Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

Снимка: Радио ВИДИН

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война. 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от проучване на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“, проведено в 45 държави по света и представително за повече от половината от световното население. Общо 46 138 души са интервюирани в глобален мащаб. В България - 806 души по метода "лице в лице". 

Наблюдава се ясно разделението между глобалния Юг/Изток и глобалния Север/Запад. Докато гражданите на Европейския съюз (32% заявяват, че биха се били), САЩ (41%) и Канада (34%) са в много по-малка степен готови да се включат в сражение, ако страната им е във война, то хората в Западна Азия (77%), Близкия Изток (73%), както и в Индия (76%), са в много по-голяма степен готови да се сражават за страната си. Що се отнася до конкретни страни, най-голяма готовност за участие в бой за страната си изразяват хората в Армения (96%), Саудитска Арабия (94%), Азербайджан (88%), Пакистан (86%) и Грузия (83%). Най-малко склонни да се бият за своята държава при война са хората в Италия (14%), Австрия (20%), Германия (23%).

В Русия 32% казват, че са готови да отидат на война за страната си. В Украйна хората са по-склонни лично да защитят страната си (62%). 

Все пак процентът на готовите да защитят България се повишава. Преди 10 години у нас 25% (със 7 на сто по-малко) са отговорили, че биха се били, ако страната ни участва във война, а 47% декларирали, че не биха. 

"Това, което установяваме, е, че декларираната склонност хората да защитават страната си при необходимост е два пъти по-висока в арабския свят, в Азия, включително в Индия и съответно два пъти по-ниско в Европа. В Европа се наблюдава снижаване на готовността за участие и защита на страната във военен конфликт. На какво се дължи това? Според мен факторите са няколко. Едното е, че най-големите войни в близката ни история са в Европа и изобщо Обединена Европа е проект за мир, тя възниква като проект за мир. Нагласата да няма война и човек да не участва във война е нормална нагласа. Има купища културологически и исторически фактори. Това, което се опитваме да направим, е регулярно - през няколко години, да мерим тези нагласи, защото това са все пак нагласи по много съществен въпрос. В България данните сочат, че не се отличаваме съществено от средното за ЕС. В определена степен сме по-склонни да защитаваме родината си от германците и италианците, например, но от друга страна в Полша и в Румъния склонността за участие в защита на родината е по-висока с 10-15%. Пъстра е картината, но ние не представляваме изключение от средноевропейската картина", обясни Кънчо Стойчев, президент на глобалната асоциация „Галъп интернешънъл“. Според него причина за намалялата склонност да участваме във военни действия в защита на държавата в сегашното съвремие е и премахването на наборната военна служба:

"Става дума за това, което наричаме патриотично възпитание. Естествено е, че в годините, когато се влагаха и ресурси, и усилия имаше сериозно възпитание, обучение, наборна служба, летни военизирани лагери. Равнището на патриотизъм беше по-голямо. То е и въпрос на официална пропагандна машина. Но като че ли старите времена ще се върнат, тъй като все повече чуваме от различни страни, от различни политици призиви за възстановяване на наборна служба, т.е. за отказ от професионалната армия, която е едно огромно постижение."


Наборната военна служба у нас бе премахната преди повече от 16 години. Днешните млади хора, за добро или за лошо, не са обличали военна униформа и не са държали оръжие в ръце. Патриотичният клуб "Бдинци" опитва успешно да замести тези пропуски във възпитанието на учениците с организирането на възстановки на исторически събития и демонстриране на автентични униформи и въоръжение от българската военна история. 



"Тази година на 3 март възстановката в центъра на старопрестолния Видин изцяло беше организирана от нас, като над 70 деца участваха във възстановката. Бяха облечени, снаряжени и въоръжени от нас. Получи се нещо прекрасно и може да се похвалим, че в национален мащаб, откакто съществуват такива възстановки на исторически събития, нашият град за пръв път пресъздаде в живи картини исторически събития основно с ученици. На фона на динамичното време, в което живеем, младото поколение потъва в една забрава за своята идентичност като героизми, чудеса от храброст на нашите предци, дали живота си във войните за свята и свободна държава. С това, което ние правим, събуждаме желанието в младите да влязат в библиотека, да се поинтересуват за историческите факти и данни, да питат родителите си дали има техни предци, участвали във войните. Виждам голям ентусиазъм да продължат с нас в последващи такива инициативи, което е много хубав момент, защото младите виждат смисъла на всичко това. Знаете, че вече няма казарма и кога иначе ще бъдат облечени в униформа, кога ще държат оръжие в ръцете си...? Виждам у тях чувство за гордост, когато го направят. На 3 март децата цял ден се разхождаха с гордост из града с униформите, които им бяха дадени. Хората се радваха, искаха да се снимат с децата... Зависи от нас, възрастните, как ще препредадем, какво препредаваме на младите, на какво ги учим, защото младите са нашите нешлифовани диаманти и от нашия труд като българи зависи как те ще блестят в бъдеще. От техния блясък ще зависят нашите старини, просперитетът на родината, името България", смята Иво Иванов от Патриотичен клуб "Бдинци".

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как се постига качествена жизнена среда- опитът на Германия, Унгария и Словения

Утвърдени експерти от България, Германия, Унгария и Словения представиха предизвикателствата пред архитекти и инженери в строителството по пътя към хармонична среда на живот. Международната конференция, която се проведе в София, бе организирана от сдружение "Алианс за висока строителна култура" (АВСК).  Какво разбираме под хармонична жизнена..

публикувано на 20.05.24 в 16:48

Във Воднянци искат програми за безработни

Екипът на радио Видин гостува в село Воднянци, община Димово. Времето е дъждовно и следобедно и по това време по улиците не се срещат хора.  Селото е на около 60 км от Видин в посока Монтана и на 180 км от София. До него лесно може да се стигне с автомобил или с влак по линията София-Видин.  В землището на селото е изграден язовир Дреновец...

публикувано на 17.05.24 в 12:30
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Политиците загубиха спечелен мач с Еврозоната

България няма да успее да изпълни критериите за влизане в Eврозоната до юни.  На конференция, посветена на следващите стъпки към еврото, бяха обсъдени политическите и социалните последици, както и икономическите и финансовите перспективи преди и след присъединяването, бяха анализирани и успешни примери на европейски държави, вече въвели единната..

публикувано на 16.05.24 в 10:00

Имат ли интерес ресторантьорите към чужди служители?

Заради липсата на кадри летният сезон е пред провал за ресторантьорския бранш, заявиха преди дни от сектора. Причината е приета промяна в Закона за чужденците, която по никакъв начин не помага на бизнеса за това лято. Преди началото на туристическия сезон има предприемачи, които обявиха, че ще фалират, защото нямат работници. Хотелите отварят, а..

публикувано на 15.05.24 в 11:21
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Българската данъчна система се нуждае от модификация и модернизация

Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване.  Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.  Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните.  Ще се покачи ли стандартът на..

публикувано на 13.05.24 в 10:00
Стоян Панчев

Стоян Панчев: Нашата бедност се дължи на закъснелия и грешно направен преход

Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване.  Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.  Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните.  Ще се покачи ли стандартът на..

публикувано на 13.05.24 в 10:00

Село Динково - в очакване на по-добър живот

Динково е най-малкото село в община Ружинци по брой жители. Около 65 са хората, които живеят тук, лятото стигат и до 100. Населеното място се намира в близост до река Лом, Белоградчик е на 40 км. Земята е плодородна, вода има в изобилие, дворовете на имотите са големи и просторни, къщите са едноетажни. Като цяло Динково има прекрасни..

публикувано на 10.05.24 в 12:05