Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Страната ни почти догонва средното европейско ниво като стандарт на живот

Румен Гълъбинов: Българската данъчна система се нуждае от модификация и модернизация

Инвестициите зависят от усвояването на средствата по Плана за възстановяване

Румен Гълъбинов
Снимка: Елисавета Белеганска
Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване. 

Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз. 

Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните. 

Ще се покачи ли стандартът на живот в страната? 

Какви са икономическите перспективи пред България? 

Темата дискутираме с Румен Гълъбинов, икономист и финансов анализатор.

Радио ВИДИН: Работният документ на ЕК споменава, че делът на българите, застрашени от бедност, остава висок. Какви са позитивните и какви са негативните неща, споменати в анализа?

"Националният статистически институт излезе с данни за 2023 година, които показват, че потреблението в България във всичките му аспекти както индивидуално, така и публично, се е повишило. Доходите са се повишили с 20-ина процента. Съответно търсенето продължава, то движи в общи линии пазара. Това изследване, за което говорите, се прави периодично. България е в група с други държави, които имат напредък в социално-икономическата си конвергенция, но все още са в групата на държавите, които имат да догонват средното европейско ниво като стандарт на живот. Ние за тази година бихме могли да кажем, че сме на 64% от средния стандарт на ЕС, измерен по паритета на покупателната ни способност. Тоест естествено е, че имаме още да извървим път, докато се изравним със средния стандарт. Затова остават бележките към българското управление за подобряване на ситуацията. Намалели са като цяло процентът и на хората, които са в риск от бедност, а също така и на тези, които са в риск от социално изключване. Разбира се, в различните региони на страната ситуацията е различна. Тя зависи до голяма степен от това в какво населено място са хората, дали са в столицата, голям град или малко населено място, защото тези, които са в по-малките населени места, хората, които са с увреждания, пенсионерите и ромската общност, продължават да са в такъв голям процент риск от бедност и социално изключване. Хората, които живеят в големите градове, особено в столицата София - тук стандартът е повече от средния за ЕС, защото и условията на работа, и заплащането, и условията на живот, са различни".

Радио ВИДИН:  През годините постепенно България става все по-богата страна, но можем ли да догоним тези държави, към които се стремим - западните държави.

"Ние сме близо до така заветните 70% догонване от средния стандарт на живот. Това, разбира се, ще стане и с приемането ни в Еврозоната. Надявам се, следващата година да бъде факт. Освен това, до нас имаме съседни държави като Гърция, които са в същата група като нас. Румъния също. Ние също трябва да догоним тях, те са на по-близка дистанция за достигане. Държавите от Западна Европа, от старите страни-членки на ЕС - те имат много по-високо ниво на жизнен стандарт. На нас ще ни отнеме повече време, за да ги настигнем. Хубавото в случая е, че България продължава т.нар. социално-икономическа конвергенция. Сега като отражение на постигнатото до момента - това ще намерим в новия конвергентен доклад, който чакаме да ни бъде представен до края на този месец или най-късно юни тази година. Там ще намерим отговорите на много от тези въпроси, как ни преценява ЕК, ЕЦБ и еврогрупата като напредък в социално-икономическата конвергенция, в социално-икономическото настигане, за което говорим".

Радио ВИДИН: В България обаче има много работещи, които се водят бедни. Какво значи това?

"Повечето от хората, които статистиката отчита като наети на минимално възнаграждение, на минимална месечна работна заплата и на такава са осигурявани, то по тези данни, нали, да, тези хора имат проблеми с доходите. Въпросът е, дали наистина е така? Защото ние знаем, че за една част от случаите в България, а и за някои от професиите, хората формално са на договори на минимална работна заплата, даже има и такива, които са на половин работен ден, но им се плаща отделно добавка на ръка, която статистиката не може да я хване. Тогава може би анализите и изводите биха били погрешни, ако само върху това разсъждаваме, само върху тези данни за хората, наети на минимална работна заплата. Другото, което е, в България отдавна си говорим, че тези, които са на минималните доходи, би било добре да бъдат освободени от плащане на подоходен данък, т.е. да има един необлагаем минимум, който да покрива минималната работна заплата и хората, които я получават, да не плащат поне към държавата още 10%. По този начин държавата ще ги подпомогне във финансово отношение. Този разговор предстои пак да се състои, да се реши доколко може да се реформира българската данъчна система и конкретно подоходните данъци така че да се подпомогне групата на работещите бедни, които да си подобрят състоянието".

Радио ВИДИН: Има ли практически шанс да се засилят чуждите инвестиции в Северозападна България?

"Тази година, а и за следващите три напред така, както са направени бюджетите за '24-'26, се залага основно на вътрешно търсене и потребление, както и на повече инвестиции. За да станат обаче повече инвестициите, трябва да успеем да си усвояваме парите по Националния план за възстановяване и устойчивост. А за миналата година по него ние не получихме нищо. Миналата година беше нулева, което е доста неприятно. За тази година, надявам се, с повече усилия да получим този втори транш, защото получихме един, който беше на 16 декември 2022 година от 1 млрд. и 369 млн. лева. Имаме да получаваме още близо пет пъти на този първи транш. Ние имаме да получаваме още съществени суми. Надявам се тази година да получим втория транш, както и да се преборим защо не и за трети такъв, с което да компенсираме миналогодишната нулева година. Понеже повечето от парите по този План, които ще ни бъдат отпуснати, са предвидени точно за проекти, стартиране на проекти, обекти и инвестиции - големи, национални, инфраструктурни, публични проекти, публично-частни такива... Те ще са начинът, по който да се увлекат повече други инвестиции, които да влязат в българската икономика, чисто частни инвеститори, които около големите проекти - ще бъдат изпълнители, подизпълнители, доставчици и т.н., така че да може цялата верига на доставки и верига на добавена стойност да я максимално увеличим, разтеглим и включим колкото се може повече стопански субекти, което да подобри положението с инвестициите".

Радио ВИДИН: От думите Ви правя заключение, че Вие смятате, че икономическите перспективи пред България ще бъдат все по-добри?

"Да. С приемането ни изцяло в Шенген, и в сухопътния Шенген, и с приемането на България в Еврозоната, ние ще имаме далеч повече възможности и за инвестиции, и за икономически растеж, за по-високи доходи, за работни места с по-добри заплати, за по-добри пенсии, разбира се, за повече данъчни постъпления. Пак връщам темата, че трябва да се обсъди сериозно за реформа на българската данъчна система - дали тя вече, особено тези, които са подоходните данъци, дали те вече не са изиграли своята историческа роля и не е време към модификация и модернизация на българската данъчна система така че тя да заприлича повече на данъчните системи в развитите европейски държави. Те предполагат не такова елементарно и примитивно данъчно облагане с плосък и пропорционален данък, който е еднакъв за всички, а там, в големите икономики, в социалните държави, които имат и повече да подкрепят и като социален бюджет своето население - там е основно преобладаваща прогресивно подоходна данъчна система. Тези, които печелят най-малко плащат най-малко или са освободени от плащане на подоходен данък като необлагаем минимум. Тези, които печелят повече, плащат повече, включително и на по-висока данъчна ставка. Догмата за плоския данък, че е много готин и много справедлив, е абсолютно отживелица вече. Това е анахронизъм. Тук говорим, че хората искат повече плащания от държавата: хубаво, откъде да дойдат? Тези 10% данък - особено фирмите нищо не плащат. Смешна е сумата, която се събира всяка година. Основното, което плаща, е населението, тези 10 %. Как искаме да имаме повече пари за всичко друго? Заеми да теглим, да чакаме от ЕС фондовете, това остава. Не знам хората дали разбират, ама България е много евтина за данъци. 10 % е едно нищо. В Германия плащат по 45 % подоходен данък. Вярно, че в Германия имат медицина, здравното и пенсионните са други, ама те идват от нещо, нали? Не са просто ей така паднали от небето. Хората трябва да свикнат, че който печели повече, е естествено да плаща и повече като процент. Това не е някаква социалистическа идея. Плоските данъци, понеже са елементарни и прости, ги въвеждат повече ляволибералните икономисти. Прогресията, понеже е с повече условности и стъпала, за да си попълваш всяка година данъчната декларация си наемаш данъчен консултант... защото имаш изключения, можеш да ползваш намаления, можеш да си семеен, да имаш домакинство, да разпределиш подоходно на деца, това по-скоро са дяснолиберални икономически модели".



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45

Как се постига качествена жизнена среда- опитът на Германия, Унгария и Словения

Утвърдени експерти от България, Германия, Унгария и Словения представиха предизвикателствата пред архитекти и инженери в строителството по пътя към хармонична среда на живот. Международната конференция, която се проведе в София, бе организирана от сдружение "Алианс за висока строителна култура" (АВСК).  Какво разбираме под хармонична жизнена..

публикувано на 20.05.24 в 16:48

Във Воднянци искат програми за безработни

Екипът на радио Видин гостува в село Воднянци, община Димово. Времето е дъждовно и следобедно и по това време по улиците не се срещат хора.  Селото е на около 60 км от Видин в посока Монтана и на 180 км от София. До него лесно може да се стигне с автомобил или с влак по линията София-Видин.  В землището на селото е изграден язовир Дреновец...

публикувано на 17.05.24 в 12:30
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Политиците загубиха спечелен мач с Еврозоната

България няма да успее да изпълни критериите за влизане в Eврозоната до юни.  На конференция, посветена на следващите стъпки към еврото, бяха обсъдени политическите и социалните последици, както и икономическите и финансовите перспективи преди и след присъединяването, бяха анализирани и успешни примери на европейски държави, вече въвели единната..

публикувано на 16.05.24 в 10:00

Имат ли интерес ресторантьорите към чужди служители?

Заради липсата на кадри летният сезон е пред провал за ресторантьорския бранш, заявиха преди дни от сектора. Причината е приета промяна в Закона за чужденците, която по никакъв начин не помага на бизнеса за това лято. Преди началото на туристическия сезон има предприемачи, които обявиха, че ще фалират, защото нямат работници. Хотелите отварят, а..

публикувано на 15.05.24 в 11:21