Яница Петкова: Фундаменталната промяна идва от обществото, не от елита

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Яница Петкова в ''Посоките на делника'', 2 май 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо 10 % е разликата между водещите политически сили според социологическите изследвания. 

Въпреки политически наситения месец, който изпратихме, не се регистрира сериозна промяна в електоралните нагласи. 

Какво ще предложи предизборната кампания? 

Възможни ли са фундаментални промени в родната политика? 

Седмица остава до официалния старт на предизборната кампания, с който ще започне обратното броене към 9 юни.

Предстоящия вот 2 в 1 дискутираме с Яница Петкова, социолог в агенция "Галъп интернешънъл".

Радио ВИДИН: Хвърлих едно око на социологическите изследвания, макар да е ясно, че няма как да им се доверим напълно. Това, което ми направи впечатление, ако мога да направя този извод, е, че разликата между водещите партии е 10%. Обоснована ли е чак такава пропаст?

"С оглед на много събития от последните месеци и начинът, по който се разви ситуацията със Сглобката, изключително многото скандали, нормално е да има такава ерозия в подкрепата. Ако говорим за партията, която в повечето социологически изследвания излиза на второ място, т.е. коалицията ПП-ДБ - тяхната основна и силна опорна точка е борбата с корупцията. В същото време в последните седмици излизат обвинения към тях точно с такова отражение, такава конотация, така че подобна ерозия е нормална, нещо очаквано за всяка сила, която седи във властта. Това обаче са изследвания, които коментираме, които са излезли седмици преди началото на кампанията. Може да има промяна в тези резултат вследствие на кампанията. Би могло такъв тип събития и случки да мобилизират електоратите на партиите, които да защитят политиците, на които са привърженици. Не е нищо учудващо тази разлика. Ние наблюдаваме ръст в разликата между първата и втората политическа сила през последните месеци. От една страна, не е учудващо, от друга страна, дори е очаквано и нормално".

Радио ВИДИН: Поне така си мисля, но в последните дни се засилват имиджовите щети, свързани с Продължаваме промяната. Картинката е динамична. Съгласен съм, че ще има още промени.

"Точно така, да. Това е ситуация, която наблюдаваме, тя се развива. Това, което е важно, е да бъдат неутрализирани най-вече имиджовите щети. Подобен тип ситуации, които сме наблюдавали и преди, при различни кампании, във връзка с различни политически фигури, могат да се развият по два начина. От една страна, съответната партия наистина да успее и нейните лидери да мобилизират своите избиратели. Другият вариант е да се задълбочи ерозията. Всичко зависи от възможността на тези политически фигури да обяснят ситуацията, в която са, да проведат адекватна комуникация - и с обществото, и пряко с техните избиратели. В момента по-скоро виждаме едно кризисно реагиране и опит за потушаване на кризи, което сякаш действа по-скоро в полза на политическия опонент, който е в силна позиция в момента. Ако го сравним с една ситуация, която беше при предишни избори за Народно събрание - когато се свали Никола Минчев с гласове на опонентите като председател на парламента. Това подейства свръхмобилизиращо за избирателите на ПП. Сега ситуацията е коренно различна. Ние наблюдаваме един огледален образ на това, което се случи. В същото време имаме обвинения, свързани с корупция, свързани със скандалите за фалшификация на документи, които са в отрицание на образа, който Продължаваме промяната изгради в последните 2 години. Тук е въпросът дали ще успеят да комуникират адекватно с обществото или по-скоро ще се върви към такова потушаване на пожари, което по-скоро води до допълнителна ерозия".

Радио ВИДИН: Нашите политици като цяло не умеят да разказват, не умеят особено адекватно да обясняват. Щом до този момент не са се справяли с разказа, едва дали в следващия месец ще е по-различно. От друга страна, до някаква степен българското общество не се интересува особено от това какво ще чуе. В последните няколко пъти, в които ходихме до урните, изборите бяха изнесени от твърдите електорати.

"И в момента комуникацията между партии и електорат е комуникация между партия и твърд електорат. Твърдият електорат няма нужда да бъде убеждаван, той така или иначе е убеден по силата на политическите си пристрастия. Може да бъде убеден и да подкрепя, но може да се откаже да гласува, т.е. може да имаме не толкова промяна на предпочитанията за вот, колкото отказ от това да се отиде до урните изобщо, което е ситуация, която е лоша за цялата политическа система в България и вреди на всички, на цялото общество, на всички партии, които търпят ерозия в политическото си доверие. Отново поставяме акцент върху комуникацията, повтарям се за трети път, но са свикнали нашите политически фигури и партийни лидери да си говорят най-вече за твърдите електорати, но пък наблюдаваме в някои случай... ако излезем от дебата за ситуацията на съревнование между ПП-ДБ и ГЕРБ, наблюдаваме и опити за някакво несъздаване на нови политически партии, а от друга страна, за излизане на традиционни политически партии и опит за разширяване на електоралната подкрепа. Това прави ДПС - опит за разширяване и добавяне на нов тип избиратели. Ситуацията е динамична, със сигурност не е съсредоточена само в съревнованието между първите две политически сили".

Радио ВИДИН: В последните 6 месеци, че даже и повече, наблюдавайки това ново поведение на ДПС, чийто изразител е Пеевски, тук вероятно ще видим партия, която ще се опита да играе и за второто място, което към момента едва ли не е гарантирано за ПП-ДБ.

"Това обикновено винаги е било залог в българските избори. Традиционно сме свикнали ДПС да е трета партия, макар че имаше и други ситуации в последните години, защото имахме много избори. Обикновено, когато останалите партии са в криза и срив на електоралното доверие, наистина въпросът е за ДПС. Този въпрос винаги стимулира избиратели на другите партии по същата логика, както се случи с "Възраждане", ако помните: ръст на "Възраждане" и доста сериозни отправяния на послания в стил "излезте да гласувате, нека подкрепим тази или онази партия, защото "Възраждане" расте". Тоест тук може да има двоен ефект. От една страна, не че толкова ДПС ще порасне като електорална подкрепа, по-скоро има шанс избиратели на останалите партии да се въздържат от гласуване. От друга страна, това ще подейства стимулиращо именно да не са ДПС трета сила. Двузначно е това, което наблюдаваме при ДПС. В същото време се вижда опит за излизане извън традиционните рамки на подкрепа, на които тази партия разчита, с избирането на двама съпредседатели, поставянето на нови фигури на челни места - в последната седмица научихме за Елена Йончева... не съм убедена, че това ще спомогне за огромно разширяване на електоралната подкрепа, но със сигурност ще спомогне за промяна на облика на ДПС и за трансформация на партията, която се цели. Това би могло да се превърне в партия, която да е по-приемлив партньор за едно бъдещо управление. За втора сила не знам, но със сигурност има шанс, особено ако има по-голяма ерозия при ПП-ДБ, особено ако има и по-ниска избирателна активност, каквато с оглед на изследвания, макар и доста преди старта на предизборната кампания, но по-скоро се очаква такава активност".

Радио ВИДИН: В последните години "Възраждане" тръгва на всички избори със заявката да спечели. Ясно е, че избирателите трябва да бъдат надъхвани, но пък може ли националистическият вот в България да надхвърли 15%?

"Крайността при тях, когато я има, а те обикновено наистина преди и по време на кампания изострят тона, е нещото, което привлича хора, които са разочаровани от цялата политическа система като цяло и виждат решение на проблемите в страната и в своя личен живот чрез някаква крайна промяна, чрез напълно различно алтернатива. А "Възраждане" се представя така в публичния дебат. Това привлича тези хора. В същото време това отблъсква тези, които наистина имат по-скоро патриотични, по-скоро консервативни политически ориентации, но без да са твърде крайни. Те виждат във "Възраждане" потенциален изразител на политическия им интерес, но в същото време биват отблъсквани и от тяхната крайност. Този тип политическо поведение е някакъв вид политически ход, който успява да обере една ниша в обществото ни. За да се разшири, тя би трябвало, тази политическа линия, която "Възраждане" изразява, да бъде леко по-умерена. Но пък това разширяване би ги накарало да загубят облик. Така че по-скоро тази подкрепа, която наблюдавахме при последните и предпоследните избори за НС, е може би това, което в ситуацията, в която се намираме, а и с посланията, които те изразяват, не да е максималното, но това е оптималният ръст за тях. Промяната на политическата линия може да даде някакъв резултат на разширяване на политическата подкрепа, но пък ще бъдат загубени най-крайните подръжници. Това, което ще се случи в момента - последните избори, които наблюдавахме и следихме резултата на "Възраждане", това бяха местните избори. Там тази партия не е толкова силна, не може да залага толкова на такива крайни послания или на послания-символи, които привличат техния електорат, но ситуацията сега е различна. Те ще бъдат силни в изборите за ЕП, както и тези за НС. Ако успеят да уловят теми, които наистина са болезнени за обществото ни, но пък не се засягат от останалите партии поради дребнотемие и политически сигнали, биха могли да извлекат доста сериозни дивиденти от това. Ще наблюдаваме по време на кампанията как ще се развие тяхната комуникация".

Радио ВИДИН: Възможно ли е предизборната кампания, която неофициално вече е започнала, но този предстоящ един месец може ли да представи нещо, което не е виждано до този момент? Последните няколко кампании си бяха затворени към ядрата, партиите се страхуват да разпространяват идеи и политики. Самият диалог доста се изостри.
 

"Тя политическата кампания започна още с тези пресконференции и брифинги, които наблюдавахме в самия край на Сглобката. За мен лично това беше началото на предизборната кампания. Иначе, за съжаление, май няма да видим нищо ново. Очакванията ми са за една по-скоро черна и изпълнена с компромати кампания, въпреки заявките за ясно идеологическо позициониране и кампания, насочена към избистряне на приоритетите на различните партии, които ни се дават в момента от лидерите. По-скоро наистина очаквам да наблюдаваме скандали и замерване с компромати, което действа зле на цялото ни общество и руши доверието в цялата партийна система".

Радио ВИДИН: Изборите 2 в 1 обаче могат да вдигнат изборната активност, която е особено незадоволителна.

"Изборната активност най-вероятно ще е по-висока, отколкото би била, ако имахме само европейски избори, които са редовните избори в случая. Националните избори ще повишат избирателната активност, но няма да прекрачим най-вероятно това, което вече свикнахме да приемаме за традиционно в нашата страна, освен ако няма някакво изключително събитие, нещо, което да се случи през кампанията. Какво би могло да бъде това? Трудно ми е да гадая и да прогнозирам, но ако нещата продължат така, както продължават в момента и се развиват по начина, по който току-що коментирахме, наистина би имало по-висока избирателна активност, отколкото ако имахме само европейски избори. Парламентарните избори ще повишат избирателната активност, но няма да надминат това, което свикнахме да приемаме за традиционно в нашата странна, а именно по-скоро ниска избирателна активност".

Радио ВИДИН: За разлика от някои от предишните избори, сега го няма онзи тип месия, който обикновено българинът търси. Някакви изненади вероятно са възможни обаче. Например, около формацията на Ваня Григорова.

"До известна степен и българинът се умори да търси месия. Ако разгледаме този модел на рязка вълна от електорална подкрепа при появата на някакъв нов лидер - тя тази рязка вълна на електорална мобилизация всеки път с всеки следващ нов лидер и с всяка следваща нова партия като че ли е с по-слаба амплитуда и с по-слаба амплитуда. Що се отнася до формацията на г-жа Григорова - наистина има сякаш така една група в обществото ни, която е по-скоро слабо представена или се чувства непредставена в българския политически живот и тя търси точно такъв тип лидери и такъв тип човек с тази политическа ориентация и с тези послания и би могла да обере и да мобилизира този тип избиратели, които съществуват в страната. Обикновено гласуват те за различни партии, които не винаги са представени в Народното събрание. Би могло да бъдат взети гласове както от "Възраждане", така и от БСП, така и някои от избирателите, които гласуваха за ПП. Има ниша, има електорат за такъв тип политическа формация. Не очаквам обаче да е такава вълна, каквато сме наблюдавали при предишни появи на нов политически субект".

Радио ВИДИН: В дясно пък е формацията на Вили Лилков "Синя България". Възможно ли е да отлюспи вот от другите демократични партии и да влезе в парламента?

"Той този вот е достатъчно отлюспен, достатъчно разпокъсан. Макар че има доста десни формации - както по-скоро консервативни, така и по-скоро либерални, но всичките се наричат десни по един или друг смисъл, вкарвайки различни значения в това понятие, та този вот е достатъчно разпокъсан. Формацията на Лилков си има своя електорат, своите привърженици. Ние наблюдавахме състезание между него и останалите политически партии от този тип на последните избори. Не очаквам да е нещо, което по някакъв начин ще донесе някаква изненадваща ситуация или фрапантна изненада за политическия резултат. Не сме навлезли в кампанията, макар че, както си говорихме, тя е в сила. Не очаквам значителни изненади, не виждам поне симптоми за такива, може и да греша. На този етап не виждам причини за сериозни изненади или за сериозно отлюспване на политическа подкрепа".

Радио ВИДИН: Без значение какво ще се случи на предстоящите избори, фундаментална промяна в родната политика няма да има.

"Тя фундаменталната промяна зависи от много неща. Нейният основен двигател естествено са политическите партии като изразител на обществените интереси, желания и воля, през властта, която им даваме. В същото време много често, когато говорим за фундаментална, ама наистина фундаментална промяна - тя е нещо, което идва отдолу, от обществото, а не толкова от елита. Елитът ръководи и управлява процеси, ама фундаменталните промени обикновено са нещо, което сме свикнали да коментираме при някаква еволюционна ситуация. Такава ситуация имахме 2020-21 година, която сякаш още се развива и сякаш още не е изчерпала пълния си потенциал и изцяло политическата си енергия. Обаче доста се забави и не донесе това, което обществото очакваше. Сега сме по-скоро в някакво затишие. Изглежда сякаш има пренареждане на политически сили и интереси. Всичко това, което виждаме, е свързано със скандалите, с отношението между партиите, свързано е със скандалите в институциите... това са симптоми на тази промяна, но трябва още време, за да видим каква ще е развръзката и как ще се развие".