили, че родителите не са достатъчно запознати със съдържанието, което децата им потребяват - независимо дали гледат телевизия или играят на мобилни устройства. В проучването родителите са отговорили, че медийното съдържание, което децата им потребяват, в най-голяма степен помага за развитието на социалните умения на детето, следва креативността на детето, най-ниско е оценена физическата активност на детето. Т.е. болшинството от родителите смятат, че медийното съдържание по-скоро вреди върху физическата активност на детето. Извън проучването зададохме един въпрос дали децата четат книги. Едва 13% четат за удоволствие, 31% четат само това, което е задължително за училище, 24% - ако родителите ги накарат да четат, 7% изобщо не четат", допълни Галина Милкова.

Социологическото проучване потвърди убеждението, че днешните български деца прекарват твърде много време пред телевизионния екран или пред смартфона. 

"Категорично мога да кажа, не само слушайки това изследване, но и от опита, който имам, че телевизията хипнотизира. Хипнотизира децата, хипнотизира семействата. Вместо семейно огнище, има телевизор, около който се случва присъствие. Впечатлих се от разбирането, което споделят родителите, че пускат телевизия или клипче, за да се успокои детето. Телевизията измества майчината грижа. В училище учителите се оплакват, че не са спокойни телата на децата, както и че не могат да престанат да си блъскат телата едно в друго. Можем да говорим за едно страдание на детството и юношеството, което мога да свържа с това непрекъснато залепване на погледа, на мисленето върху изображението, от което страда езикът - това е големият ефект. Наскоро имах разговор с юноша, който беше изпратен при мен, защото ходи без домашни, говори в час и т.н. Когато го попитах къде е за него истинският живот, ако не училището, кое е това, което е важно за него, той ми разказа, че играе игра, в която е изключително запленен от героите, които може да си избира. Разказа подробно за лошия герой, на когото може да избира цвета на косата, на очите и пр. Т.е. по някакъв начин това е свързано с темата на юношеството - "Кой съм аз?", и няма нищо общо с моралното разбиране, с ценността на това какво е добро и какво е лошо. Да вярваме, че чрез медиите децата ще се развиват емоционално, социално... явно и родителите трябва да бъдат във фокуса по отношение на това тяхно разбиране. Това, което се е променило в семейството, е свързано именно с препредаването на правилата и влизането в цивилизацията, защото другото голямо оплакване на училището е, че не се спазват правилата и думите на авторитетите, на възрастните нямат никаква стойност за децата, което означава, че в основата има нещо, което значително се е разклатило", сподели училищният психолог Анет Маринова.


Днешните ученици си набавят необходимата им информация по много по-различен начин от нас- възрастните, това отчете по време на дискусията социологът от "Сова Харис" Васил Тончев:

"Ще се изкажа не само като социолог, а и като родител. Малката ми дъщеря сега е 12 клас. В 9 клас тя не си отвори учебниците и в 10 клас ни накара да не купуваме учебници, да не си харчим излишно парите. В същото време това не ѝ пречи да бъде отличник в една от водещите езикови гимназии. Вече владее четири езика, започва да учи пети език, спортист е и т.н. Цялата информация, която тя получава, я получава през интернет. Т.е. връзката между медиите и образованието трябва вече да бъде изградена на една съвсем различна основа. Министерството на образованието трябва да има централно място в този процес от гледна точка на бъдещето и на развитието на тези деца. Там е истината, там е тенденцията. Отбелязваме и големия субективизъм в изследването от страна на родителите. Те си въобразяват, че знаят какво правят децата, а ако знаят, че не знаят, това би било много по-полезно."

Заради трудното ежедневие е разбираемо, че съвременните родители често неглижират опасностите, които крие неограниченото ползване на новите технологии от децата, коментира Георги Богданов от Националната мрежа за децата:

"Днес българското семейство има много сериозни трудности и проблеми. Трябва да си даваме сметка, че хората, освен че се опитват да осигурят основните неща в едно българско семейство, имат и много други ангажименти, с които трябва да се справят. Трябва да се справят с трудностите в образователната система, с трудностите в здравеопазването, с труда, със социалната интеграция... с много проблеми, които са изключителни и падат на гърба на родителите. Трябва да направим така, че да помогнем на тези родители, за да свършат своята родителска функция, а не да ги нападаме."

Необходимо е родителите да имат по-висока медийна грамотност и да бъдат обучавани как да подхождат към своите деца по отношение на интернет заплахите, допълни психотерапевтът Детелина Стаменова:

"Бях неприятно изненадана, че близо 33% от родителите използват смарт устройства за заспиване на децата, което означава, че те са подложени на медиен шум практически през целия ден. Другото е, че ползването на екрани от децата става между 20 и 24 часа́, което е ужасно голям проблем, защото децата не могат да спят, от което страдат всичките им останали качества и ментални способности през деня. В България е крайно време да бъдат създадени общи насоки за родителите, каквито има във все повече и повече държави. Не за да кажем на родителите, че задължително трябва да правят това, а за да им кажем какво знаем като наука, защото когато самите родители ползват много мобилни устройства, са по склонни да разрешават на децата си да бъдат с мобилни устройства. Според Американската педиатрична и Американската психиатрична асоциация до 2-годишна възраст детето не бива да стои пред екран. Трябва да бъде помогнато на родителите, които са сами в един напълно нов свят, да знаят какво съдържание, как да намалят вредата върху менталното здраве на своите деца."



Сдружението за споделено учене ЕЛА има преки наблюдения върху проблемите на съвременните деца не само в градовете, а и в по-малките населени места, където работи на терен. Това сподели по време на дискусията "Децата и медиите" Ива Бонева от сдружението:

"В последните години се очертаха два много сериозни проблема. Първият е, че децата попадат на порно в първи клас. Обикновено по-големи деца им показват клипове в тоалетните на училищата. Това се случва и с момчета, и с момичета, а последиците са големи. Някои деца повръщат, някои не искат повече да ходят на училище. Това много променя децата. Говорихме с колеги от университет в Англия, че това предполага ново изследване, защото променя психологическото развитие на едно дете, което на такава възраст попадне на такова съдържание. Много често ни се обаждат родители, защото не знаят какво става на децата им. Соматичните прояви са най-различни - отказ на храна, вдигане на температура, повръщане. Това се случва наистина много често. Вторият проблем е характерен за селата. Понеже много е политизирана телевизията - говори се нонстоп за политика и телевизорът винаги е пуснат, но децата не могат да разберат това, което слушат. Гражданското образование се учи едва в 11 и 12 клас, а голяма част от децата приключват до 10 клас. Едно дете в 8 клас наскоро ме попита "Сега като убият Путин, кой ще ни бъде кмет?". Дойдоха още пет деца, които искаха да разберат отговора на този въпрос. Т.е. в главата им е пълна каша. Гражданското образование, както и сексуалното, трябва да започне от по-рано."

Освен всичко друго, безконтролното сърфиране в интернет крие риск детето ни да стане жертва на насилие, напомни Боряна Гидикова от УНИЦЕФ-България:

"Едно от изследванията ни за насилието над децата показва, че всяко седмо дете съобщава, че е било жертва на онлайн насилие, което е много тревожен факт. Те не просто гледат вредно съдържание, но до тях достигат хора, които им вредят, по между си много често също проявяват насилие."

Георги Иванов, експерт в Държавната агенция за закрила на детето, също участва в дискусията:

"Публична тайна е, че децата играят игри, които не са подходящи за тяхната възраст. Виждайки как героят му, който е агресивен, си купува оръжие, побеждава и т.н., за детето това става някакъв модел на поведение - започва да бърка компютърния с реалния свят. Така идват след това "изпълнения" в училище - агресия на деца срещу деца и заснемане за лайкове. Говорил съм и с доста логопеди, които споделят, че късното проговаряне се дължи на прекомерната употреба на електронни устройства, защото вкарването на огромно количество допамин на детето, го прави нервно. Чувал съм обяснение на майки, че така се учи по-бързо език, което е абсолютно невярно, защото детето чува един компютърен глас, който го кара да слуша, а не да говори. В праймтайма във всички медии би било добре да се канят специалисти, които да помогнат на родителите да разберат ползата и вредата."

От следващия месец в Българското национално радио е заложено развитието на две нови аудиовизуални поредици, насочени към ученическата аудитория, съобщи по време на дискусията в СЕМ Иво Тодоров, директор на дирекция "Дигитални програми“ на Българското национално радио:

"Българското национално радио разполага с ресурс от своя Златен фонд с гласове на известни личности, който ние искаме да облечем във видеосъдържание, за да може то да бъде по-достъпно. И се надяваме да влезе в учебните програми, в класовете, когато децата изучават Елин Пелин или друга значима обществена личност, да чуят гласа на този човек и да разберат повече за него."

Трябва да се изготвят конкретни препоръки и правила, които помогнат за формиране на цялостна политика на държавата по отношение на родителството, децата, медиите и регулациите, обобщиха членовете на СЕМ Симона Велева и Пролет Велкова:

"Нашата амбиция и цел е тези данни да са полезни както на Министерството на здравеопазването, така и на Министерството на образованието и науката и въобще – да помогнат за формиране на цялостна политика на държавата в различни направления."

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40

Северозападна България с трайно присъствие на туристическата карта

Седемнадесет проекта са одобрени за финансиране в конкурса "Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав" на Фондация "Америка за България". Финансирането на всички тях е за 1 312 000 лева. Средствата ще подкрепят развитието на туристически продукти и услуги в регионите с цел да удължат престоя на посетителите. Над 150..

публикувано на 15.04.24 в 15:38
Цветан Ценков, кмет на община Видин

Цветан Ценков: С булевард "Панония" се случва това, което се случва и в държавата (видео)

До края на април се очаква да завърши ремонтът на първото платно на бул. "Панония" във Видин . Следващата седмица Народното събрание трябва да гласува окончателно останалите 3,5 млн. лева за завършването на проекта. Това обясни в "Посоките на делника" кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков в отговор на въпроса "Какво се случва с бул...

публикувано на 12.04.24 в 13:03
Марая Цветкова

Марая Цветкова: Превърнахме демокрацията ни в елитарно хоби за глупаци

Кабинетът "Главчев" положи клетва и встъпи официално в длъжност, с което 103-тото правителство в историята на България е факт.  Президентът Румен Радев насрочи за 9 юни националните и европейските парламентарни избори.  Кои са причините, поради които отново ще се отправим към урните?  Може ли предизборната кампания да предложи решения, а не битовизми..

публикувано на 11.04.24 в 10:00

Проф. Светослав Малинов: При обща кампания евроизборите няма да бъдат видени и чути

Провеждането на избори 2 в 1 има както позитиви, така и негативи, коментира политологът и два мандата евродепутат проф. Светослав Малинов. Според него, от една страна може да се прогнозира, че сливането на двата вота ще доведе до рекордна за нашата страна активност на евроизбори, същевременно е възможно кампанията за евровота да бъде погълната..

публикувано на 10.04.24 в 15:21
Диана Ефтимова

Диана Ефтимова: За предизвикателствата пред изборите 2 в 1

На 9 юни ще гласуваме за евродепутати и предсрочно за български парламент. Предизвикателствата пред вота 2 в 1 коментира Диана Ефтимова, председател на Управителния съвет на Институт за развитие на публичната среда.  "Предизвикателствата ще бъдат по няколко линии. На първо място по отношение на машинното гласуване това, което..

публикувано на 10.04.24 в 13:11