Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По време на предизборната кампания се активизират опитите за влияние и дестабилизация

Иван Радев: Механизмите на демокрацията се ползват срещу самата нея

Поддържането на качествена медийна среда и на будно гражданско общество ще подобри живота в страната

Иван Радев
Снимка: Личен архив
България се изкачва с 12 места в класацията на "Репортери без граници", показва годишният доклад на организацията.

Страната ни е 59-а в света по критерий "свобода на словото" от общо 180 държави. 

Въпреки напредъкът обаче продължаваме да сме сред последните в рамките на Европейския съюз, защото индикаторите в областта на политиката, икономиката и сигурността са сравнително ниски. 

От организацията за защита на журналистите критикуват управляващите, че не са успели да въведат системни мерки, за да разрешат "ендемичните проблеми". 

Темата дискутираме с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти.

Радио ВИДИН: В последните няколко години България постепенно бележи прогрес що се касае свободата на словото. Разбира се, по-скоро е недостатъчно, но пък вече сме в първите 60. С оглед на всичко - по-скоро е някакво начало.

"Действително в класацията на международната организация "Репортери без граници" България отбелязва напредък в последните години. Само преди няколко години страната беше на 112 място, докато в последната класация е на 59. Разбира се, това това изглежда значително подобрение, обаче "Репортери без граница" отбелязват, че напредъкът не е значителен. По-скоро може да се говори за някакви сигнали от страна на предишното правителство за подобряване, за желание за подобряване, на медийната среда, отколкото за нещо, което реално се е случило и обективно може да се каже, че в България е по-добро място за медии вече, както и за журналистиката".

Радио ВИДИН: Споменат е кабинетът "Денков", да, който управляваше 10 месеца. Вие как почувствахте това време, подобри ли се наистина средата? Какви са Вашите впечатления?

"Доста е трудно да се измери обективно свободата на словото. Това, което ние като Асоциация правим, е да организираме на всеки две години анкета сред български журналисти и медии, която всеки журналист и всеки, работещ в медия, може да попълни. В момента се намираме в такъв период, в който може да се попълни споменатата анкета, тя може да бъде намерена на нашия сайт. Както казах, това нещо се случва на 2 години. На всеки две години измерваме какво е усещането на българските журналисти за свободата на словото в България. Десет месеца е период, който е доста кратък, за да се отчете каквото и да било. Факт е, че през последните години, когато по-скоро имаше политическа нестабилност, честа смяна на управлението, политическата ситуация се промени. Промени се и по отношение на медиите, тъй като медиите усещаха, че няма толкова силен еднопосочен натиск от страна на държавното управление. Държавното управление преминаваше от едни ръце в други, така че чисто по този показател се подобри усещането на журналистите, че са свободни. Имаше няколко тенденции, които могат бъдат отчетени, отчитаме ги както ние, така и "Репортери без граници": усилията на правителствата да вземат мерки срещу т.нар. "Дела шамари" (SLAPP). И при по-предишния министър на правосъдието Крум Зарков, и при редовния министър Атанас Славов, в Министерството на правосъдието се подготвяха изменения в Гражданско-процесуалния кодекс и изобщо се работеше по законодателни предложения, които да ограничат тези дела. Надяваме се тази тенденция да продължи и сега. Това, което отбелязахме, като нещо негативно, е че още в първите дни на новото служебно правителство един от министрите, министърът на вътрешните работи, заведе дело срещу журналисти. Дело, което има характеристиките точно на дело шамар. Да, тук има черна точка, която не е отбелязана в доклада на "Репортери без граници", но ние я отбелязваме. Даже поискахме оставката на министъра по тази причина, защото няма как министър да води дело шамар и правителството да твърди, че полага усилия да се бори с този феномен".

Радио ВИДИН: Наблюдавайки медийната среда, доколкото мога, си мисля, че руската агресия, която породи войната в Украйна, доста промени нашата среда, защото в обръщение влезе понятието "другата гледната точка". Аз съм съгласен, че почти винаги има такава, но в крайна сметка е много трудно да се работи на границата, на ръба. Струва ми се, че често колеги прекаляват.

"Не е само войната Русия срещу Украйна, но в последните години сме свидетели на много силна поляризация вътре в обществата по най-различни теми. Войната е една от тези теми. Много е важно да се прави разлика, колкото и трудно да може да се постави границата, между легитимна гледна точка, между въпрос, който подлежи на легитимен, обществен, политически дебат, и пропаганда, дезинформация, опит за влияние на чужди сили. Сега започва и кампанията за изборите, ще видим и вече виждаме как се активизират всякакви опити за влияние и дестабилизация върху демократичния процес. Първото нещо, което наблюдаваме, е целенасочени опити да се разколебаят избирателите в смисъла да гласуват. Да се срине доверието в изборния процес. Да се представят всички политически играчи като компрометирани, за да си кажат хората, че може и да не гласуват, че техният глас няма значение. Влизат в обръщение фрази като, че всички са еднакви или че всички са корумпирани... на хората се внушава, че каквото и да изберат, техният глас ще бъде подменен. Това се случва с дезинформация спрямо машинното гласуване или дезинформация спрямо изобщо честността на изборите. За съжаление, това не се случва само в България. Това се случва в доста други западни държави, в които има избори. Резултатът от това е по-ниска избирателна активност и успех на онези, които могат да мобилизират по-големи свои ядра. Още пък по-голямо влияние на контролирания вот виждаме в България, когато се разколебаят избирателите да гласуват и не отидат, избирателната активност пада, а тогава купеният вот има много по-голяма тежест".

Радио ВИДИН: За да можем да противодействаме на всичко това: необходима е медийна грамотност. Нужно е това нещо да залегне в училище от най-ранна възраст. Нашите деца днес имат хиляди пъти повече информация, отколкото е имало Вашето или моето поколение. Просто трябва да могат да боравят с нея. След това си има ВУЗ-ове, за да специализират по математика или физика, примерно.

"Да, точно така е. Медийната грамотност е много важна, тя трябва да присъства в училище. За съжаление, тя е нещо, което действа много дългосрочно, по принцип самото образование действа дългосрочно. Всички мерки, които се взимат сега, дават резултати в бъдеще. Обаче само медийната грамотност не е достатъчна, за да се справим с всичко, което се случва тук и сега. Просто има много опити за влияние, за това обществата да се поляризират допълнително, демокрациите да бъдат увредени. Има сили, които използват механизмите на демокрацията - това, че в една демокрация има свобода на словото, че всеки може да има свобода на сдружаването, че всеки може да изразява свободно своето мнение, че могат да се представят най-различни гледни точки - използват се тези механизми на демокрацията срещу самата демокрация. Когато, за съжаление, такива сили вземат властта, е твърде късно... видяхме го в няколко европейски държави, които имат доста сериозни проблеми след като властта беше взета от крайни правителства, които са в много добри отношения и до голяма степен служат на Кремъл - Унгария, Словакия, Сърбия...".

Радио ВИДИН: Друг проблем, който мен ме притеснява. Ние живеем в демократичен свят, поне на хартия, свят. Конкретно в родната политическа класа не ми харесва опитът за налагане на цензура на различното мнение. Пак правим уточнението, че е трудно да отделим различното мнение от пропагандата, но все пак да приемем, че е възможно някой да не следва правата и официална партийна линия. Иска ми се хората да не бъдат заглушавани.

"Разбира се, че е много важно да пазим свободата на словото, да пазим демокрацията. При всички мерки, които се взимат за противодействие на дезинформацията, трябва да е спазен балансът, да се внимава много за него, защото можем лесно да залитнем в друга посока. Точно затова е толкова трудно демократичните страни да се противопоставят на опитите за дезинформация и за чуждо влияние, защото не могат да ползват механизми, които биха ги поставили в друга ситуация. Много често, когато си говорим за медийна грамотност, за проверка на фактите, ме питат различни хора "добре, не може ли да има закон и дезинформацията да се наказва, държавата да наказва за дезинформация, тя да следи кое е вярно и кое не"... много е важно една демократична държава да не прави стъпки, които биха я превърнали в недемократична. Защото ако държавата изземе тези функции и този монопол тя да преценява кое е вярно и кое не е вярно - така може да се превърне в един авторитарен режим. Такъв е случаят, когато преценява държавата кое е вярно или не е, а после наказва, ако прецени, че нещо е лъжа, но такъв е случаят в Иран и Саудитска Арабия. Докато при нас дезинформацията трябва да се бори с различни средства. Разбира се, държавата има своята роля в това, но мерките, пак казвам, трябва да бъдат балансирани и съобразени. Важно е да има свободни медии, да има медиен плурализъм, да има добра среда за истинска журналистика. Важно е да има неправителствени организации, граждански организации, които да има своя глас. Да има организации за проверки на фактите. Целият този набор от различни играчи, които да се борят независимо с пропагандата и дезинформацията, но не това да се превръща в единствено задължение и право на държавата".

Радио ВИДИН: Много важен въпрос, който доста често остава на заден план: регионалните медии, на тях не им се обръща внимание. Често остават без източници на финансиране. Много са зависими от местната политическа среда, дори от националната. Има ли какво да се направи, за да имаме повече регионални и по-свободни такива медии? България не е само София.

"Разбира се, че трябва да се създаде благоприятна среда за регионални медии. Много е трудно в момента на регионалните журналисти, много е трудно да се издържа, да се създаде и поддържа регионална медия. България е в голям дълг не само по отношение на медиите, но изобщо във всяко едно отношение в развитието на регионите. Много ресурси се концентрират в София. От това страдаме всички. Както казахте, България не е само София. Поддържането на една добра медийна среда, на едно живо и будно гражданско общество, би подобрило живота в страната като цяло. Да, ние в АЕЖ винаги се опитваме да включваме регионалните журналисти, изобщо да работим за това те да бъдат част от една общност, макар дори да се усещат сами в своя регион, в своя град, да усещат, че нямат много колеги, с които да споделят, да имат усещането пък, че са в мрежа с колеги от страната, с които могат да обсъждат проблемите си и да търсят решения. Мислим, че това е начинът, чрез създаване на общност, която да включва пълноценно регионалните журналисти и медии".

Радио ВИДИН: Хората като цяло не осъзнават колко е трудно да си регионален журналист. Едно е да те потърси БНР в София - там почти никой не отказва, политиците са длъжни да отидат и да се изкажат, там е трибуната. Изключително голямото усилие обаче е именно в малките градове, където по най-добрия начин трябва да представиш информацията на хората. Трудно е, стигаме и до това, че заплащането не е задоволяващо. Дано се европеизираме някой ден.

"Напълно разбирам. Доста е трудно, доста предизвикателства имате, с които да се борите като регионални журналисти. Както казахте - дори желанието на властимащите, на политиците да отговарят, също е различно, спрямо това на големите медии в София. Ако мога да завърша с някакъв призив, той е, че обществото трябва да си даде сметка, независимо дали, като тук включвам и представителите на властта, на различните политически партии, на различните институции и гражданите - имат интерес да има медийна среда, добра медийна среда, не само в София, но в цяла България. Длъжници сме на регионалните медии и на регионалните журналисти именно поради тази причина".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Кои са предизвикателствата пред транспортния сектор

Пакет "Мобилност" за сухопътния транспорт включва три ключови елемента: по-добро прилагане на правилата за каботаж, командироването на служители и времето за почивка на шофьорите. Каботажът е превозът на стоки в рамките на една страна, когато се прави от чуждестранен камион, след като той е осъществил международен курс от друга страна. Едно от..

публикувано на 24.06.24 в 15:10

Млади хора се заселват в село Трифоново

Съвсем близо до Монтана, само на 7 км, се намира село Трифоново. То е част от Западния Предбалкан. Природата тук е красива. През селото минава и река Шугавица. Къщите са нови, а старите са ремонтирани. Преобладават млади хора. Този процес се наблюдава отскоро. Възрастните, за съжаление, си отиват от този свят. Домовете им, обаче, се заселват от..

публикувано на 21.06.24 в 11:45

Книжните инфлуенсъри - ренесанс в света на литературата

В последните години наблюдаваме един ренесанс в света на литературата , воден от книжните инфлуенсъри , които преобръщат традиционните представи за четене. Тези новатори в света на книгите вдъхновяват не само младите, но и читатели от всички възрасти, създавайки мост между поколенията чрез споделената любов към литературата. Социалните мрежи се..

публикувано на 20.06.24 в 11:20

Могат ли демографските пустини да се превърнат в оазиси

Близо 40% от страната ни е “демографска пустиня” , обяви доц. д-р Николай Цеков от Института за изследване на населението и човека при БАН. Това са територии, на които живеят по-малко от 10 души на квадратен километър. В 217 от всичките 265 общини в България има ядра на демографски пустини, но Видин е сред областите, в които тези територии се..

публикувано на 19.06.24 в 13:31

Спазват ли правилата водачите на електрическите тротинетки

Придвижването с електрическа тротинетка става все по-често срещано. Двуколесните превозни средства се използват от хора на всякаква възраст в тяхното ежедневие. Някои ходят на работа с тротинетка, други до магазина, трети карат за удоволствие. Pрактически те могат да се използват с всякаква цел за улеснено придвижване. Все пак като всяко превозно..

публикувано на 18.06.24 в 11:00

Гарантира ли Европейският съюз достатъчно икономическо благополучие за всички

Между 6-и и 9 юни 2024 г. над 370 милиона души в 27 държави членки имаха право да гласуват на европейските избори. Данните показват приблизителна избирателна активност в целия ЕС от 51,08 % при окончателни резултати от 17 държави членки и предварителни резултати от други 10 държави. Най-висока е избирателната активност в Белгия- 89,82%, а..

публикувано на 17.06.24 в 15:35

Община Кула чака финансиране на проекти за над 3 милиона лева

Казват, че България започва и свършва от град Кула и донякъде са прави. В близост е най-западната точка на страната, призната официално от Националния статистически институт, а на 13 км е границата със Сърбия и граничният контролно-пропускателен пункт "Връшка чука". В миналото оттук е минавал римският път от Бонония (днешния Видин) за Сингидунум..

публикувано на 14.06.24 в 13:46