Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви са навиците за слушане на музика на българите

Снимка: Колаж: Радио Видин

Според проучване на Изследователски център "Тренд" 46% от българите слушат ежедневно музика, а 31% няколко пъти седмично. Общо 85% от запитаните са съгласни, че музиката им действа успокояващо, подобрява настроението им. Проучването е първото широкообхватно у нас за музикалните навици. То е по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти. Проведено е в периода 22.11-9.12.2023 година, като са направени 1010 интервюта сред хора на възраст между 16 и 64 години, слушащи музика, обясни социологът Димитра Воева. Според нея проучването не е изненадващо нито по отношение на предпочитанията, нито по начините за слушане на музика.

Димитра Воева
"На първо място трябва да кажем, че музиката заема важна част в живота на българите. Общо 88% слушат музика поне веднъж седмично, като близо половината от целевата група слуша музика ежедневно. По отношение на най-предпочитаните жанрове, зададохме два въпроса. В първия от тях респондентите имаха възможност да посочат повече от един жанр, т.е. да посочат каква е музиката, която най-често слушат с до пет отговора, след това, с последващ въпрос да посочат и кой от тези жанрове за тях е най-любим. Ако трябва да посочим, имаме над 20 различни стила музика, но ако условно трябва да обособим топ пет на най-слушаните жанрове, то в тях попадат поп музиката, поп-фолкът, естрадата, рокът и народната музика. Най-разпространени, с еднаква популярност, са поп и чалга, като една трета от целевата група посочва, че слуша тези жанрове и въпреки че тези дялове са еднакви, трябва да кажем, че е различен профилът на хората, които стоят зад различните стилове музика, защото има редица фактори, сред които възраст, образование, тип населено място, които влияят на тези предпочитания. Например, започвам с образованието. Въпреки че в национален план по 33% отбелязват поп и чалга като най-слушани, сред висшистите дистанцията между двата стила е значително по-голяма. Те в по-голяма степен предпочитат поп музика. Това важи и за други стилове. Най-видимо е това при класическата музика, където се вижда, че в най-голяма степен нивото на образованието има значение. Обратното, при слушащите чалга доста висок е там процентът в групите с по-ниско образование. Това е само един от факторите. Разбира се, поколенческите различия няма как да не влияят. Трябва да кажем, че за хората над 50 години, вече там по-често се посочва народна музика, естрада. Обратното, за най-младите пък освен поп, рок и чалга, към тази челна класация трябва да добавим и други стилове като рап, хип-хоп, електронна музика, които попълват челната петица за най-младите, т.е. и възрастта е един от факторите, които влияят на музикалните предпочитания и типът населено място. Например трябва да кажем, градското население слуша повече рок, отколкото тази музика, която се слуша в селата. Обратното, в селата пък имат по-изразено предпочитание към народната музика и към поп-фолка."

На въпрос кои стилове слушат най-често, 17% от запитаните в проучването на "Тренд" посочват поп-фолка, 15% - поп и 14% - естрада. Следвани са от рок, народна, класическа музика и диско. Данните от проучването за музикалните навици на българите не се различават много от световните тенденции. Предпочитанията са към местни жанрове, казва Димитра Воева и допълва, че три от петте най-слушани жанра у нас, са български.

Като източник на музикално съдържание радиото продължава да е водещо. 

"Трябва да кажем, че на зададен въпрос "Къде най-често слушате музика?", т.е. въпрос с един възможен отговор, четири от десет души посочват радиостанциите, било то специализирани за музика или  неспециализирани. На следващо място се подреждат телевизиите, отново както музикални, така и неспециализирани и чак след това идват и музикалните платформи. 9% посочват Youtube. Оттам нататък останалите платформи, общо 12% използват както с платен абонамент, така и безплатно. Изостава на този фон честота на слушане на музика на физически носители. Само 3% посочват, че слушат по този начин."

Една трета от участвалите в проучването посочват, че посещават музикални събития на живо. Най-често това са фестивали на открито, следвани от концерти в зали и клубни концерти. Сред причините фестивалите да са предпочитани са, че повечето са безплатни и се провеждат през лятото, което обичайно е времето за почивка.

Според Димитра Воева резултатите от проучването, освен че дават картина на музикалните предпочитания, са и отправна точка за музикалната култура, която може и да се възпитава.

Предпочитанията зависят от възпитанието и средата, казва музикалният педагог Албена Лисова, преподавател в ППМГ "Екзарх Антим I" и ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин. Допълва, че в училище стремежът е да покажат на децата, че има и друг стил музика, не само тази, която се слуша масово.
Албена Лисова
"Както е казал композиторът Шуман, музиката е безкрайна и 100 живота да има човек, в никакъв случай не може да я обхване цялата. Това важи в пълна сила и в нашия 21 век, в който информацията, която получаваме е просто невъобразима. Можем с едни клик на телефона или компютъра да си осигурим всякаква възможна музика, каквато искаме и вече е въпрос и на желание да се чуе и по-различна. Аз съм била свидетел как деца, които съм завела примерно на коледен концерт на нашата Симфониета слушат с огромно удоволствие, въпреки че музиката не е точно тази, която те биха предпочели, но беше коледна, забавна. Изпълнителите бяха студенти от нашата музикална академия, които са млади, атрактивни. Децата бяха възхитени. Казаха, че с удоволствие пак биха отишли на подобен концерт. Има огромно разнообразие от музика, която всеки от нас може да предпочете. Разбира се има си място за едната и за другата."

Радиото, освен че е сред основните източници за слушане, също е и сред водещите начини за откриване на нова музика. Формира и нагласите за слушане, казва музикалният редактор в Радио ВИДИН Петър Маринов.
Петър Маринов, музикален редактор в Радио ВИДИН
"Радиото е инструмент, който освен за забавления служи и за насочване и формиране на музикалните вкусове по някакъв начин. За това, че мнозина от хората предпочитат този стил, поп-фолк, дори аз се изненадвам, мислех, че е още по-голям процентът, но тук според мен, не само количеството е важно, т.е. не можем да измерим само количествено тези неща, защото смятам, че дори и от 100 човека, ако 20 слушат насочено или осмислено музика, мисля, че това е един добър старт и едно начало за това, от което тръгнахме - за формиране на правилно музикално възприятие. Всеизвестен е фактът, че на вкус и цвят няма приятели, но точно тук е разковничето на проблема, че добрият вкус трябва да се възпитава. Едно дете никога няма да знае как трябва да бъде изядено едно ястие, по какъв начин да си служи с приборите, ако някой не му го обясни. Така че радиото освен инструмент за забавление - чисто фоново възприятие на музиката, по някакъв начин е и инструмент точно за това - за насочване на музикалния вкус."

Общо 79% от анкетираните в проучването на "Тренд" са на мнение, че българската музика трябва да присъства по-често по радиото и телевизията и Петър Маринов е съгласен с препоръката. 

"В Радио ВИДИН застъпваме малко над 70% българската музика, чисто статистически погледнато. Тук проблемът е, че много от песните са в съвременни аранжименти, други са изпълнени на английски език. Има и такива на други езици. Хората, като чуят една такава англоезична песен, си мислят, че е чужда, а това съвсем не е така, тя е българска песен, изпълнена от български изпълнител, но на английски език. Нашите слушатели са във възрастовата граница малко над 55+, 60 години, някъде там ни е таргет групата и те биха искали да чуят малко по-стара музика, така наречените евъргрийни, както те самите ги наричат - естрада, при което също се получава едно размиване, сякаш пускаме повече чужда музика, но повярвайте ми, не е така. Българската музика е над 60%, между 60%  и 70%, в зависимост от различните часови зони и дни."

През 15-те години, откакто е създадено Радио ВИДИН, програмната схема е подредена така, че да се харесва на хората. Застъпени са много стилове музика, обясни Петър Маринов.

Мненията на видинчани за музикалните им предпочитания записа Красимир Каменов.
"Слушам предимно фолклорна музика, защото съм израснал с българската народна музика и песните на Асенка Янева, народната певица от Видинско. Музиката не трябва да бъде стереотип. Тя просто е отношение - изражение на душата, на емоцията."


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Гомотарци - с бъдеще във винения туризъм и с грижа за опазване на миналото

Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав.  Голямо  и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...

публикувано на 12.07.24 в 12:00

Калин Виденов: Геноцидът над Северозапада от страна на ГЕРБ продължава

Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание.  Политическата криза в страната продължава да се задълбочава.  Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат.  Как се отразява дългогодишният..

публикувано на 11.07.24 в 10:00

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни?

България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..

публикувано на 10.07.24 в 10:45
Боян Минков, кмет на община Белоградчик

Боян Минков: Липсата на редовно правителство затруднява работата на общините

Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..

публикувано на 09.07.24 в 14:26
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..

публикувано на 09.07.24 в 13:31

Засилен контрол на Инспекциите по труда за недеклариран труд в рискови сектори

Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв.   Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..

публикувано на 08.07.24 в 15:03

Изсветлява ли сивата икономика

Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от..

публикувано на 08.07.24 в 14:59