Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Снимка: Радио ВИДИН



Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране постепенно избледнява. Музиката започва да се възприема, като фон, като аспект с особено значение, а с нея страда и музикалното образование. 

Много училищни системи постепенно започват да пренебрегват тази огромна част от развитието на учениците - дали това става чрез добавяне на нови предмети, които изместват музиката, или просто подценяване, едно нещо е сигурно - музиката бива отметната с лека ръка. За съжаление, много от хората, натоварени с решенията не осъзнават важността ѝ, забравяйки, че тя често води до по-обстойно развитие на мозъка, засилва чувството за общност и връзката с околните, дори може да послужи и за антистресово средство. Чрез премахването ѝ от учебната програма, учениците губят възможността да се възползват от всички тези плюсове, освен ако не се запишат на частни уроци, а това не е възможно за някои семейства от финансова гледна точка.

Музикалното образование, трябва да е важна част от цялостния учебен процес в училището на 21 век - на това мнение е и Лала Банева, дългогодишен преподавател по музика във Враца. 

"Аз съм учител по музика вече 25 години ... Не бих казала, че забелязвам тенденциозно намаляване на часовете по музика, напротив. Бих казала, че се откриват много по-широки възможности - това са различни национални програми. Имаме по-големи възможности да изведем децата извън населеното място, в което живеят, да ги заведем на представление, на театър, на музикално представление и мисля, че това са много по-широки и по-интересни възможности за децата и за колегите. Може би от някоя гледна точка на съвременните потребности и интереси, образованието по култура и изкуства започва да губи своите стойност и значение. Но това идва от непознаването на колосалните възможности, които има този предмет."

Много проучвания и социални експерименти доказват, че развитието на мозъчната дейност при учениците, които под някаква форма се занимават с музика е по-бързо и по-комплексно в сравнение с тези, които не отделят внимание на този предмет. Музиката развива и уменията, свързани с четене с разбиране, дикция, координация, логическа мисъл и много други, обясни детският психолог Надежда Евгениева. Пеене, танцуване или дори просто слушане на някоя песен заедно ни сближава много повече отколкото си представяме, добави тя:

"Музиката много спомага за намаляване нивото на стрес, а ежедневието на всички е изпълнено с много високи нива на стрес. Музиката идва като помощник, който да ни помогне да се справим с това... Децата в начална училищна възраст се учат да пеят песни заедно в група и понякога могат и да свирят на музикален инструмент, а пък вече с порастването големите деца танцуват на музиката на любимите си групи, използват музиката, за да създават приятелства и да споделят чувства, започват да изразяват предпочитания към различни видове музика. И тук може да споменем ролята на семейството в музикалното възпитание и въобще във формирането на добър вкус към музиката."

Музикалното образование обединява в себе си всички други предмети, които се изучават в училище. То развива умения, свързани с математика, езикознание и изказ, науки, история, география, обща култура и други. Например размерите в музиката са прекрасен начин да се инкорпорират знания, свързани с дроби, а анализ на текста на дадена песен би помогнал с развитието на способността им да четат с разбиране. 

"Музиката като учебен предмет често се поставя от родителите на заден план, но нека обърна внимание, че чрез музиката децата придобиват умения и компетентности и в областта на други учебни предмети... Тя има важна роля и принос в развитието въобще на общата култура на децата и учениците. Дали децата ще изберат музиката за професия или ще изберат друг път, това не е от значение. Важното е, че и в двата случая придобитата музикална култура ще помогне за бъдещото им лично развитие" - коментира още Надежда Евгениева.

Уроците по музика се свързват с повишаването на общата интелигентност на нашите деца. Също така помагат на децата с дихателни и говорни затруднения, както и на децата с когнитивни увреждания. Може да има и още много други неща, които още не са открити. 

За съжаление в последните няколко години часовете по музика в училищата силно намаляват - коментира председателят на Синдикат "Образование" във Враца Светла Димитрова:

"Драстично намаляха часовете. Освен това нормативът на учителите се запази 720. Това е страшно висок норматив, което ще рече, че учителите по музика в училище почти изчезват, говорим за професионалистите. Предметът "Музика" се дава на колеги, завършили педагогически специалности с трета специалност "Музика", а това не са професионалисти. Ако са такива, то не са на достатъчно високо ниво и компетентни за преподаване. Дори много пъти този предмет се преподава и се дава на учители, които въобще не са учили и нямат и трета специалност по музика. Да не говорим и че в по-голямата част в страната, предметът "Музика" се преподава с касетофон. Това е факт - преподава се с касетофон. Не влиза професионалистът, който може да свири на инструмент, който може да покаже на учениците рояла или който и да е друг инструмент, а се преподава с касетофон. На всеки интелигентен човек и на цялата общественост е ясно, че музиката има огромно значение за развитието на душевността на подрастващия организъм, на подрастващото дете. Не случайно часовете по музика са застъпени от детската градина, застъпени са и в училище, но за съжаление в училище часовете намаляват."

По думите на Светла Димитрова трябва да има промяна в учебните програми:

"Трябва да има стиковане на учебните програми...Така трябва да бъдат направени учебните програми, че да се обучават децата в един пакет и по този начин се олекотяват учебните програми, не се повтаря нещо, всяка година в различно време, в различен клас, детето е забравило какво е учило миналата година, а по този начин се допълва и разширява учебното съдържание, което се изучава... В такава посока трябва да вървим и съответно борбата ще бъде да се застъпи малко повече увеличение на часовете по музика в училище и в същото време предметите по изкуствата да влезнат като балообразуващи при кандидатстването на децата в по-горна степен на образование."

*Повече по темата може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Над 1,6 млрд. лева годишно е ползата за България, ако влезе в Шенген

На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..

публикувано на 03.12.24 в 12:08

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14