Френското модерно сладкарство - живота на един успял сладкар от Северозапада

Иначе Михаил завършва туризъм в родното градче и преди да започне да се занимава с кулинария, е работил в сферата на туризма около 5 години. Но тъй като винаги е имал желание да бъде готвач, започва да навлиза в този сектор, като започва тримесечен курс в Европейската академия за развитие и обучение в София. Непосредствено след това започва да работи в кухните, първо на хотел, където работи по много часове - там Михаил осъзнава, че тази практика и стрес са му необходими, за да натрупа повече опит. След хотела работи няколко месеца и в пицария, където, както той разказа, губи желанието да се развива като кулинар - заради отношението на ресторантьорите-работодатели, които не са особено честни и цялата тази експлоатация в България не му допада, което е и причината да накара Михаил да се замисли. Така решава да замине за Нидерландия. Там не се занимава нито с туризъм, нито с кулинария, ами с производството на трамплини за професионалните зали за скачачи. Управлявал софтуер, като най-забавното, което Мишо намира в тази му работа, е, че е трябвало да изпробват трамплините и скачали по цял ден на тях. 

"В един момент се свърза един човек, познат, който знаеше, че съм се занимавал с кулинария, знае, че мога да готвя и просто ми предложи, ако мога, да отида в Ботевград и да сготвя за рождения ден на жена му, да измисля някакво меню. Отидох, сготвих, там се запознах с Константин Лазаров - един много готин човек, с който и до ден днешен поддържаме връзка, той ми предложи в бъдеще, ако искам, да си бъдем полезни, да работим заедно в бъдеще. Оттам аз се върнах в Холандия... и тогава се свърза с мен една от бившите ми ръководителки в Европейската академия и ми каза, че има много хубав курс и нова изгряваща академия в София -  Pastry Academy, и ако имам желание, понеже ме влече и сладкарството, мога да го запиша този курс... Затова се върнах и в България, записах курса. И започнах да работя в Ботевград, започнах да произвеждам различни видове десерти и торти за сладкарницата на Константин... няколко месеца по-късно ми звънна Алекс Иванчев, който е доста известен сладкар в България."

Докато Михаил учи в кулинарната академия, го пращат като стажант в ресторанта на Андре Токев "Андре".

"Месец и половина си почивах във Вършец и реших, че моето приключение трябва да продължи. Казах си - бил съм в чужбина, бил съм в София, бил съм навсякъде, сега трябва да отида на морето. И така реших да замина за Варна и там се запознах с уникален човек - майстор Миро, Мирослав Коларов, за мен той е най-добрият хлебар в България, смело мога да твърдя. Работих там 4-5 месеца, докато в един момент не ми звънна Мая Марашлян, която по-рано споменах е била на стаж в "Андре" - жената, с която в момента работим, и ме попита дали имам желание да стартирам нещо с нея, тъй като тя има някаква идея и каза, че много плахо тръгва... сподели ми цялата идея, аз се навих съответно и така 2021 година, 1 февруари, стартирахме в едно малко гаражче и няколко месеца по-късно дойде идеята да се сложи и малка витрина, с която да започнем да продаваме там, на място. За живущите там, естествено, минавайки и виждайки цените, казваха - вие сте луди, вие ще фалирате, какви са тези цени. Те не знаеха, че не са таргета ни от клиенти, ние разчитахме на хората, които са ценители на качествена и хубава храна... Преместихме се в още по-голямо помещение, оттам отворихме магазин в центъра на София - (Мarashlian pastry) бяхме поканени да направим и "десерт на годината". За три години смело мога да твърдя, че ние сме основоположниците на френското сладкарство. Ние правим френско модерно сладкарство и го предлагаме на софийския пазар."

Ние се възхищавам на хора като Михаил, защото за нас той е човек, който не се спира пред нищо, човек, който гони мечтите си до край, човек, който не спира да се развива и да изкачва стълбата на живота - смело, но предпазливо, за да се запази като човек, който има и личен живот и го е грижа за здравето му.